Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: М. П. В. П. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 5329/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез юрк. А. Й. против решение № 1805/21.03.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 232/2023 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-22221021004056-091-001/13.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП София.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК като се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Като съществено нарушение на процесуалните правила и на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 АПК, касаторът посочва липсата на конкретни указания, дадени от съда на страната да представи доказателства за компетентност на органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт. Твърди, че заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на териториалния директор на ТД на НАП София е служебно известна на решаващия съдебен състав, като посочва съдебни актове по други дела, в които е цитирана.

Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

По реда на чл. 219, ал. 1 АПК са представени писмени доказателства за компетентност на органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт.

О. К. Д. ЕООД, чрез адвокат В. Б. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като необоснована, по съображения, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания ревизионен акт е законосъобразен. Претендира присъждане на разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт № Р-22221021004056-091-001/13.05.2022 г. издаден от М. С. на длъжност началник сектор Ревизии, възложил ревизията и Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията - органи по приходите при ТД на НАП София.

За да обяви акта за нищожен, съдът е приел, че ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия, издадена от орган по приходите, който не е определен като орган по възлагане съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на териториалния директор на ТД на НАП.

От фактическа страна съдът е установил, че ревизията е образувана със заповед за възлагане на ревизия № Р-22221021004056-020-001/19.07.2021 г. издадена от Т. Н. в качеството й на заместник на М. С. и двете на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол на ТД на НАП София. Със заповед № РД-84-2200-425/25.06.2021 г. на и. д. директор на ТД на НАП София на основание чл. 84, ал. 2 ЗДСл е наредено за времето от 19.07.2021 г. до 23.07.2021 г. Т. Н. да замества М. С.. От представената по делото заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София, съдът е установил, че М. С. и Т. Н. не са определени като органи по приходите с правомощия по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал.2, т.1 ДОПК, считано от 10.05.2021 г. Поради това е приел, че ревизията е образувана от орган по приходите, за който липсва материална компетентност по възлагане на ревизии съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Липсата на надлежно оправомощаване на органа, възложил ревизията е довело до определянето на ръководителя на ревизията на основание чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК от некомпетентен орган.

От тези обстоятелства, съдът е обосновал извод, че никой от посочените органи по приходите - М. С. началник сектор Ревизии и Б. М. ръководител на ревизията не разполага с материална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК, а издаденият ревизионен акт е нищожен. Доказателствената тежест за установяване на посочените факти е на административния орган съгласно чл. 170, ал.1 АПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК, която не е изпълнена, въпреки указанията за разпределението й, дадени от съда, включително за компетентността на издателя на ревизионния акт и спазването на законовите изисквания за издаването му.

С тези мотиви съдът е обявил оспорения акт за нищожен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на компетентния орган по приходите началник сектор Ревизии в ТД на НАП София.

Решението е правилно като краен резултат.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 5 АПК във връзка чл. 9, ал. 3 АПК. В конкретния случай, съдът с определение от 13.01.2023 г. е дал указания на касатора, че носи доказателствената тежест да установи компетентността на издателя на акта. Принципът на служебното начало в административния процес и изискването по чл. 171, ал. 5 АПК се изразява в това, съдът да указва на страните конкретните обстоятелства от значение за делото, за които не сочат доказателства, а конкретните доказателства, които следва да представят. По силата на чл. 152, ал. 2 АПК във връзка 2 от ДР на ДОПК решаващият орган е длъжен да изпрати на съда заверено копие от цялата административна преписка по издаване на акта заедно с жалбата, включително доказателствата за компетентност на органите, издали оспорения ревизионен акт. В случая това задължение не е изпълнено от касатора, като доказателствата за компетентност на органа, възложил ревизията на К. Д. ЕООД са представени за първи път с касационната жалба, с изключение на заповед № РД-84-2200-425/25.06.2021 г. на директора на ТД на НАП София по чл. 84, ал. 2 ЗДСл.

Неоснователно касаторът се позовава на обстоятелството, че заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на териториалния директор на ТД на НАП София за определяне функциите на органите по приходите по възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е служебно известна на първоинстанционния съд. Това обстоятелство не е обявено за ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 155 ГПК във връзка с 2 от ДР на ДОПК. Представянето на заповедта по други дела, не освобождава решаващия орган от задължението му да представи административната преписка в цялост по всяко дело съгласно чл. 152, ал. 2 АПК.

Неправилно съдът е приел, че представената по делото заповед № РД-01-287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП София се отнася до компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на органите по приходите от ТД на НАП София. Тази заповед е цитирана в решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София, но от съдържанието й се установява, че се отнася за определяне функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 10.05.2021 г. на конкретни служители (органи по приходите) от ТД на НАП Бургас, ТД на НАП Варна, ТД на НАП В. Т. и ТД на НАП Пловдив, за които съгласно заповед № ЗЦУ 1659/05.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Оспореният ревизионен акт не е издаден от органи по приходите, за които не се прилагат правилата за териториална компетентност, а от органи по приходите на ТД на НАП София, която е компетентната териториална дирекция по чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК за провеждане на ревизията на К. Д. ЕООД със седалище град София. Функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на конкретни служители (органите по приходите) от ТД на НАП София са определени с приложената към касационната жалба заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, сред които фигурира М. С. /т. 6/ на длъжност началник сектор Ревизии към дирекция Контрол в същата териториална дирекция.

В разглеждания случай ревизията е възложена със заповед от 19.07.2021 г., издадена от Т. Н. в качеството й на заместник на М. С. в периода от 19.07.2021 г. до 23.07.2021 г. съгласно заповед № РД-84-2200-425/25.06.2021 г. на директора на ТД на НАП София по чл. 84, ал. 2 ЗДСл.

С касационната жалба са представени доказателства за отсъствие на титуляра в посочения период заповед № 6453/25.06.2021 г. на директора на ТД на НАП София за разрешен отпуск от 5 работни дни. Представена е и заповед № ЗЦУ-ОПР-11/12.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП за делегиране на правомощия на орган по назначаването по служебни правоотношения на директорите на териториални дирекции, в това число и правомощията да разрешават всички видове законоустановен отпуск по Закона за държавния служител и да определят служител при условията на чл. 84, ал. 2 ЗДСл. От заповед № ЗЦУ-ОПР-37/21.09.2022 г., поправена със заповед № ЗЦУ-1716/29.09.2022 г. на изпълнителния директор на НАП се установява, че горната заповед за делегиране на правомощия е отменена, считано от 21.09.2022 г., но е действала към момента на възлагане на ревизията 19.07.2021 г.

В т. ІІ от заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София е посочено, че при отсъствие на титуляра М. С., правомощията на орган по възлагане на ревизии се изпълняват от М. К. на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП София /т. 3/. Съгласно същата заповед Т. Н. е определена като заместник на друг орган по възлагане на ревизии - П. П. /т. 9/

По делото липсват твърдения и доказателства за отсъствие на определения в заповедта по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК заместник - М. К. на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП София, към 19.07.2021 г., което да обосновава издаването на заповед за заместването на М. С. от друг орган по приходите. Такива доказателства не са представени и с касационната жалба. Данни за отсъствие на М. К. или за съществуването на друга обективна пречка да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствието на титуляра М. С. не се съдържат и в предложение изх. № 1552-29/25.06.2023 г. на директора на дирекция Контрол, ТД на НАП София, въз основа на което Т. Н. е определена като заместник на М. С. в периода от 19.07.2021 г. до 23.07.2021 г. със заповед № РД-84-2200-425/25.06.2021 г. От касатора не се твърди и не са ангажирани други доказателства, включително и такива, че към момента на образуване на ревизията, заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София е изменена в частта по т. ІІ, т. 3 относно заместването на М. С..

При липсата на доказателства за надлежно заместване на органа по възлагане на ревизии от Т. Н., крайният извод на първоинстанционния съд, че първоначалната заповед за възлагане на ревизията на К. Д. ЕООД от 19.07.2021 г., е издадена от некомпетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е законосъобразен. Решението, с което оспореният ревизионен акт е обявен за нищожен и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК преписката е изпратена на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация. От представените по делото писмени доказателства - договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022 г. и авизо за платежно нареждане от 22.02.2023 г. се установява, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лева е за процесуално представителство пред Административен съд, София град и Върховния административен съд общо. Поради това искането за присъждане на разноски на дружеството - ответник следва да бъде уважено за половината от посочената сума - в размер на 2 400 лева, за осъществената правна защита и съдействие от един адвокат пред касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като посоченият размер на възнаграждението е под минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1805/21.03.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 232/2023 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на К. Д. ЕООД сумата 2 400 лева съдебни разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА