Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 5048/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „А. К. ООД, чрез адв. В. Й. срещу Решение № 1091 от 21.02.2023 г. по адм. дело № 5031/2022 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 16 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „А. К. ООД, гр. София срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.095-5627/30.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП Варна, потвърден с решение № АУПДВ-19 от 10.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП София – град, както и в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като поставено в нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че независимо, че обектите на дружеството не се намират на територията на търговски център тип МОЛ, дейностите по отдаването им под наем са били засегнати от действието на заповед РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, в т.11. Твърди, че дружеството е отговаряло на двете условия, посочени в т.4 на размер 11.1 от Условията „Критерии за допустимос на кандидатите“. Иска отмяната на съдебния акт с постановяване на друг с отмяната на процесния АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът –началникът на сектор „Проверки“ в ТД на НАП Варна, представляван от юрк. К. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „А. К. ООД срещу АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-5627/30.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП Варна, потвърден с решение № АУПДВ-19 от 10.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП София – град, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или надплатени, в размер на 13 580,89 лева по проект BG16RFOP002-2.095 и в размер на 3430,93 лева по проект BG16RFOP002-2.097 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020, както и е начислена законна лихва в размер на 1614,75 лева за периода от 27.01.2021 г. до 30.03.2022 г. и в размер на 374,89 лева за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2022 г.

Съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон АССГ формира извод, че кандидатът за БФП не отговаря на кумулативно изискуемите условия по т.11.4 от Условията за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Решението е правилно.

Касационната инстанция възприема като логични и обосновани мотивите на първостепенния съд за законосъобразност на процесния АУПДВ, поради което настоящото решение препраща към тях по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, извършил е задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и е формирал краен извод при спазване на материалния закон.

Видно от заявленията за кандидатстване от „А. К. ООД е посочен код съгласно Класификация на икономическите дейности 68.2. „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“, като основна икономическа дейност и КИД, извършвана в обектите, преустановили/ограничили дейност, за която се иска предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в размер на 20 % от реализирания от тях оборот 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. От страна на дружеството са посочени обектите, преустановили/ограничили дейност, за които се иска предоставяне на БФП в размер на 20 % в т. 4 „Допълнителна информация, необходима за оценка на проектното предложение“ от формуляра за кандидатстване, а именно:кафе-аперитив „М. К. , с адрес гр. София, бул. „Евлоги и Х. Г. № 22 А, ресторант „Стек и вино“, с адрес гр. София, ул. „Г.С. Р.“ № 123 и комплекс „Малина“ – Пампорово, находящ се в к. к. Пампорово. Видно от приложените договори за наем и от обяснителната записка на дружеството от 09.02.2022 г. се установява, че „А. К. ООД е извършвало дейност в описаните три броя обекти съответно до 10.04.2019 г., 01.11.2019 г. и 01.09.2019 г., т. е. дейността не е преустановена на базата на издадените от министъра на здравеопазването заповеди, а преди това.

От друга страна, действително двата кода на посочените дейности са включени в условията за кандидатстване, но съгласно цитираните заповеди на министъра на здравеопазването дейност с КИД 68.02 „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“ не е включена за процесния период, поради което дейността на кандидата не е засегната от въведените противоепидемични мерки. Правилно съдът се е позовал на установеното от органа ограничение – когато дейността се извършва при условията на т. 13 от заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. ., изменена с т.11 от заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. , т. е. в търговски център/търговски център тип МОЛ, а в настоящия случай това изискване не е спазено. Обосновано съдът се е мотивирал, че заявената за подпомагане дейност за всеки конкретен обект е „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, но същата е осъществявана от различни от кандидата правни субекти, т. е. от съответните дружества – наематели. Както е установено, за процесната дейност по код 56.10 дружеството няма обороти, тъй като единствено е отдало под наем процесните обекти на трети лица, осъществяващи тази дейност и това обуславя извода за липса на пряка връзка на засягане от въведените противоепидемични мерки на дейността, за която лицето е кандидатствало за БФП. Така направеното от съда тълкуване за установено несъответствие на кандитата с кумулативно изискуемите условия по т.11.4 . от Условията за кандидатстване изцяло съответства на практиката на Върховния административен съд относно законосъобразността на отказите на изпълнителния директор на НАП за отпускане на БФП на съответните кандидати по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" – решение № 11857 от 22.11.2021 г. по адм. д. № 8359/2021 г., решение № 2885 от 20.03.2023 г. по адм. д. № 9023/2022 г. по описа на ВАС, седмо отделение.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационното производство съгласно чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1, изр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1091 от 21.02.2023 г. по адм. дело № 5031/2022 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 16 състав.

ОСЪЖДА „А. К. ООД, [ЕИК] да заплати в полза на Националната агенция по приходите разноски в размер на 200 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА