Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. С. Членове: ТИНКА К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя И. С. по административно дело № 4938/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Г. срещу решение № 1343 от 01.03.2023 г., постановено по административно дело № 3858/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121к-3270/05.04.2022 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител и в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

От доказателствата по делото – кадрова справка, прието по делото и неоспорена, безспорно е установено, че жалбодателят е назначен в структура на МВР на 30.12.1986 г., като през годините е заемал различни такива в различни дирекции на министерството. На 29.11.2021 г. служебното му правоотношение на служител в МВР е било прекратено на основание чл. 226, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), след което на същата дата е назначен по реда на Закона за държавния служител на длъжност „главен експерт“ в отдел 02 „Мобилизационна готовност“ при дирекция „Отбранително - мобилизационна подготовка“ – МВР.

От представена Справка за наличие на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Териториално поделение на НОИ – София-град се установява, че Ганчев получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 30.01.2019 г. и следователно към тази дата същият е упражнил придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При това към дата на назначаването му като главен експерт - 29.11.20121 г. с същият е бил упражнил това си право, от което следва, че правилно в обжалваното решение е прието, че обжалваното от него заповед, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл е законосъобразна, тъй като са били налице фактическите и правни основания за постановяването ѝ.

Наведените в касационната жалба доводи, че работи по служебно правоотношение в МВР от 2000 година, а промените в него се дължат на периодичните изменения на ЗМВ са неоснователни, тъй като се опровергават от представените по делото доказателства. Неоснователен е и наведеният довод, че начинът на оформяне на заповедите очевидно не зависи от него, доколкото от приетата и неоспорена от него кадрова справка се установява, че служебното му правоотношение по ЗДСл е възникнало след прекратяване на служебното правоотношение по ЗМВР по негово желание, следователно жалбодателят още към този момент е бил наясно, че по това правоотношение са приложими разпоредбите на ЗДСл.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1343 от 01.03.2023 г., постановено по административно дело № 3858/2022 г. от Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА