Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 5347/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „МД Строй 07“ ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. З. - Манолова, срещу решение № 2099 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 11174/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РА50-534/06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че не съществува изискване към оспорената заповед да бъде приложена графична част. Възразява се още, че съдът не е изпълнил дадените му от Върховния административен съд указания, както и изобщо не е обсъдил събраните писмени доказателства, в частност приетата съдебно-техническата експертиза. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски.
Ответникът – главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „МД Строй 07“ ЕООД срещу заповед № РА50-534/06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, чл. 16в, ал. 2, т. 3 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/ и устройствени категории по т. 13 и т. 38 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е наредено служебно да се изработи проект за подробен устройствен план /ПУП/ – изменение на план за застрояване /ПЗ/ за УПИ І-5448, 5449 и УПИ ІІ-5448, от кв. 170а, м. "Студентски град", Столична община. В мотивите на заповедта е посочено, че с мотивираното предложение за изменение на плана за застрояване се предвижда в УПИ І-5448, 5449 „за ЖС, спортен център, магазини, офиси, общ. обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост“ и УПИ ІІ-5448 „за ЖС, магазини, офиси, общ. обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост“ от кв. 170а, ново високо свързано застрояване с максимална височина 26 м. и етажност - 8, разположено в устройствена зона „Смесена многофункционална зона със занижени параметри“ /„Смф1“/ в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община, доколкото по действащия ПУП предвижданията за тези УПИ-та не отговарят на устройствените параметри и устройствените зони по действащия ОУП. Така оспорената заповед е отменена с решение № 1665/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 8121/2021 г. по описа на Административен съд – София град.
Цитираното съдебно решение е отменено с решение № 11181/06.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5437/2022 г., поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с дадени изрични указания. При новото разглеждане административният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и да провери съответствието на предложението за изменение на ПУП с ОУП на Столична община и правилата и нормите по устройство на територията, които факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед.
При новото разглеждане на делото с оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че съгласно задължителните указания на ВАС, в настоящото производство не следва да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания по чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ, поради и това не следва да се излагат съображения относно съответствието/противоречието на действащия ПУП с ОУП. Според съда, доколкото в случая предназначението на имотите „за ЖС, спортен център, магазини, офиси, общ. обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост" и „за ЖС, магазини, офиси, общ. обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост" е предвидено да се запази, като се намали височината на строителството до 26 м., съгласно параметрите за зона „Смф1“, то и процесната разработка съответства на ОУП на Столична община и не се установява да е в противоречие със строителни правила и норми, като изрично в тази насока са дадени указания при изработване на проекта да се спазят изискванията на Наредба № 7/2003 г. и Наредба № 8/2001г. Административният съд приема също така, че дали отговаря на ОУП на Столична община и строителните правила и норми и сега действащия ПУП с оглед наличието на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗУТ за изменението му, следва да се прецени във втората фаза на производството по изменение на ПУП. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.
Правилно административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила.
Правилен е изводът на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства и в изпълнение на дадените му задължителни указания с решение № 11181/06.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5437/2022г., че процесната заповед е издадена и в съответствие с приложимите материално-правни норми. С процесната заповед, издадена на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, е допуснато да се изработи служебно проект за ПУП - ИПЗ в следния териториален обхват: УПИ І-5448, 5449 „за ЖС, спортен център, магазини, офиси, общ. обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост“ и УПИ ІІ-5448 „за ЖС, магазини, офиси, общ. обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост“ от кв. 170а „и УПИ ІІ-5448, от кв. 170а, м. "Студентски град", Столична община. В тази предварителна процедура, както и правилно е приел първоинстанционният съд в съответствие с дадените му указания от ВАС, се проверя дали е налице служебно задание, съответно скица – мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение, като например територията – предмет на изменението, нейното предназначение, съответните устройствени показатели.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в съответствие с изискването на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ е изготвена скица – мотивирано предложение за изменение на действащия ПУП – ПЗ, противно на изложеното от касатора в касационната жалба. По делото се установява също така, че изменението на ПУП – ПЗ, за което е допуснато служебно изработване, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на Столична община. Видно от приложената по делото скица – мотивирано предложение в УПИ І-5448, 5449 и в УПИ ІІ-5448 от кв. 170а, се предвижда високо свързано застрояване с максимална височина 26 м. и етажност – 8, в частта от имотите, разположена в устройствена зона „Смф1“, за която по ОУП на Столична община са предвидени следните устройствени параметри: максимална плътност на застрояване – 40 %, макисмална интензивност на застрояване – 2.0, минимална озелена площ – 40 %, максимална кота корниз – 26 м., съгласно т. 13 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Поради това следва да се приема, както и правилно е приел административният съд, че предложението за изменение на плана за застрояване съответства на ОУП на Столична община и специфичните изисвания на ЗУЗСО. По този начин са спазени и изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, като в тази връзка следва да се има предвид, че от приетите по делото писмени доказателства, включително и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че за процесните УПИ-та по действащия ПУП – ПЗ и РУП, е предвидено високо свързано застрояване с етажност не само от 8 етажа, но и от 17 и 24 етажа, което безспорно е в противоречие с изискването за зона „Смф1“ максималната кота корниз да бъде 26 м.
Останалите съображения на касатора, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП – ПЗ като изпълнение на условията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, и в частност приложимостта на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, както и доколко по действащия ПУП процесните УПИ-та попадат в устройствени зони, съответни на ОУП на Столична община, са извън предмета на настоящото производство и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден. Поради това като достига до изводи за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
При постановяване на решението съдът се е съобразил с характера на оспорения административен акт, както и с указанията, дадени с решение № 11181/06.12.2022 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5437/2022 г. Съдебният акт е постановен след обсъждане на представените доказателства, както и на доводите и възраженията на страните и е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника главен архитект на Столична община следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2099 от 30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 11174/2022 г. по описа на Административен съд – София град .
ОСЪЖДА „МД Строй 07“ ЕООД, гр. София, с [ЕИК], да заплати на Столична община сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА