О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2932

гр.София, 10.10.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 773 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Т. и Ц. Н. Т., чрез адв. Д. К., срещу решение № 192/11.11.2022г. по в. гр. д. № 361/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявения от жалбоподателките срещу Д. Т. К. иск по чл. 79, ал.1, пр.1 вр. с чл. 365 ЗЗД за присъждане на 300 000 лева, дължими по т.“б“ от подписаното на 01.01.2014г. между К. и наследодателя на ищците – С. Т., споразумение, за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и практика на ВКС, според която частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. За основание за допускане на касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ „Длъжен ли е съдът да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба/ споразумение и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор чрез взаимни отстъпки?“; 2/ „При наличие на спогодба може ли съдът да преценява интереса на страните и длъжен ли е да зачете тяхната воля?“, 3/ „Ползва ли се с доказателствена сила частният свидетелстващ документ, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и има ли сила на извънсъдебно признание и важи ли срещу своя издател?“.

Насрещната страна по жалбата - ответникът Д. К., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство, за извършване на които представя доказателства.

Съставът на ВКС, ІІІ ГО, намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че ищците са наследници по закон на С. Т., починал на 25.10.2015г.; същият е бил член –кооператор, заедно с ответника К., в кооперация „Хисар –Агра“; К. е управлявал по пълномощие „Натура фит“ ЕООД, чиито едноличен собственик е дъщеря му и на 01.01.2014г. Т. и К. (и двамата в лично качество) са подписали споразумение, с което К. се е задължил да предаде безвъзмездно на Т. сумата 1 215 000 лева под различна форма( пари в брой, такси, чрез погасяване задължения на Т. и др.), на вноски, за срок от 4 години, като за периода от 01.01.2015г.-31.12.2015г. дължимата сума е 300 000 лева. Анализирайки съдържанието на цитираното споразумение, въззивният съд е достигнал до извод, че то, като съдържащо единствено разпоредителна част (К. се задължава да предаде безвъзмездно парична сума на Т.), без установителна част (липсват изявления, сочещи на основанието на поемане на това задължение от К., вкл. такива за съществуването на конкретен спор, в т. ч. и бъдещ такъв между страните), не е договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ГПК. Основанието на договорката по споразумението, предвид стойността и изричното противопоставяне на ответника, е недопустимо да се доказва със свидетелски показания, а останалите доказателства по делото са негодни да установят тезата на ищците, че споразумението е било сключено за уреждане на отношенията между страните по повод участието на Т. в общия бизнес на кооперация „Х. А. и „Натура фит“ ЕООД. За пълнота съдът е отбелязал, че описаните от ищците бизнес отношения не биха легитимирали Т. в личното му качество като кредитор на физическото лице К., а при прекратяване на участието в кооперацията „Х. А. за Т., респ. неговите наследници, би възникнало правото по чл. 14 от ЗК за получаване на дяловата вноска, задължение за изплащане на която обаче има кооперацията, а не неин член – кооператор, какъвто е К.. В заключение съдът е приел, че споразумението от 01.01.2014г. е едностранен безвъзмезден договор и няма основание за възникване на поетото с него задължение, поради което с подписването му не е ангажирана отговорността на ответника К. за изпълнението му.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Нито един от поставените от касаторите въпроси няма отношение към решаващия извод на въззивната инстанция, доколкото предпоставят последната да е приела, че страните са сключили договор за спогодба. Въззивният съд изрично е мотивирал извода си, че споразумението от 01.01.2014г. не е такъв договор, нито е валидно основание за възникване на поетото с него парично задължение за ответника. Споразумението не е частен свидетелстващ документ, нито е третирано като такъв от въззивната инстанция, а диспозитивен такъв, поради което и третият въпрос, касаещ доказателствената му стойност на писмено доказателство по делото е ирелевантен.

В заключение, липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

На ответника се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, които са в размер на 5000 лева, съгласно представените с отговора на касационната жалба доказателства. Направеното от касаторите с молба вх.№11152/15.09.2023 възражение по чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като хонорарът не надхвърля минималния размер по чл. 9, ал.3 вр. с чл.7, ал.2 т.5 от НМРАВ.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 192/11.11.2022г. по в. гр. д. № 361/2022г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН [ЕГН] и Ц. Н. Т. ЕГН [ЕГН] да платят на Д. Т. К. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 5000 лева – разноски за адвокатски хонорар за представителство пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: