Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 5112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Кърджали, срещу решение № 173 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело № 115/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е: 1) отменено решение № 2153-08-63/20.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 2113-08-1535#12/29.12.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали; 2) изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне в законоустановения срок по заявление с вх.№ 2113-08-1535/29.08.2022 г. на Ф. Шукри, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдено ТП на НОИ – Кърджали да заплати на Ф. Шукри разноски по делото в размер на 500 лв.

По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Ф. Шукри до първоинстанционния съд като неоснователна. В допълнително становище, подадено от старши юрисконсулт Белева в качеството й на процесуален представител на касатора, се поддържат заявените от него искания, като е възведена и претенция за присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение. Касаторовият повереник прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като моли, ако се присъди такова, то да е в минимален размер.

Ответницата по касация Ф. Шукри, действаща чрез пълномощника адвокат Кръпова, в писмен отговор обосновава теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли решението да се остави в сила и да й се присъдят направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесното разпореждане от 29.12.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. Шукри по заявлението й от 29.08.2022 г. с мотиви, че не отговаря на едно от условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО – няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 14 години, 9 месеца и 17 дни, като не е зачел установеният извън тях стаж от за отглеждане на дете като неработеща майка за времето от 01.06.1975 г. до 26.12.1975 г. с календарна продължителност 6 месеца и 25 дни, за действителен осигурителен стаж. Недоволна от разпореждането, Ф. Шукри го е обжалвала по административен ред, като е аргументирала теза, че времето, през което тя е била в майчинство през посочения период, следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. С оспореното пред Кърджалийския административен съд решение от 20.02.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали също не е зачел за действителен стаж периода, в който Ф. Шукри като неработеща майка е отглеждала новороденото си дете, включен в общия осигурителен стаж, и е извел извод, че заявителката не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е потвърдил разпореждането.

За да уважи сезиралата го жалба от Ф. Шукри против решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадено от компетентен орган при спазване на изискуемата от закона форма и на административнопроизводствените правила, то противоречи на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че установеният осигурителен стаж на Ф. Шукри в периода от 01.06.1975 г. до 26.12.1975 г., в който е била неработеща майка, отглеждаща малко дете, представлява действителен осигурителен стаж, противно на приетото от административните органи. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 20.02.2023 г. и потвърденото със същото разпореждане от 29.12.2022 г. Изпращайки преписката на административния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на Ф. Шукри за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ф. Шукри по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето, в което неработещата майка е отглеждала малкото си дете се зачита за действителен трудов стаж по нормативната уредба до 31.12.1999 г., и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия, като това зачитане не е поставено в зависимост от условието майката да е била работеща. Този стаж попада в обхвата на 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 2492/1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, на които с основание се е позовал първоинстанционният съд, който правилно ги е приложил и тълкувал. Неговото тълкуване е в съответствие и с нормите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, както и с решението по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд.

Изложеното налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е Ф. Шукри към датата на заявлението й от 29.08.2022 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без да прилага първоначалния си подход за стеснително тълкуване на сега действащата разпоредба на 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

В същия смисъл е и константната вече по казуси като процесния съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, част от която е цитирана в мотивите на проверяваното решение.

По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 500 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело № 115/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали да заплати на Ф. Шукри, [ЕГН], сумата от 500 (петстотин) лева за направените разноски в касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА