О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1388

гр. София, 20.12. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 332 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БНП П. П. Ф. С. А., клон България“, КЧТ, [населено място], на чието място в производството е конституиран правоприемникът „Ю. Б. АД, [населено място], срещу решение № 1346 от 3.11.2022 г. по в. гр. д. № 1680/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1272 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 11650/2021 г. на Пловдивски районен съд, VII състав, в частта, с която е признато за установено по предявените от ищците В. Г. Н. и Д. А. Н. срещу „БНП П. П. Ф. С. А., клон България“, КЧТ искове с правно основание чл. 22 ЗПК, че сключеният между ответника и наследодателката на ищците Д. И. Н., починала на 17.11.2020 г., договор за потребителски паричен кредит № PLUS16703031/04.01.2019 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага доводи, че в случая е установено, че разликата между размера на шрифта на хартиения екземпляр и размера на шрифта на електронния вариант на процесния договор е по-малък от милиметър, поради което отклонението от изискването на закона е несъществено и не е могло да доведе до въвеждане на потребителя в заблуждение относно съдържанието на договора. Счита, че с оглед справедливото и пропорционално приложение на санкцията по чл. 22 ЗПК съдът следва винаги да извършва преценка дали отклонението от изискването размерът на шрифта в договора за потребителски кредит да не е по-малък от 12 не е твърде незначително с оглед възможността потребителят да прочете съдържанието на договора, както и дали отклонението е неволно в резултат на технически несъвършенства. Оспорва като необоснован извода на въззивния съд, че таксата ангажимент и застрахователната премия не са били включени в ГПР по процесния договор. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса „Възможно ли е санкцията, предвидена в чл. 22 ЗПК да не бъде приложена, в случай че отклонението от изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за размер на шрифта на договора за потребителски кредит не по-малко от 12, е толкова незначително, че не е попречило на потребителя да се запознае безпрепятствено с пълното съдържание на споразумението?“ По отношение на въведения въпрос твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага доводи, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Ответниците по касационната жалба В. Г. Н. и Д. А. Н. са депозирали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за съществуване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Пловдивски окръжен съд е приел, че на 04.01.2019 г. е сключен процесният договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта между наследодателката на ищците Д. И. Н. и „БНП П. П. Ф. С. А., клон България“, въз основа на който на кредитополучателката е предоставена сумата от 6000 лева, при лихвен процент 27, 53%, ГПР - 34, 19%, месечна погасителна вноска – 238, 95 лева за 48 месеца и такса ангажимент - 210 лв., както и застрахователна премия от 1612 лв. Посочено е, че общият размер на плащанията по договора е 11469, 60 лв., като кредитополучателят заплаща и такса ангажимент при усвояване на кредита, а кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че използваният в процесния договор шрифт е серифен от семейството „Г.“ (Garamond), като някъде е удебелен /получер/ и навсякъде в документите размерът на шрифта е установен на 11, 5 pt.

Въззивният съд, след цялостен анализ на фактическия и доказателствен материал, е направил извод, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, т. 10 ЗПК. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Приел е, че в случая е установено несъответствие на процесния договор с изискването на ЗПК относно изготвянето на договора на шрифт не по-малък от 12, както и с изискването на същия закон ГПР да отразява действителните разходи по кредита и общата дължима сума от потребителя съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК поради невключване на разходите за такса ангажимент от 210 лева и застрахователната премия от 1612, 80 лева. Изтъкнал е, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите.

Във въззивния акт са изложени съображения, че в настоящия случай оригиналът на процесния договор е изготвен в писмена форма, на хартиен носител и по отношение на този документ следва да бъдат спазени императивните изисквания на закона, вкл. относно вид, формат и размер на шрифта, поради което доводите на въззивника кредитор относно размера на шрифта на електронния вариант на документа са без значение за дължимата преценка за спазване на изискванията на ЗПК.

Решаващият състав на въззивния съд е изтъкнал, че чл. 10, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител, като извън въведеното с Директивата изискване за форма „на хартиен или друг траен носител“ държавите членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора. Съдът е изразил разбиране, че правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., предвиждащо изискване за размер на шрифта, се допуска от Директивата и страните са били задължени да сключат договора в съответствие с него. Направено е и позоваване на практика на СЕС във връзка с въведеното от националния законодател предписание досежно шрифта на потребителския договор, а именно на определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател въпрос е обуславящ за изхода на спора, поради което е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във въззивното решение е прието, че в случая е налице неспазване на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК досежно размера на шрифта на договора за потребителски кредит, което представлява самостоятелно основание за обявяване недействителността на договора по чл. 22 ЗПК. Не е осъществено обаче допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.

В настоящия случай не би могло да се приеме, че е обоснована някоя от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Неспазването на изрично уредените изисквания, между които е отклонение от шрифт 12 надолу, води по силата на чл. 22 ЗПК до недействителност на целия договор с последиците по чл. 23 ЗПК. От посочената ясна уредба с императивен характер относно санкцията при несъблюдаването на изискването досежно размера на шрифта, а именно недействителност на целия договор, следва пряко и отрицателният отговор на поставения от касатора въпрос. По въпроса, че размерът на шрифта, установен в чл. 10, ал. 1 ЗПК, е от значение за действителността на договора за потребителски кредит е налице и формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 50206 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 3578/2020 г., ІІІ г. о. и решение № 50162 от 10.01.2023 г. по т. д. № 550/2022 г., ІІ т. о.

С оглед тезата на касатора следва да се посочи, че съгласно чл. 23 и съображение 47 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /Директива 2008/48/ държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно Директивата, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Именно в съответствие с цитираните разпоредба и съображение съгласно ЗПК – законът, с който се въвеждат разпоредбите на Директива 2008/48, нарушението на предписанието досежно размера на шрифта води до недействителност на договора за потребителски кредит и за него кредиторът се санкционира с лишаване от лихвите и другите разходи по кредита /чл. 23 ЗПК/. В решение по дело С-42/15, на което се позовава касаторът в изложението, СЕС дава тълкуването, че за неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директива 2008/48, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски. С Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е прието, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изяснено е, че доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин; уредбата в ЗПК, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, е преценена от СЕС като гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Изтъкнато е, че уредбата в ЗПК се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано установената в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48. Посоченото тълкуване на СЕС, направено по повод преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл. 10, ал. 1 ЗПК, в сила от 23. 07. 2014 г., изискване по отношение на размера на шрифта и при отчитане последиците от неспазването му /недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК/, има задължителен характер по силата на чл. 633 ГПК, като в случая въззивният съд се е съобразил изцяло с това тълкуване и е направил изрично позоваване на акта на СЕС в обжалваното решение.

По всички изложени съображения настоящият състав приема, че не е налице въведеното от касатора основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Това следва и от обстоятелството, че касаторът не аргументира предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК отделно от касационните си доводи, че въззивният съд необосновано, без да назначи съдебно-счетоводна експертиза, е приел, че таксата ангажимент и застрахователната премия не са били включени в ГПР по процесния кредит. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъде надлежно обосновано.

С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд не се допуска.

Изходът на производството по чл. 288 ГПК налага касаторът да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците по касация адвокат С. Ж. П. сумата от 1074, 19 лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство пред ВКС, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1346 от 3.11.2022 г. по в. гр. д. № 1680/2022 г. на Пловдивски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ю. Б. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адвокат С. Ж. П., ПАК, с адрес [населено място], пл. Съединение № 3, ет. 4, офис 411 сумата от 1074, 19 лв. /хиляда седемдесет и четири лева и 19 ст./ адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.