4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3142

гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 913 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. С., чрез пълномощник Р. Р., против въззивно решение № 409/11.12.2022 г. по в. гр. д. № 439/2022 г. на Окръжен съд – Русе, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 437 от 12.04.2022г. по гр. д. № 4092/2021 г. на Районен съд – Русе и като краен резултат Общинско предприятие „Комунални дейности“ [населено място] е осъдено да заплати на Г. И. С. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законното лихва върху главницата, считано от 08.08.2018 г. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск с правно основание чл.200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв. /частично предявен от общ размер на 100 000 лв./.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, е поставен въпроса: за приложението на въведения с чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: ППВС № 4/1968 г.; Определение № 220 от 10.03.2016 г. по т. д. № 1936/2015 г. на ВКС; Определение № 227 от 29.04.2015 г. по т. д. № 2553/2014 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 403 от 09.06.2020 г. по т. д. № 2743/2019 г. на ВКС, II т. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата Общинско предприятие „Комунални дейности“ [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

За да счете, че сумата от 8 000 лв. е достатъчна за овъзмезди ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна от нея трудова злополука на 08.08.2018 г., въззивният съд е посочил, че тя и ответното дружество към посочената дата са били в трудово правоотношение, и че на посочената дата ищцата е претърпяла трудова злополука по време на придвижване до работното място, в близост до спирка на градския транспорт в [населено място]. Според заключението на изслушаната съдебно - медицинска експертиза, вследствие на злополуката С. получила многофрагментно вътреставно счупване на дисталния край на дясна лъчева кост, за което обичайният възстановителен период бил около 3-5 месеца и до 1 година. Впоследствие настъпило срастване на дясна лъчева кост, като воларният фрагмент останал под ъгъл от 7 градуса, което довело до леко ограничение в обема на движение. Експертите констатирали скъсяване повече от 0,5 см спрямо лакетната кост, но разяснили, че е възможно последното да е особеност на крайника /обичайна вариация/. Според вещите лица в представената медицинска документация нямало обективни данни за травматични увреждания на главата на пострадалата, и нямало причинно - следствена връзка между главоболието и световъртежа, за които ищцата споделила, че са се появили месец след злополуката. Според заключението на вещото лице по изслушаната пред въззивния съд съдебно - психиатрична експертиза, при Г. С. нямало данни за настъпило тежко депресивно състояние след злополуката. При прегледа споделила с психиатъра, че се е чувствала много тежко от факта, че синът е трябвало да върши домакинската работа. За период от около 3-4 дни имала мисли да сложи край на живота си, но с отслабването на болките тези мисли изчезнали.

След анализ на писмените доказателства и с оглед на заключението на съдебно - медицинската експертиза, въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. При определяне размера на обезщетението е съобразено състоянието на С. след инцидента и през периода на възстановяване, продължителността на възстановителния период, както и данните от психиатричната експертиза и рентгенографията, извършена на 28.01.2022 г. Посочено е, че този вид увреждания са свързани с интензивни болки и страдания и макар ищцата да не е ангажирала никакви гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за физически страдания, следва да се приеме, че тя е изпитвала болки и страдания, обичайни за такива травми. Отчетена е констатацията в заключението на съдебно медицинската експертиза, че и към момента движенията на ръката на пострадалата са ограничени. Направен е извод за липса на съпричиняване от пострадалата.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Същия е обусловил правните изводи на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост арг. от чл.52 ЗЗД. В т.ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието справедливост. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В случая въззивният съд при определянето му е съобразил вида и характера на полученото увреждане, периода на възстановяване, интензитета на търпените болки и страдания, битови и психологически и неудобства, обстоятелството, че и към момента движенията на ръката на ищцата са ограничени и за в бъдеще тя ще чувства дискомфорт. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика на ВКС. Относно размера на присъденото обезщетение, разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди, произтичат от различните правнозначими за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхната тежест във всеки конкретен случай, а не от неточното прилагане на закона.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същата следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 1400 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1400 лв. – съгласно договора за правна защита, и същото е реално изплатено съобразно посоченото в договора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 409/11.12.2022 г. по в. гр. д. № 439/2022 г. на Окръжен съд – Русе в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Г. И. С., с [ЕГН] от [населено място], [улица], бл. да заплати на Общинско предприятие „Комунални дейности“ гр.Р., с БУЛСТАТ 0005306320248, разноски за настоящата инстанция в размер 1400 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.