Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 5096/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Х. ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. Н. К., против Решение № 1063/20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 4472/2022 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22220221000959-091-001/08.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му потвърдена с Решение № 379/11.03.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, с която са установени задължения за ДДС за данъчен период от 06.12.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 64 721,80 лв. главница и лихва за забава 4 800,58 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице обстоятелства за извършване на ревизия по особения ред. Касаторът счита, че при това положение органите по приходите не са успели да докажат твърденията си за наличие на облагаеми доставки. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП” София към ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. И. в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 175,79 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22220221000959-091-001/08.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му потвърдена с Решение № 379/11.03.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, с която, след проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, на „Т. Х. ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период от 06.12.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 64 721,80 лв. главница и лихва за забава 4 800,58 лв.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил дружеството да заплати разноските по делото.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че „Т. Х. ЕООД е вписано в Търговския регистър на 01.11.2019 г., като основната му дейност през ревизирания период е електронна търговия с мобилни телефони, чрез електронен магазин, от който са формирани приходи от продажби на електронна техника. Дружеството е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 06.12.2020 г.

В хода на ревизията от ревизираното лице са представени справки за получени фактури от доставчици и банкови извлечения, доказващи извършени изходящи транзакции в полза на издателите на тези фактури. Констатирано е, че през ревизираните периоди „Т. Х. ЕООД не е декларирало дължими данъци и осигуровки. Установено е, че е извършвало плащания към доставчици и е получавало плащания от клиенти. В подадената СД по ЗДДС за м.12.2020 г. не са отразени фактури, формиращи право на приспадане на данъчен кредит. Няма данни за използван счетоводен продукт, не са представени справки за наличните активи, за вземания от трети лица и т. н. След анализ на данните от ЕКАФП и получените преводи от клиенти по сметка на дружеството през периода 07.12.2020 г. – 31.12.2020 г. е установено, че дружеството е извършило продажби в общ размер на 388 330,78 лв., за които на основание чл. 86 ЗДДС е следвало да начисли данък в размер на 64 721,80 лв.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и приетото в съдебното производство заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза. Обосновал е извод, че е доказано наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, поради което правилно задълженията на дружеството са определени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК.

Решението е правилно.

Касационната жалба по същество съдържа оплаквания за незаконосъобразност на РА, като не акцентира върху недостатъци на съдебното решение, а се възразява срещу извършената преценка на доказателствата.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил направеното едва с касационната жалба възражение относно валидността на електронния подпис на процесния РА, както и останалите документи, съставени в хода на процеса по издаването му, които са подписани с електронни подписи, като е посочил, че са представени доказателства за наличието на валидни КЕП на лицата, които са ги издали. Касаторът не излага конкретни съображения в тази насока.

Неправилно касаторът счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Доколкото се установява, че през ревизирания период ревизираното дружество е осъществявало търговска дейност, но подадената от него декларация е с нулеви стойности, то правилно първоинстанционният съд е приел за доказана предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК – липса на подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Доказани са и предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност на дружеството – такава не е представена и на вещото лице в съдебното производство; и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. При това положение, противно на изложеното в касационната жалба, е налице презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в РА, като в тежест на ревизираното лице е доказателствената тежест да установи твърденията си, че данъчните му задължения са установени незаконосъобразно и неправилно. Тъй като това не е сторено от касатора, то жалбата му срещу РА правилно е приета за неоснователна.

С оглед така изложените съображения с решението си АССГ правилно и законосъобразно е потвърдил РА, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1063/20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 4472/2022 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „Т. Х. ЕООД, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 6 175,79 (шест хиляди сто седемдесет и пет лв., 79 ст.) разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА