О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60440

гр. София, 09.12.2021 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 579/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 261519/11.09.2020 г. на “Ес енд ей“ ООД със седалище гр.Несебър, чрез процесуалния представител адвокат П. Т., срещу въззивно решение № II-27/03.08.2020 г. по в. гр. д. № 985/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Може ли да се приеме за приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС в хипотезата на възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху бивша земеделска земя (нива) по отношение на правоимащото лице, респ. неговия наследник, когато суперфициарната собственост е възникнала по време, преди или след реституцията при променен регулационен статут на земята; 2. При вземане на решение относно основателността на заявените материални права на страните и установените релевантни факти, длъжен ли е съдът да прецени всички събрани по делото доказателства и да мотивира изводите си, като обоснове крайния извод по заявените искания и възражения, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК. Сочи се противоречие с ТР № 1/2013 г. на ВКС,...