1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1122

София, 23.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№296/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Б. срещу решение №487/16.11.2022 г. по в. т.д.№491/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №217/08.06.2022г. по т. д. №695/21г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което касаторът е осъден да заплати на фонда на основание чл.288 ал.12 КЗ/отм./ сумата 261 349,84 лв., представляваща изплатени от Гаранционен фонд на С. Р. Т., увредена, вследствие причинено от касатора ПТП, съдебно присъдени обезщетения за претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита, че съставът на апелативния съд неправилно е приложил към казуса разпоредбите на отменения КЗ, вместо тези на КЗ в сила от 01.01.2016г., без да вземе предвид, че плащането на обезщетението е извършено през 2017г. и 2018г. Счита в тази връзка, че относима към него е разпоредбата на чл.557 ал.3 т.2 КЗ, на основание която фондът не е следвало да извършва плащане, тъй като пострадалата е пътувала в моторното превозно средство, управлявано без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със знанието за този факт и по собствена воля. Сочи, че е направил своевременно възражения в тази връзка и е ангажирал съответните доказателства, но въззивният съд е игнорирал същите. За неправилен е счетен от касатора и извода на въззивната...