Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 5131/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Никома - 2002“ ЕООД чрез процесуален представител, срещу решение № 288 от 20.03.2023 г., постановено по административно дело № 371/2022 г. от Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/2769#3 от 21.01.2022 г. /Акта/ издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на същото и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен, а преписката върната за ново разглеждане от административния орган. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното такова. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Бургас е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/2769#3 от 21.01.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е прекратен агроекологичния ангажимент, поет от „Никома - 2002“ ЕООД като земеделски производител през 2015 г. за кампания 2019 г., последна от периода.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като съдържа необходимите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. АС – Бургас е приел за законосъобразни изводите на административният орган за липса на изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; Наредбата) от страна на дружеството, а именно липса на представен сертификат, удостоверяващ количество произведена биологична продукция, респективно е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/2769#3 от 21.01.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент са регламентирани в чл. 15, ал. 1 - 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като съгласно ал. 3, т. 3 на същия /настоящата хипотеза/ биологичния ангажимент се прекратява в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. В разглеждания случай, причина за издаването на оспорения пред АС – Бургас административен акт е липсата на спазване на изискването на т. 2 от чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Посочената разпоредба (в приложимата редакция) предвижда задължение за подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията, до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление /чл. 6, ал. 2 от Наредбата/, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство следва да удостоверяват произведена биологична продукция.

Във връзка с горното следва да се посочи, че спорният въпрос, който и предопределя крайния правен извод за законосъобразност на обжалвания пред АС - Бургас административен акт е налице ли е представен такъв сертификат, отговарящ на изискването на закона относно удостоверяване на количество произведена биологична продукция. В тази връзка от значение е кога започва да тече посоченият по - горе 5 – годишен период. Регламентацията на последното присъства в чл. 6 от Наредба № 4/24.02.2015 г., който гласи, че биологичните направления се изпълняват за срок от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане". С оглед предходното в настоящия случай правилно е прието, че за начало на визирания период се счита първата година на поетия от „Никома - 2002“ ЕООД, а именно 2015 г. / годината на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“/, респективно задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата е следвало да бъде изпълнено от дружеството до 30 октомври 2019 г. /петата година от ангажимента/. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния такъв относно единствения представен през периода на поетия агробиологичен ангажимент до посочената дата, Сертификат за съответствие № 01/BG833/00071/18 от 24.04.2018 г. издаден от „Кю сертификейшън“, който макар и да съдържа всички данни, посочени в образеца на приложение XII от Регламент (ЕО) 889/2008 г., не отговаря на изискването на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата – в него липсват доказателства за произведена биологична продукция, а записаното в съответното поле количество от 1000 кг. е прогнозираното такова, но не и реално добито. Що се отнася до изводите на първоинстанционния съд, досежно представения Анекс към писмено доказателство от 10.06.2021 г. на контролиращо лице „Космосерт“ АД, то същите отново са обосновани. В посочения документ е налице установена произведена биологична продукция от 13 тона /култура сливи/ за реколта 2020 г., като същата, с оглед правилно очертания от административния съд 5 – годишен период с краен срок 30.10.2019 г., попада извън него. Последното обосновава неприложимостта на представения Анекс към писмено доказателство от 10.06.2021 г. на контролиращо лице „Космосерт“ АД, като възражението, направено от касатора в тази връзка е неоснователно.

Касационната инстанция счита за неоснователни и доводите, наведени от касатора по отношение на приложимите норми в настоящия случай и по-конкретно твърдението за липса на въведено изискване към писменото доказателство да бъде представено приложение съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година и че същото е въведено едва с изменението на Наредба № 5/03.09.2018 г. (ДВ. Бр. 33 от 2020). Подробни и достатъчно обосновани са изводите на АС – Бургас в тази връзка и същите не следва да се преповтарят, като същественото в случая е, че изискването за представяне на сертификат, в които да е удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало както към момента на поемане на ангажимента от „Никома - 2002“ ЕООД - чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.05.2015 г. /ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., в сила от 27.02.2015 г./, така и към този на издаване на процесния пред АС – Б. А. за прекратяване на биологичен ангажимент - чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.05.2015 /ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г./.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че касационният състав счита за неоснователно направеното от касатора възражение, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е немотивиран. В последния достатъчно ясно и изчерпателно са посочени конкретните обстоятелства наложили издаването му. Най - същественото от тях е, че подпомаганото лице не притежава сертификат, удостоверяващ, че всички одобрени площи са преминали периода на преход и е произведена биологична продукция. Този изрично изложен мотив представлява обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на проверката, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Административният орган е спазил изискването при издаването на акта да посочи нарушените правни норми и фактическите основания довели до нарушаването им. По този начин не е била застрашена както ефективността на защитата на адресата на акта, така и възможността на съда да извърши контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК.

От изложеното се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящата касационна инстанция.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ДФЗ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 20.03.2023 г., постановено по административно дело № 371/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Никома - 2002“ ЕООД с [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ