Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 5089/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. Р. - Н. Д.", с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Ихтиман, подадена чрез упълномощен адв. С. Д., против решение № 1387 от 30.12.2022г., постановено от Административен съд - София - област, Първи състав, по адм. д. № 434/2022 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Д. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът е произнесъл порочно решение, в което доводите му не съответстват на събраните доказателства и дори се е позовал на несъществуващи такива в кориците на делото. Посочва, че административната преписка е започнала от един заместник - изпълнителен директор и е приключила от друг заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ и в хода на целия процес адм. орган е следвало да установи дали са налице съответните заповеди, с които на основание чл. 20а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ изпълнителният директор на ДФЗ оправомощава съответните заместници да издават решения за налагане на финансова корекция, но към преписката няма приложени такива заповеди. Счита, че по делото няма никакви актове, с които действащият изпълнителен директор да е оправомощил лицето В. И., която е издала атакуваното решение за финансова корекция, поради което липсва материална компетентност на издателя на акта. Акцентира на обстоятелството, че съдът не е обсъдил понятията "нередност" и "давност" и е цитирал няколко регламента, но не е обсъдил посоченото от жалбоподателя решение на СЕС по дело № С-580/2017г. В пледоарията си в касационното производство се позовава на решение, публикувано на 08.03.2023 г. по Дело № Т-235/2021 г. на СЕС, първи състав, във връзка наложена на страната ни санкция в размер на около 7 600 000 евро, по повод изчисление на срока на мониторинговия период. Излага и други подробни възражения срещу изводите на първоинстанционния съд относно изпълнението на одобрения бизнес план и тълкуването на "нередност". Заявява, че данните по преписката и в приетата експертиза съответстват на изискванията на Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка " Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони(ПРСР) за периода 2007-2013 г. и на заложените показатели в Таблица 5 от бизнес плана за 1 брой работно място за "управленски персонал" и 2 броя работни места за "производствен персонал". Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на незаконосъобразното решение за налагане на финансова корекция. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

Ответникът заместник - изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт А. И., която в писмени молби от 04.05.2023г. и 03.10.2023г. пледира за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно постановено. Заявява искане за присъждане на направените разноски и възразява за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения досежно нарушения на процесуалните правила, като счита за основателни доводите на касатора, че са налице процесуални нарушения, допуснати от съда, предвид което предлага да бъде отменено решението на първоинстанционния съд. Участващият по делото прокурор представя подробно писмено заключение, в което посочва, че съдът не е изложил никакви мотиви защо приема, че двамата заместник - изпълнителни директори на ДФЗ са били компетентни да започнат, респективно да приключат с РФК административното производство, като единствено е посочена заповед № №03-РД/327 от 07.02.2022 г., но същата не е приложена по делото.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 1387 от 30.12.2022г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "В. Р. - Н. Д.", със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Н. Д., срещу Решение № 23/311/01148/3/01/04/02 от 02.03.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ и ЕТ "В. Р. - Н. Д.", [ЕИК], е осъден да заплати на ДФЗ - Разплащателна агенция направените разноски по делото общо в размер на 1 200 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - област е приел, че решението, предмет на оспорване в това съдебно производство не противоречи с изложените мотиви в решението, постановено по адм. д. №237/2021 г., а е издадено в изпълнение на дадените на административния орган задължителни указания. Първоинстанционният съд е счел, че процесното РФК е издадено от компетентен орган, тъй като според чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата и съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съдът е вписал следното: "Със заповед №03-РД/327 от 07.02.2022 г., на зам. изпълнителния директор са делегирани правомощия да издава решения за налагане на финансови корекции, вкл. по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" по ПСРС 2007 - 2013." Оттук е изведено заключение, че оспореният акт е издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Първостепенният съд е преценил, че обжалваният адм. акт е издаден в писмена форма и съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 АПК съдържа фактическите и правни основания за издаването му, както и в производството по налагане на финансова корекция не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон в мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че между страните е сключен договор № 23/311/01148 от 03.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за предоставяне на ползвателя, регистриран под УРН 606374, на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от бенефициера разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/311/01148 от 28.05.2013 г., а именно: "Изграждане на къща за гости". В съдебното решение е посочено, че при извършена в периода 24.06.2019 г. - 26.06.2019 г. проверка на място след плащане по проект № 23/311/01148, както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения, част от одобрения с Договор № 23/311/01148 от 03.10.2014 г. бизнес план и проект, като от представените при проверката на място и описаните в контролния лист към нея документи за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 30,38 % от заложените приходи за посочените три последователни пълни финансови години, като са дадени конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за трите години. Първостепенният съд се е позовал на заключението приета основна експертиза, относно неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана съгласно таблица 1 за три пълни финансови години, за което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 29 617.81лв. С цел доказване на второто констатирано от административния орган неизпълнение - непостигане на изискването за разкриване на 3 (три) работни места е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която първоинстанционният съд е формирал извод, че е останало недоказано обстоятелството, че е изпълнено изискването за разкриване на две работни места на позиция административен персонал, за което на ЕТ "В. Р. - Н. Д." е наложена финансова корекция в размер на 296 178.05 лв. С оглед на това решаващият състав е счел, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана и неизпълнение на показателите за устойчива заетост представлява неизпълнение на одобрените индикатори, вследствие на което съдът е приел за установено бездействие от страна на едноличния търговец и е неизпълнение от него на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Освен това съдът е отхвърлил оплакването на оспорващия ЕТ, че откритото производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСФУ касае договор с изтекъл срок на мониторинг, тъй като установените нарушения са констатирани при извършена проверка на място в периода 24.06.2019 г. - 26.06.2019 г., тоест в период, в който срокът на мониторинг не е изтекъл и всички констатации са отразени в контролен лист за извънредни проверки, който е подписан лично от ползвателя на 27.06.2019 г. При обсъждане на релевираното възражение първостепенният съд се е позовал на ал. 3 на чл. 3, 1 от Регламент № 2988/95, според която разпоредба срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностния срок започва да тече отначало след всяко такова действие, като в конкретния случай, давността е прекъсната с извършване на проверките на място в периода 24.06.-26.06.2019 г., след което е проведено производство по издаване на АУПВ, последвано от производство за налагане на финансова корекция, приключило с издаване на оспореното решение, поради което не са налице и предпоставките по, ал. 4 на чл. 3, 1 от Регламент 2988/95 във връзка с настъпването на абсолютната погасителна давност. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че предприетите адм. орган действия са изцяло в съответствие със застъпеното в практиката на СЕС схващане, че предвиденият в разпоредбата на чл. 3, 1 от Регламент №2988/95 срок следва да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, които трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателните последици и за кои все още може да се води процедура за установяване на нередност.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Касационният съдебен състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател, че при произнасяне на оспорения съдебен акт са осъществени съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото в нарушение на императивните изисквания на чл. 9, ал. 3 и чл. 170, ал. 1 АПК, първостепенният съд не е разпределил доказателствената тежест и не е указал на ответния административен орган, че носи тежестта да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съобразно чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява същата, а по силата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/). От данните по делото е видно, че с разпореждане № 780 от 09.05.2022г. и с протоколно определение от 12.09.2022г. съдът е задължил ответната страна да представи заверено копие от административната преписка, но не е указал изрично, че следва да представи доказателства, установяващи наличието на компетентност на лицето, което е издало процесния административен акт, както и на лицето, което е открило административното производство по издаване на оспореното РФК, вкл. и да представи доказателство за упълномощаване или делегиране на съответните заместник - изпълнителни директори да издадат визираните актове. По делото не е спорно обстоятелството, че с писмо от 07.12.2021г. на заместник - изпълнителен директор Б. А. е открито производство по реда на ЗУСЕСИФ по отношение на ЕТ "В. Р. - Н. Д." по издаване на РФК. Въпреки заявеното от жалбоподателя изрично възражение срещу компетентността на визираното лице да започне административната процедура, съдът не е указал на ответника, че следва да представи доказателство за делегиране на правомощие на посоченото лице към цитираната дата да издаде акт по откриване на административна процедура за налагане на финансова корекция. По отношение на процесното решение № 23/311/01148/3/01/04/02 от 02.03.2022 г., с което е наложена оспорената финансова корекция, настоящият съдебен състав констатира, че същото е издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФЗ - В. И., относно която също не е дадено надлежно указание на ответника да ангажира доказателства за нейната компетентност към датата на издаване на акта - 02.03.2022 г. Спрямо това лице процесуалният представител на жалбоподателя е изразил твърдение за липса на заповед на изпълнителния директор за упълномощаване, както и липса на решение на Управителния съвет на ДФЗ за назначаване на това лице на длъжност заместник - изпълнителен директор на ДФЗ. Въпреки това първоинстанционният съд отново не е дал указание на ответната страна за ангажиране на доказателства за назначаване като заместник - изпълнителен директор и съответно за упълномощаване да издава актове за налагане на финансови корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Горепосоченото нарушение е съществено, защото съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Следователно, негово е задължението да изясни служебно въпроса за валидността на оспореното РФК, а още повече когато са направени конкретни възражения в такава насока, и в изпълнение на чл. 9, ал. 3 и чл. 170, ал. 3 АПК е бил длъжен да укаже на ответния адм. орган, че следва да представи доказателства затова. Едва след събирането на доказателства в тази насока и тяхното обсъждане съдът е следвало да формира своите изводи относно това дали оспореното РФК е валиден акт. Вместо това съдът в мотивите на обжалваното решение е посочил, че със заповед №03-РД/327 от 07.02.2022 г. на зам. изпълнителния директор са делегирани правомощия да издава РФК. Визираната заповед обаче, не се съдържа в кориците на делото, същата не представлява част от представената от ответника административна преписка, не е част и от документите, включени в приложения по делото СD, съдържащ 42 файла, между които не е цитираната заповед. Оттук възниква въпросът откъде на решаващия съдебен състав е станала известна гореописаната заповед и какво точно е нейното съдържание. Ако се допусне възможността първостепенният съд да се е запознал по друго дело със заповед № 03-РД/327 от 07.02.2022 г. , в този случай е следвало да изпълни изискванията на чл. 155 ГПК /приложим чрез препращащата норма на чл. 144 АПК/, според която императивна разпоредба не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В конкретния случай първоинстанционният съд не е уведомил страните за горното обстоятелство, поради което то е останало неизвестно за тях. За пълнота на изложението следва да се отрази, че касационният съдебен състав е направил опит да издири заповед №03-РД/327 от 07.02.2022 г. на официалния сайт на ДФЗ, в който обаче е генерирано съобщение, че не са открити резултати, съответстващи на ключовите думи "заповед №03-РД/327/07.02.2022 г." Всъщност в хода на касационното производство е недопустимо търсене и съответно обсъждане на горепосочената заповед, защото по силата на чл. 220 АПК са забранени нови фактически установявания. Това е така, защото ако касационният съдебен състав пристъпи към коментиране съдържанието на цитираната от първостепенния съд заповед №03-РД/327/07.02.2022 г., страните ще загубят една съдебна инстанция, а съдебното производство по АПК е двуинстанционно. Освен това следва да се има предвид обстоятелството, че производството по издаване на процесното РФК е започнало с уведомление изх.№ 01-6500/8500 от 07.12.2021г., подписано от Б. А. - заместник изпълнителен директор, но в кориците на делото отново липсва заповед, с която действащият изпълнителен директор да е упълномощил г-жа Алексова на основание чл.20а, ал.6 ЗПЗП да образува производства и да издава решения по налагане на финансова корекция, включително към дата 07.12.2021 г. При това положение от страна на ответника е останала недоказана законосъобразността на образуването на административното производство, а и първостепенният съд не е изложил никакви правни изводи по този въпрос. Наличието на материална компетентност е абсолютна предпоставка за валидност на административния акт, а липсата й представлява съществен порок, водещ до нищожност на решението, която следва да бъде прогласена. Както бе посочено по - горе, по първоинстанционното дело не са представени и приети като доказателства изрични заповеди за упълномощаване на съответните двама заместник - изпълнителни директори в съответствие с изискването на чл.20а, ал.6 ЗПЗП да образуват административни производства и да издават решения за налагане на финансова корекция, които да са издадени от действащи към съответния момент изпълнителни директори, в резултат на което касационният съдебен състав е лишен от възможността да установи дали обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, както и дали при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Тъй като съдът не е изяснил посочените обстоятелства, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на обжалваното решение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да установи наличието на редовно упълномощаване на двамата заместник - изпълнителни директори и границите на тяхната компетентност, както и следва да се произнесе по относимостта към настоящия казус на посочените от жалбоподателя Решение по дело № С-580/17 на СЕС и Решение по дело № Т-235/2021 на СЕС, първи състав, публ. на 08.03.2023 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК касационният съдебен състав не се произнася по претенциите на страните за присъждане на разноски за това производство.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1387 от 30.12.2022г., постановено от Административен съд - София - област, по адм. д. № 434/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София - област със задължителните указания по приложението на закона, дадени в мотивите на настоящото касационно решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА