№ 4696
гр. София, 21.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 1464 от 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез П. Й. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ – Варна, срещу въззивно решение № 10 от 27.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 519/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 115 от 24.09.2024 г., постановено по гр. д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, за отхвърляне на предявения от Комисията против А. Д. А. иск по чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, конкретно посочено в решението, на обща стойност 177 342,02 лева.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/„Паричните вземания на ответника, възникнали в резултат на предоставени през проверявания период допълнителни парични вноски в търговски дружества, които не са му възстановени в края на проверявания период, представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР от ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“ – касаторът се позовава на приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и ТР № 4/2021 г. от 18.05.2021 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК; 2/ „Представлява ли противоречие на ЗОНПИ отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“; 3/ „Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства /отрицателен нетен доход/, получен при съпоставяне размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране?“ – по втория и трети въпрос касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че същите са от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответницата А. Д. А., чрез адв. Д. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че производството по делото е образувано по искова молба, с която Комисията е предявила против ответницата А. Д. А., на основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ иск за отнемане на имущество на обща стойност от 177 342,02 лв., съставляващо: недвижим имот в гр. Т., ул. „Г.“ ***, жилище – апартамент ***; лек автомобил марка „***“, модел „***“; 50 дружествени дяла от капитала на „С.-Г.“ ЕООД; сума в размер на 14 841, 76 лв., представляваща вноски на каса по посочена разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД; сума в размер на 60 900, 26 лв., представляваща вноски на каса по посочена банкова сметка в „О.Б.Б.“ АД; сума в размер на 34 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски от собственика А. Д. А. в предприятието на „С.-Л.“ ЕООД, невъзстановени към края на проверявания период. От фактическа страна е съобразил твърденията на Комисията, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответницата проверка от 29.04.2012 г. до 29.04.2022 г.; че проверката е образувана въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВ-531/27.04.22 г. от ОП-Търговище за привличането на А. като обвиняема по ДП № 40/21 г. по описа на ОСлО при ОП-Търговище, пр. преписка № 429/20 г., за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; че с решение ответницата е била призната за виновна, че за периода от 14.02.2019 г. до 16.11.2020 г. при условие на продължавано престъпление, чрез посредственото извършителство на посочено физическо лице, избегнала установяването на данъчни задължения в особено големи размери по см. на чл. 93, т. 14 от НК – 21 544, 69 лв. на данъчен субект „С.-Л.“ ЕООД, гр. Т. – корпоративен данък по ЗКПО и ДДС по ЗДДС.
Въззивният състав е съобразил нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, съгласно която „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Позовал се е също така на разясненията, дадени с ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Взел е предвид и разрешенията в цитирания тълкувателен акт относно паричните средства, преминали през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му, съобразявайки че преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер.
При формиране на решаващите си изводи, въззивната инстанция се е позовала и на мотивите на цитираното тълкувателно решение, съгласно които стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период; едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Съобразявайки така изясненото от ВКС разбиране за понятието „имущество“, въззивният съд е намерил, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично такова.
При тези съображения въззивният състав е формирал извод от правна страна, че следва най-напред да установи вида и стойността на придобитото от ответника имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в нейния патримониум към края на периода или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, а при трансформация на имущество – стойността на наличното трансформирано имущество. Констатирал е също, че ако при горното изследване се установи, че придобитото от ответницата имущество през целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на ответницата, както обичайните и извънредни разходи, за да се установява нетният й доход, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
С оглед на изложените мотиви, въззивният съд е приел като придобито от ответницата следното имущество в рамките на проверявания период: недвижим имот в гр. Т., ул. „Г.“, ***, ***, представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище – апартамент ***, с пазарна стойност на имота според заключението на СТЕ към датата на покупката и при отчитане на запазеното право на ползване от продавача, в размер на 12 659 лв.; лек автомобил марка „***“, модел „***“, с пазарна стойност на автомобила, съгласно заключението на САТЕ, в размер на 15 338 лв.; 50 дружествени дяла от капитала на „С.-Г.“ ЕООД, с номинална стойност 100 лв.; 10 дружествени дяла от капитала на „С.-Л.“ ЕООД, с номинална стойност 100 лв.; сума в размер на 14 841, 76 лв., представляваща налична сума по разплащателна сметка в „П.И.Б.“ АД, с титуляр ответницата, налични в края на проверявания период; сума в размер на 60 900, 26 лв., представляваща вноски на каса по банкова сметка в „О.Б.Б.“ АД, открита на 11.04.2012 г., с титуляр ответницата, налични в края на проверявания период.
Въззивният състав е обосновал решаващ извод, че вземането на ответницата от „С.-Л.“ ЕООД за сумата от общо 34 000 лв., представляваща извършени от нея допълнителни парични вноски в предприятието на дружеството, които не са й били възстановени към края на проверявания период, не съставлява част от имуществото. Позовал се е на приетото в решение № 50004/08.04.24 г. по гр. д. № 3649/20 г. на ВКС, ІV г. о., че по своята правна същност допълнителни парични вноски в търговското дружество, направени по реда на чл. 134 от ТЗ, са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. В същия смисъл е цитирал и приетото в определение № 50258/08.06.23 г. по гр. д. № 2831/22 г., ІV г. о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Обобщил е, че допълнителните парични вноски, направени по реда на чл. 134 от ТЗ, се различават от посоченото в нормата на чл. 145 от ЗОНПИ имущество, което подлежи на отнемане – прехвърлено или внесено като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице.
Предвид изложените съображения, въззивният състав е приел, че общата стойност на придобитото от ответницата имущество през проверявания период възлиза на 103 939, 02 лв. Посочил е, че след като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответницата през проверявания период (включително и дали в доходите на ответницата следва да се включат разпределените след края на проверявания период дивиденти от печалбата на „С.-Л.“ ЕООД), за да се установи дали е налице „значително несъответствие“, доколкото евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество. В тази връзка е обобщил, че само на това основание предявеният против ответницата иск е неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение.
При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Поставеният в изложението първи въпрос, дали направени допълнителни парични вноски в търговски дружества, невъзстановени в края на проверявания период, представляват „имущество“ по смисъла на закона за конфискация и дали участват при определяне размера на несъответствието, е обуславящ решаващите изводи на съда в обжалваното решение (в което е даден отрицателен отговор на въпроса), но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на поставения въпрос се съдържа в мотивите на решение № 50004/08.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ІV г. о. на ВКС. В същите е прието, че в имуществото на проверяваното лице не се включват, с оглед същността им на разходи, направените допълнителни парични вноски в капитала на търговско дружество. Разяснено е също така, че по своята правна същност допълнителните парични вноски са особен вид заем, кредитиране на дружеството, което се отразява като задължение на дружеството в баланса му, но не и в капитала му. В изложения смисъл е и приетото по повод непаричните вноски по чл. 134 ТЗ и невключването им в имуществото на проверяваните лица в сходни казуси, по които не е допуснато касационно обжалване с определения по гр. д. № 1579/2022 г. и гр. д. № 1921/2022 г., и двете на III г. о. на ВКС, както и по гр. д. № 2831/2022 г. на IV г. о. на ВКС. В процесния случай въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съобразявайки изложеното в цитираната съдебна практика, е формирал решаващия си извод, че вземането на ответницата от „С.-Л.“ ЕООД за сумата от 34 000 лева, представляващи извършени от нея допълнителни парични вноски, които не са й били възстановени в края на проверявания период, не съставлява част от придобитото през проверявания период имущество. Предвид изложеното, не е налице поддържаното от касатора противоречиво разрешаване на правния въпрос.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване и по следващите два въпроса в изложението. Същите обобщено касаят съдържанието на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“ по смисъла на закона, поради което същи са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По повдигнатите въпроси е налице установена съдебна практика (включително и задължителна такава), на която обжалваното решение не противоречи. С ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е също, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е още, че „стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не“. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Съгласно установеното в практиката на ВКС разрешение /решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на IV г. о. и др./, нетният доход по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т. нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.). По тази причина не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и със задължителната такава, обективирана в посоченото по-горе тълкувателно решение.
Предвид изложеното, поради наличие на задължителна практика на ВКС, на която въззивното решение не противоречи, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
В обобщение, не са налице основавания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият дължи на ответницата по жалбата сторените пред ВКС и надлежно удостоверени такива в размер 7200 лева с ДДС.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 27.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 519/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на А. Д. А., с ЕГН ********** и адрес в гр. Т., ул. „В. Т.“ № 7, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 7200 (седем хиляди и двеста) лева с ДДС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________