О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60876

гр. София, 10.12.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2564/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. В. чрез адв. Б. против решение № 260425 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 97/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез юрк. Н. е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са изложили съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е: 1/ отменено решение № 261029/26.10.2020 г. по гр. д. № 13518/2019 г. на Районен съд – Пловдив в частта за уважаване на предявения от Г. И. В. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е отхвърлена претенцията за признаване в отношенията между страните несъществуването на вземане на ответника в размер на 5 603. 44 лв., съставляваща цената на количеството потребена електроенергия, определена допълнително въз основа на извършена корекция на сметката на абоната и начислена по фактура № [ЕГН]/05.08.2019 г. за периода 04.01.2019 г. - 03.07.2019 г., за обект с ИТН: 1381450 и адрес [населено място], [улица] 2/ потвърдено посоченото първоинстанционно решение в отхвърлителната част на предявения отрицателен установителен иск за разликата над уважения размер от 5 603. 44 лв. до претендираните 6 724. 43 лв., както и в частта за ангажиране отговорността на ищцата за разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че съгласно констативен протокол № 417721 от 03.07.2019 г. служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в присъствие на двама свидетели, са извършили техническа проверка на обект, находящ се в [населено място], [улица], при която е било констатирано, че обектът е захранен без електромер към ел. разпределителната мрежа с кабел въздушно със сечение от 2х10 кв. м. – меден. Отразено е, че този кабел е присъединен към разпределителна кутия на училище „Н. Г.“ и захранва къщата на ищцата. Констатирано е също, че кабела преминава електроенергия, която не се отчита от електромер на ответното дружество и има запис, че кабелът е прекъснат, а правилната схема е възстановена. Приел, че с издадена фактура № 18221878211/05.08.2019 г. от ответника е начислена на ищцата допълнително сумата за потребена електроенергия за периода 04.01.2019 г.–03.07.2019 г., за обект с ИТН: 1381450 и адрес [населено място], [улица], на който имот последната е собственик. Обсъдена е събраната по делото доказателствена съвкупност (вкл. заключение на вещо лице и разпити на свидетели) и е прието да не е установено правомерното присъединяване на горния имот към електрозахранването на цитираното по – горе училище (допълнително прекараният кабел не е свързан със средство за търговско измерване и преминалото по него количество ел. енергия не се отчита от електромера на къщата на ищцата). Инстанцията по същество е направила извод, че в случая се касае за неправомерно присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), с което се осъществяват предпоставки за допълнително начисляване на цена на количество потребена ел. енергия въз основа на едностранна корекция на сметката на абоната при спазване методиката на изчисляване, разписана в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси с твърдение, че са значими за изхода по делото и по отношение на тях е налице противоречие с практиката на ВКС, респ. които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно, като предпоставка за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставените въпроси са следните:

1. „Методиката на чл. 50, ал. 1 или на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ следва да намери приложение в случаите, когато има наличие на допълнителен кабел към имота, а потребителят е абонат на енергоснабдителното дружество и това не се отразява на схемата на свързване на наличното СТИ?“;

2. „Може ли тримесечният срок по чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, съответно 180-дневния период по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ да включва период от време, в който ПИКЕЕ не са били действащ нормативен акт?;

3. „Правен или експертен въпрос е този относно приложимостта на различните хипотези по чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ?“;

4. „Необходимо ли е обсъждане и съпоставяне на заключението на вещото лице и останалите обстоятелства по делото при формиране на решаващите за спора изводи на съда?“;

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни и да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?“.

По първото и третото от питанията страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че разглеждането му от касационния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – в първия случай и от значение за развитието на правото – във втория.

По второто питане не се сочи конкретно основание, на което то се поставя за разглеждане. Поддържа се единствено, че по въпроса няма формирана съдебна практика на ВКС, а по близък по съдържание въпрос е допуснат касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с определение по реда на чл. 288 ГПК (№ 250 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3702/2020 г. на ВКС, IV г. о.).

Искането за достъп до касация по четвъртия и петия от въпросите се прави на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че са обуславящи изхода на делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 508/2010 г. по гр. д. № 1411/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 43 от 04.09.2017 г. по гр. д. № 3143/2016 г. на ВКС, III г. о. - относно четвъртия въпрос; с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 130 от 23.06.2016г. по т. д. № 748/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017г. на ВКС, II т. о., решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на ВКС, IV г. о. – относно петия въпрос.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, както и ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

С оглед на горното, липсват предпоставки за допускане на касационен контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия и третия от повдигнатите въпроси. Те нямат предвиденото в процесуалния закон значение, описано по – горе, а по съществото си съставляват доводи срещу правилността на обжалваното решение. Така страната релевира общи основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК), които обаче са различни от основанията за допускане до касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК) – вж. мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен общата в случая отсъства и допълнителната предпоставка от състава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал наличието на нито една от двете там уредени хипотези - „въпрос от значение за точното прилагане на закона“ или „въпрос от значение за развитието на правото“ с оглед съдържанието им, изведено от постановките по т. 4 от разглеждания тълкувателен акт. Според даденото обвързващо тълкуване релевантният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът се е задоволил само да посочи, че по поставените въпроси относно приложението на цитираните разпоредби няма съдебна практика, с което обаче не е изчерпал съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според указанията и изискванията на визираната т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо по първия и третия от поставените въпроси не може да се допусне касационен контрол.

Искането за достъп до касация по втория въпрос също не може да се осъществи. Въпросът е обуславящ изхода на делото и осъществява общо основание за селектиране на касационната жалба. По него обаче отсъства допълнителното основание като съображенията, които следва да се изтъкнат в подкрепа на този извод са следните. На първо място, жалбоподателят не се е позовал в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на изрична правна норма, в чието приложно поле поставя за разглеждане това питане. На второ място, дори и да се приеме, че това е чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (предвид изложените твърдения, че по въпроса не е формирана съдебна практика на ВКС, а единствено е постановено определение по чл. 288 ГПК на състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по близко по съдържание питане) се налага, че страната не е обосновала предпоставките от състава му, чието съдържание е предмет на тълкуване с т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС (описано подробно по – горе). Създаването на съдебна практика по приложение на конкретна разпоредба според задължителните указания в посочения тълкувателен акт изисква – при така заявеното искане за селектиране на касационната жалба - мотивиране на необходимостта от разглеждане на значимия за делото въпрос от ВКС с твърдения, че тази разпоредба (или правна уредба) е непълна, неясна или противоречива – хипотезата на въпрос от значение на развитието на правото. Подобни аргументи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсват, с което не е обоснована специалната предпоставка на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – в случай, че на него се основава искането за достъп до касация по втория въпрос. Затова и по това питане не може да се допусне касационен контрол.

Последните два поставени въпроса са с процесуалноправен характер и принципно са от значение за дейността на инстанцията по същество (какъвто е и въззивния съд) при разглеждане и решаване на спора, предмет на делото. Затова те имат предвиденото в процесуалния закон значение и удовлетворяват обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. В случая обаче липсва допълнителната предпоставка от основанието, на което страната се позовава – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по поставените въпроси е налице установена съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна такава, изразена в ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения : решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 190 от 07.02.2020г. по гр. д. № 24/2019г. на ВКС, I г. о.; решение № 5 от 11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г. о. и др.). Според там дадените правни разрешения въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая това е сторено при постановяване на обжалваното въззивно решение. Налице са самостоятелни мотиви за неоснователност на предявения иск, почиващи на извършена преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност за относимите към спора факти и обстоятелства, както и на приложимия по правоотношението закон. Съобразяването от втората инстанция с установената съдебна практика по поставените процесуални въпроси изключва приложно поле на заявеното основание за селектиране на касационната жалба.

Не се откриват и предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – за достъп до касация поради очевидната неправилност на въззивното решение.

Касае се за самостоятелен фактически състав за допускане на касационен контрол – в отклика от основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК, който се прилага при квалифицирани пороци на въззивния съдебен акт. За да е налице очевидна негова неправилност като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. За очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде счетен и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Наред с изложеното, разглежданото основание за допускане на касационен контрол изисква да бъде обосновано от страната, а не предполага служебното му установяване от съда. В случая това не е сторено от касатора – изложената аргументация в подкрепа наличието на очертания фактически състав се свежда до оплаквания срещу правилността на въззивното решение, съставляващи общи основания за касационно обжалване (чл. 281, т. 3 ГПК – поради нарушение на материалния закон), но не изчерпва съдържанието на соченото основание за достъп до касация.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото на представляваната от юрисконсулт страна ще следва да се присъдят разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), в размер на 100 лв. Задължен за тяхното заплащане е жалбоподателят.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260425 от 22.03.2021г. по гр. д. № 97/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Г. И. В. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица] да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 100 (сто) лева – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.