Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 4900/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Н. М., гражданин на Сърбия против решение № 1729/ 17.03.2023г., постановено по адм. дело № 1566/2023г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване рег.№ 536400-555/09.01.2023г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответната страна директор на Дирекция "Миграция"-МВР, чрез юрисконсулт Пенева оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване за законосъобразен, без наличие на основания за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Постановено е при правилно установени въз основа на събраните по делото доказателства фактически обстоятелства и при вярно приложение на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд се възприемат от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал.2 АПК.

Неоснователно е твърдението на касатора, че установените факти не се подкрепят от доказателствата. Безспорно е установено, че Н. М. е влязъл на територията на Р. Б. еднократно на 16.09.2022г., на която дата е подал заявлението за предоставяне на право на постоянно пребиваване. Декларирал е трудов договор от същата дата с [Фирма 2] София за "работник, строителство", който е ригистриран в НАП, по който няма изпълнение на трудови задължения, доколкото лицето не е пребивавало в страната на посочения от него адрес. Последното се потвърждава от изявление на собственика на имота, на който е регистриран чужденецът. При тези фактически обстоятелства, правилно е прието, че лицето е декларирало "неверни данни" и са налице основанията по чл. 26, ал.1 вр. чл. 10, ал.1, т.3 ЗЧРБ за постановяване на оспорения отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Р. Б.

Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1729/ 17.03.2023г., постановено по адм. дело № 1566/2023г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Н. М., гражданин на Сърбия да заплати на Дирекция "Миграция"-МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ