Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 2340/2024 г. Производството е по реда на чл.209 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - София, против Решение № 1 от 02.01.2024г., постановено от Административния съд София-област /АССО/ по адм. д.№ 688/23 година, в частта, в която частично са уважени исковете на Й. К. Т. и ответникът е осъден за разноски по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Сочените касационни основания са необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявените искове. Процесуалният представител на касатора, в съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство Й. Т. чрез процесуалния си представител адв. Н. оспорва касационната жалба. Иска потвърждаване на решението в обжалваната му част, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част от подлежащото на касационен контрол съдебно решение, е неблагоприятна. По основателността й, касационният състав приема следното:

Пред административния съд е предявен иск Т., срещу ОДМВР - гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, причинени от незаконосъобразно издадено наказателно постановление, изразяващи се в душевни болки и страдания, ведно със законна лихва от 30. 11. 2022 г. до окончателното плащане на сумата.

Съдът е установил следното от фактическа страна: приел е за безспорно, че с Наказателно постановление /НП/ №-0353-000228/ 23 06. 2021 г., издадено от началник група към ОДМВР гр. София, РУ гр. Своге, на Й. Т. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С Решение № 33/ 30. 11. 2022 г., постановено по НАХД № 41/ 2022 г. по описа на Районен съд гр. Своге е отменено наказателното постановление. Съдебният акт е влязъл в сила на 30. 12. 2022 г. За доказване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, административният съд е допуснал гласни доказателствени средства, които е възпроизвел в решението си и е кредитирал. Съдът е посочил, че съпругата и майката на ищеца, които са разпитани като свидетели по делото заявяват, че след издаване на наказателното постановление ищецът се е притеснил, тъй като нямало кой да води детето на детска градина, както и се е обезпокоил да не остане без работа, изпаднал в депресия, вдигал кръвно и не можел да спи, не искал да излиза навън и да се чува с приятели, страхувал се да не загуби шофьорската си книжка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е установил следното от правна страна:

Приел е за доказана първата кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Посочил е, че наличието на отменен незаконосъобразен акт обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Съдът е посочил също така, че за основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на вреда и причинна връзка между нея и незаконосъобразното НП. Съдът е преценил, че от доказателствата по делото се установявало наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и част от претендираните от ищеца като настъпили неимуществени вреди. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, въз основа на които е приел за доказани претърпените от ищеца отрицателни преживявания от незаконосъобразно издаденото му наказателно постановление. Освен, че ги е преценил като обективни и вътрешно безпротиворечиви, от същите по безсъмнен начин се установявало, според съда, че вследствие на издаденото наказателно постановление ищецът е станал много притеснен, като се обезпокоил, че може да остане без работа и да не успее да извършва част от своите родителски задължения. Същият станал раздразнителен и тревожен, като започнал да не спи добре. Съдът е преценил свидетелските показания и като житейски логични, доколкото всеки един утежняващ акт, какъвто е и издаденото наказателното постановление, несъмнено е свързано с негативни преживявания и емоции. Посочил е, че фактът, че вследствие на наложеното наказание ищецът е могъл да загуби своята работа, несъмнено е свързано с проява у него на негативни емоционални преживявания, изразяващи се в тревога и притеснение. Посочил е също така, че претърпените неудобства и страдания, възникнали в резултат на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, нямат материален еквивалент за пострадалия, но затова именно законът в чл. 52 от ЗЗД разпорежда следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта. Съобразил е указанията, дадени в т. ІI от ППВС № 4/1968 г. за понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съдът се е позовал на приетото в съдебната практика, че обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост, както и да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. Посочил е в този смисъл Решение № 37 от 11. 02. 2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. С оглед на това съдът е отчел причинените на ищеца неимуществени вреди по вид, степен и интензитет и е приел за справедливо обезщетение на горепосочените неимуществени вреди сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, която е присъдил на ищеца. За разликата до предявения размер от 2 000 /хиляда/ лева искът за обезщетение за неимуществени вреди е преценен като неоснователен. Съдът се е съобразил също така със задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС относно началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е лихва за забава от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП - 30. 12. 2022 г. Искът в частта, с която се претендира лихва от 30. 11. 2022 г. до 29. 12. 2022 г. е преценил като неоснователен и го е отхвърлил. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ищеца, както и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът е осъдил ответника да възстанови на ищеца разноски общо в размер на 10 /десет/ лева държавна такса. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е установява, че Й. Т. е упълномощил адв. Е. Н. да го представлява в настоящето производство, като договорът е сключен при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗЗД. Приел е, че са налице предпоставките, на адвоката, оказал безплатна правна помощ, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен според Наредбата за адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от иска, а именно 100 лева.

На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и във връзка с направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 100 /сто/ лева.

Касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като неправилно. Съдът е преценил за доказани претърпените от ищеца тревоги и притеснения, кредитирайки показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът не е отчел обстоятелството, че и двете разпитани свидетелки / едната съпруга на ищеца, а другата негова майка/ са заинтересовани от благоприятния изход на делото за него. От друга страна, св. Н. Т. съпруга на ищеца е казала пред съда, че ищецът е изпаднал в депресия и му се е влошило здравословното състояние. Тези обстоятелства подлежат на установяване с медицински документи, каквито по делото не са събрани. Тоест, показанията на този свидетел не се подкрепят с други доказателства по делото, Също така, тази свидетелка споделя, че ищецът се е притеснил, тъй като не можел да кара детето им на детска градина. По делото не са ангажирани писмени документи, че детето през периода, за който се отнасят свидетелските показания, е посещавало детска градина, намираща се в Младост. Липсват и писмени доказателства, подкрепящи показанията на тази свидетелка, че ищецът през този период е работил като складов доставчик на стоки.

Свидетелката В. Т. майка на ищеца свидетелства за притеснение на сина й от случилото се вкл. и от това да не загуби работата си, но не твърди това да е станало. Казва, че синът и снаха й имат две коли, както и че знае от сина си, че жена му има шофьорска книжка. Тази информация опровергава информацията от показанията на другата свидетелка, че през исковия период, притеснението на ищеца е свързано и с обстоятелството, че не би могъл да кара детето си в детската градина.

Касационната инстанция преценява събраните по делото свидетелски показания като недостатъчни да обосноват твърдените от ищеца неимуществени вреди, претърпени във връзка с издаденото му НП, които да са по големи, с по-силен интензитет, и по-продължителни, от обичайно свързаните с издаването на такъв акт. Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящата инстанция първоинстанционният съд е оценил неправилно събраните по делото доказателства и е формирал необосновани изводи.

Решението в обжалваната част като неправилно следва да се отмени, а вместо това главният иск за присъждане на обезщетение и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава се отхвърлят изцяло. Следва да се отмени решението и в частта, в която ОД на МВР София е осъдена да заплати на ищеца разноски и адвокатско възнаграждение на адвоката, който го е представлявал .

С оглед изхода на спора в касационната инстанция и своевременно направеното искане / в хода по съществото на спора/за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на касатора следва да се заплати от ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1/02.01.2024г., постановено от Административния съд София-област по адм. д.№ 688/23г., в частта, в която ОД на МВР-София е осъдена да заплати на Й. К. Т. 400 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-0353-000228/23.06.2021г., издадено от началник група към ОДМВР гр. София, РУ - гр. Своге, ведно със законната лихва от 30.12.22г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която ОД на МВР-София е осъдена да заплати на Й. Т. разноски в размер на 10 лева, и на адв. Е. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. К. Т., [ЕГН] иск срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София за заплащане на обезщетение в размер на 400 лева за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-0353-000228/23.06.2021г., издадено от началник група към ОДМВР гр. София, РУ-гр. Своге, ведно със законната лихва он 30.12.22г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Й. К. Т. [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-София разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ