Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 5009/2023 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [Фирма 2], чрез адв. Ж., срещу Решение № 401/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2253/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-271606/15.08.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница - Бургас при А. М.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон, представляващо основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на съда за класиране на стоките в тарифен код 7305390000 са неправилни, поради неточно и непълно описание на процесните стоки, като правилен бил декларирания от дружеството тарифен код 7306199000 „спираловидно заварени“ и освободени от вносно мито. Счита, че неправилно като критерии за определяне на тарифния номер е взет предвид размера на тръбите, а не тяхното предназначение. Позовава се на обяснителните бележки към Хармонизираната система. Твърди се, че размерът е общото, видът на заваряване е специфичното, както и допълнително от ОБКН специфичното предназначение за употребата на тръбите. Развива подробни съображения в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде отменено решението на началника на М. В. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Териториална дирекция /ТД/ М. Б. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна /АС-Варна/, е било Решение № 32-271606/15.08.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница - Бургас при А. М. с което: 1/ на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоките по процесните митнически декларации, е определен код по ТАРИК 730590000;2/ на основание чл. 77, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е прието, че за стоките възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация; 3/ на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 0% за вносно мито и 25% за допълнително мито, по всяка от декларациите е определено вносно митническо задължение в размер по Таблица № 11; 4/ на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС по всяка от декларациите е определена данъчна основа при внос, съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДДС – Таблица № 12; 5/ на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 77, 1, буква а) и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е прието, че на датата на възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС; 6/ при данъчна ставка 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 ЗДДС, по всяка от декларациите са определени задължения за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС – Таблица № 13; 7/ на основание чл. 105, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС за стоките по декларациите са взети под отчет и досъбиране: допълнително мито общо в размер на 29945, 98 лв. и ДДС общо в размер на 5989, 21 лв. – Таблица № 14; 88 на основание чл. 77, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. като длъжник за доплащане на вносното мито в размер на 29945, 98 лв. и ДДС общо в размер на 5989, 21 лв., е определен [Фирма 2]; 9/ на основание чл. 19б, ал. 3 ЗМ, вр. чл. 108, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на длъжника е определен 10-дневен срок за заплащане на сумите, считано от датата на връчване на решението; 10/ прието е, че от датата на възникване на митническото задължение, до датата на уведомяване на длъжника, на основание чл. 114, 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху дължимото вносно мито и ДДС се начислява лихва за забава; 11/ прието е, че на основание чл. 114, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 ЗДДС за вносното мито и ДДС, които не са платени в срока по т. 9, се дължи лихва за забава.

Според фактическите констатациите на митническия орган, възприети и от първоинстанционния съд, в МБ Свободна зона – Бургас са приети 9 бр. митнически декларации, подробно посочени с номер и дата, с декларатор [Фирма 2], за режим допускане свободно обръщение на стока - спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана с посочени размери, тарифен номер 7306199000, квота 098947, мито 0,00 и посочено ДДС.

При извършен последващ контрол на декларирането съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, на горепосочените митнически декларации и приложенията към тях, митническите органи са приели, че по 7 бр. от митническите декларации неправилно в кл. 6/14 от същите, стоките са декларирани с код по ТАРИК 7306199000, като стоката следва да бъде класирана в тарифна позиция 7305 – Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 404, 4мм, от желязо или от стомана и код по ТАРИК 7305390000 и код по КН 73053900.

На основание чл. 1, т. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията, е наложено допълнително мито в размер на 25%, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване върху вноса на категориите продукти, определени чрез позоваване на кодовете по КН, посочени в Приложение I с държава на произход – Турция. Тъй като разглежданите стоки са с произход Турция, за тях възниква задължение за заплащане на допълнително мито със ставка 25% – Таблица 5 към решението, както и допълнителни задължения за ДДС – Таблица 6 от решението.

За тези констатации, на основание чл. 22, 6, вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза, до [Фирма 2] е изпратено съобщение за това, че предстои издаване на Решение на директора на ТД Митница – Бургас, с което ще се постановява неблагоприятен резултат – определяне на нов размер на задълженията. Указано е, че на основание чл. 8, 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, дружеството може да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на съобщението.

В изготвени от дружеството становища е изразено несъгласие с констатациите на митническите органи и отправено искане да бъдат анулирани подадените митнически декларации и да се предостави на дружеството възможност за подаване на нови, относно същите стоки, като вместо код по ТАРИК 7306199000 се чете 7305390000.

Директорът на ТД Митница – Бургас приел, че исканията за анулиране на декларацията са неоснователни, т. к. не са налице обстоятелствата по чл. 174 от Регламент № 952/2013 г. и издал процесното решение.

За да отхвърли жалбата на[Фирма 2] срещу оспореният административен акт, АС – Варна е приел, че същия е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

На първо място, съдът е приел, че правилно с процесното решение, стоките предмет на коригираните митнически декларации са класирани в код по ТАРИК 7305390000.

Приел е, че съгласно ОБКН, в позиция 7305 се класират други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм., от желязо или стомана. Приел е, че от придружаващите стоката документи, както и от посочването в самите декларации е видно, че процесните стоки попадат изцяло в обхвата на тази позиция, т. к. отговарят на условието да са тръби (по дефиницията в 7304), от стомана са, и с диаметър превишаващ 406, 4 мм. – съответно 425 мм, 508 мм, 530 мм, 610 мм и 630 мм. В този смисъл се е позовал и на заключение по назначена Съдебно-икономическа експертиза, прието без оспорване от страните, според което стоките по процесните митнически декларации следва да се класират в код по ТАРИК 7305390000.

За неоснователно е прието твърдените на жалбоподателя, че водещо е предназначението на тръбите, т. к. в Решение от 15 февруари 2007 г. по дело C-183/06, точка 36 и Решение по дело С-288/09 и C-289/09, точка 76, СЕС е посочил, че предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта. В случая това условие не е изпълнено, т. к. предназначението на тръбите не може да се счита за неразривно свързано с процесните стоки и не може да се интерпретира като обективен критерий за тяхното идентифициране за целите на тарифното класиране, а в случая размерът на тръбите сам по себе си е достатъчен разграничителен критерий и той включва/изключва в себе си възможни приложения.

Прието е, че в позиция 7305 изрично е посочено, че се класират други тръби (заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4мм. – поради което и по правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН няма как да се класират в позиция 7306 (която е по-обща), а от друга страна – размерът на тръбите е указан изрично като разграничителен критерий между двете позиции и в Регламент (ЕС) № 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти – с който се определят тарифните квоти за посочените позиции за внос от Р Турция – като в Приложение 1 към регламента, стоките в позиция 7305 са обозначени като "тръби с големи диаметри".

На следващо място, съдът е приел, че правилно с обжалваното решение, митническия орган е приел, че не са изпълнени условията за анулиране на митническите декларации. Посочил е, че основанията и реда за анулиране на митническата декларация са регламентирани в чл. 174 от МК, а в случая кумулативно предвидените условия не са изпълнени, доколкото исканията за анулиране са подадени след 90-дневния срок, а и както следва от разпоредбата на чл. 174, 2 МК, митническата декларация не се анулира след вдигане на стоките, освен ако е предвидено друго.

Относно прилагането на тарифните квоти, след като е посочил приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че с всяка от процесните декларации, жалбоподателят е заявил ползването на тарифна квота 098947, която е относима за код по КН 7306199000, който е неправилно деклариран и стоките е следвало да се класират в код по ТАРИК 7305390000.

При липсата на надлежно подадена декларация за стоки с код по ТАРИК 7305390000, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифни квоти, относими към този код, а съгласно разпоредбите на чл. 49, 1, и чл. 50, 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447/24.11.2015 г., тарифните квоти не се администрират и разпределят служебно, а винаги по заявление на вносителите.

В този смисъл е прието за ирелевантно обстоятелството, че към датите на осъществяване на процесните вносове, квоти № 098971, 098947 и 098650 не са били изчерпани.

Така, съгласно чл. 1, 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31.01.2019 г., когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение IV. 1, се налага допълнително мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване.

С оглед изложеното, съдът е приел, че правилно с обжалваното решение по процесните митническите декларации е определено допълнително мито в размер на 25%, както и с оглед коригираната с размера на митото данъчна основа, правилно са определени и допълнителни задължения за ДДС.

Обжалваното решение на АС-Варна е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалваното митническо решение.

Спорът се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесените стоки, описан в процесните 7 бр. митнически декларации като „спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана с размер, превишаващ 406,4 мм“. [Фирма 2] е класирало тарифно продукта в код 7306199000, а митническият орган е определил същия в код 7305390000.

С. К. номенклатура, код 7305 е предвиден в глава 73 - изделия от чугун, желязо или стомана и съдържа описание на стоката - тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм., от желязо или стомана, а код 7306, също предвиден в глава 73 включва стоки със следното описание - Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана, а подпозиция 7306 19 90 - Спираловидно заварени.

Правилен е изводът на съда, че от придружаващите стоката документи, е видно, че процесните стоки попадат изцяло в обхвата на позиция 7305, т. к. отговарят на условието да са тръби, от стомана са, и с диаметър превишаващ 406, 4 мм. – съответно 425 мм, 508 мм, 530 мм, 610 мм и 630 мм., поради което няма как да се класират в по-общата позиция 7306, независимо, че в нея има предвидена подпозиция 7306 19 90 - спираловидно заварени.

Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества.

Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (в този смисъл т. 36 от определение на СЕС от 27 февруари 2020 година по дело C-670/19 (Gardinia Home Decor GmbH срещу Hauptzollamt Ulm), с препращане към решения от 3 март 2016 г.,Customs Support Holland, C-144/15, EU:C:2016:133, т. 26 и 27, от 16 май 2019 г., Estron, C-138/18, EU:C:2019:419, т. 50 и 51 и от 5 септември 2019 г., TDK-Lambda Germany, C-559/18, EU:C:2019:667, т. 26).

Също от практиката на Съда следва, че ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и свойства, предназначението му може да представлява обективен критерий за класиране, стига да е вътрешноприсъщо на този продукт, с уточнението, че е достатъчно да се вземе предвид основното предназначение на продукта и че вътрешноприсъщият характер трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта (в този смисъл т. 37 от Определение на СЕС от 27 февруари 2020 година по дело C-670/19 с препращане към решения от 17 юли 2014 г., Sysmex Europe, C-480/13, EU:C:2014:2097, т. 31 и 32, от 12 май 2016 г., Toorank Productions, C-532/14 и C-533/14, EU:C:2016:337, т. 35 и от 5 септември 2019 г., TDK-Lambda Germany, C-559/18, EU:C:2019:667, т. 27).

Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение, като допълнителен критерий.

Правилно са разрешени и останалите спорни въпроси по делото относно отхвърленото искане за анулиране на декларациите и неприложимост на тарифна квота, която не е изрично заявена от декларатора. По тези въпроси, настоящото решение на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл.221, ал. 2 АПК.

Следователно, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на процесното митническо решение, АС-Варна е постановил правилно решение.

При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, доколкото не са поискани и доказани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 401/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2253/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ