Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4955/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по касационна жалба на М. П. от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Х., срещу решение № 114 от 31.01.2023г. по адм. д. № 1163/2022г. на Административен съд – гр. Варна, в частта, с което е отхвърлящо жалбата й срещу заповед № 1087 от 18.04.2022г. на Заместник - Кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1, ал. 2 и във връзка с ал. 6 ЗУТ е разрешено на М. П. като собственик на ПИ № 10135.2552.1268 по кадастралната карта (КК) на гр. Варна, [жк], да прокара временен път с ширина 3,50м. като пред ПИ идентификатор № 10135.2552.1294 се завие на север и се продължи през имоти ПИ идентификатори № 10135.2552.1293, собственост на Е. А. покрай източната му граница със засегната площ от 12 кв. м., ПИ идентификатор № 10135.2552.1284 на М. П. покрай източната му граница със засегната площ от 113 кв. м. и ПИ № 10135.2552.1285, собственост на Т. П. и А. П. покрай източната му граница със засегната площ 63 кв. м.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, като посочва, че не са представени доказателства за оправомощаване на заместник – кмета за това. На вежда съображения за допуснато съдопроизводствено нарушение, тъй като не е допусната поискана от нея допълнителна експертиза за установява на релевантни обстоятелства. Най – накрая посочва, че е неправилен извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 190 за допускане на прокарване на временен път, тъй като посочва, че такива не са налице и че съдът не е съобразил, че по действащия ПУП до обслужвания от временния път имот има предвидена улица, която не е изградена на място, а разрешения временен път не я следва, както и че не е съобразено издадено й разрешение за строеж за плътна ограда именно по източната граница на имота й, през която следва да премине временния път. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски.

О. З. - Кмета на община Варна, Й. В. и Е. А. не изразяват становище по касационната жалба.

Ответниците М. П., А. П. и Т. П. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от лице, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед № 5515 от 31.12.2019г. на Кмета на община Варна, при спазване на изискванията за форма и реквизити на оспорения акт и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като от доказателствата, включително приетата СТЕ, е установил, че за територията, в която се намират имотите има одобрен и влезнал в сила ПУП – ПУР, одобрен с решение № 552 – 6/26 от 27.07.2012г. ОбС – Варна. Посочил е, че до обслужвания от одобрения временен път имот идентификатор № 10135.2552.1268 по този ПУП – ПУР е предвиден достъп по новопредвидена улица от о. т. 260 – 259 – 258 – 257 – 256 – 255 до о. т. 250, която обаче към момента на издаване на заповедта не е реализирана. Приел е, че от заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че по тази предвидена по ПУП – ПУР улица към момента не може да се осъществи достъп, тъй като следва да се направят значителни СМР, тъй като се касае за главна улица и има деневилация. Приел е освен това, че изискването на чл. 190 ал. 3 ЗУТ временните пътища да следват по възможност предвидените в ПУП улици не е задължително, а препоръчително. Приел е и че от доказателствата се установява, че от предвидения временен път се засягат частично изградена масивна ограда от бетонови блокчета с височина 2,20м., водопроводно отклонение, захранващо имота на жалбоподателката пред първата инстанция идентификатор № 10135.2552.1284, електропровод, водопроводна шахта, портална врата и ограда с метална мрежа, а в ПИ идентификатор № 10135.2552.1285 три броя трайни насаждения /слива, джанка и кайсия/ и стара амортизирана ограда. Приел е обаче, че засягането на тези обекти в имотите от прокарването на временния път не обосновават незаконосъобразност на заповедта, тъй като те биха били, при премахването им, заплатени от заявителя чрез обезщетението, определено по реда на чл. 210 ЗУТ. Приел е, позовавайки се на заключението на СТЕ, че одобреното трасе на временния път е най – икономично, което пък е гаранция за спазването на чл. 6 АПК. По тези съображения е извел извод за наличие на предпоставките по чл. 190 ЗУТ за одобряване на временен път и съответно за законосъобразност на заповедта, поради което е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно.

На първо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Напротив видно от представена с административната преписка заповед № 5515 от 31.12.2019 на кмета на община Варна на заместник – кмет на община Варна са делегирани правомощията по чл. 190 ал. 6 ЗУТ, а именно да издава заповеди по посочената разпоредба. Правилен е и извода на съда, че заповедта съдържа изискуемите в закона реквизити.

На второ място обаче е неправилен изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път. Чл. 190 ал. 3 от ЗУТ въвежда изискването временните пътища по възможност да следват новите улици по ПУП, т. е. временният път следва да бъде прокаран така, че да осъществява връзка с вече прекараните, съгласно плана, улици. В случая се установява, че спорният временен път не следва предвидения достъп до имота на заявителя М. П. по ПУП – ПУР от 2012г., който е действащ за имотите, включително предвижда достъп до ПИ идентификатор № 10135.2552.1268, като по този план се предвижда достъп до имота не само по предвидената широка улица от 254 – 255 – 256 – 257, а и откъм по – малка улица от о. т. 1035 – 1028 до о. т. 256, точно пред имота на Петров. Видно от графичната част на оспорената заповед е, че временният път въобще не следва предвидената улица по ПУП – ПУР за района, а преминава от другата страна през частни имоти. Т.е. не е изпълнено условието на чл. 190 ал. 3 ЗУТ временният път да следва по възможност предвидените улици по ПУП. Приетото от съда, че не е възможно временният път да следва така предвидените по действащия ПУП улици, тъй като изграждането на временния път в предвиденото по ПУП трасе би изисквало СМР, не е пречка, която да изключи прилагането на тази разпоредба, тъй като изграждането по принцип на временен път би изисквало СМР. В тази връзка не е изпълнено първото условие на разпоредбата, а именно временният път по възможност да следва предвидените улици, като и в оспорената заповед не е обоснована невъзможност за това. Напротив в заповедта и в преписката по издаването й дори въобще не е обсъждана възможността за прокарване на временния път по предвидените по ПУП улици, което пък представлява нарушение на административно производствените правила и издаване на заповедта при неизяснени релевантни за спора факти и обстоятелства, нарушение на чл. 35 и 36 АПК.

Неправилен е извода и съда за това, че не се установяват и отрицателните предпоставките по чл. 190 ал. 3 изр. второ от ЗУТ за прокарване на временния път в оспореното му трасе, а именно с прокарването му да не се засягат сгради и постройки и трайни насаждения – дълготрайни декоративни дървета. От приетите по делото СТЕ безспорно се установява, че с предвидения временен път се засягат заварени строежи по смисъла на 5 т. 38 ДР на ЗУТ, а именно плътна ограда, порта, водопроводно отклонение, захранващо имота на жалбоподателката пред първата инстанция, водопроводната й шахта и електропровод, т. е. засягат постройки и елементи на техническата инфраструктура в имота й. В тази връзка настоящият състав намира, че е налице пречката по чл. 190 ал. 3 изр. второ ЗУТ за издаване на оспорената заповед за прокарване на временния път с очертаното по нея трасе.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са били налице всички предпоставки по чл. 190 ЗУТ за издаване на заповедта, съответно същата е незаконосъобразна като противоречаща на закона. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. Варна е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 114 от 31.01.2023г., постановено по адм. д. № 1163/2022г. по описа на Административен съд – гр. Варна и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Заповед № 1087 от 18.04.2022г. на заместник – кмета на О. В.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ