О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4658 гр.София, 20.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: БОРИС ИЛИЕВ
Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1845 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. Д. С., чрез адвокат И. А. от АК-Силистра, срещу решение № 32/20.03.2025 г. по в. гр. д. № 55/2025 г. на Окръжен съд Силистра, с което се потвърждава решение № 820 от 20.12.2024 г. по гр. д.№ 1673/2024 г. на Районен съд Силистра и се отхвърлят предявените искове на С. Д. С. срещу Целодневна детска градина „Еделвайс“ - [населено място], да се признае за незаконно и отмени уволнението със Заповед № РД-23/07.10.2024 г. на директора, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „готвач“ и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от Кодекса на труда за лице, което не е педагогически специалист, заемащо друга длъжност в детска година, в училище, в център за образователна подкрепа, при възникване на обстоятелства по чл.215, ал.1, т.1 от ЗПУО – осъждане за умишлено престъпление от общ характер“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?“. Според касатора, първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва съдебна практика, а вторият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не било обсъдено несъответствието в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение относно правното основание, на което се издава.
Целодневна детска градина „Еделвайс“, [населено място] не взема становище.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е редовна и допустима. Изложените в жалбата доводи не обосновава допускане на касационното обжалване поради следното:
За да постанови решението, въззивният съд приема за безспорно, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „готвач“, до прекратяването му със Заповед № РД-23/07.10.2024 г. на директора на детската градина, на основание чл.330, ал.2, т.10 КТ, поради извършено умишлено престъпление от общ характер от ищцата, съгласно влязлото в сила споразумение от 28.08.2024 г. Според мотивите на съда, едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя в случая е допустимо на основание чл.215, ал.4 ЗПУО, тъй като правилата на ал.1-3 от същата разпоредба намират приложение по отношение на служителите заемащи различни от педагогически длъжности в учебните заведения. След като се доказва хипотезата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330, ал.2, т.10 КТ, според въззивния съд, крайният извод на първата инстанция за законосъобразност на уволнителната заповед е обоснован, а предявените искове са неоснователни.
Съгласно разясненията по т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е налице нито една от посочените предпоставки. Само по себе си отсъствието на формирана практика по реда на чл.290 ГПК не дава основание за допускане на касационния контрол въз основа посоченото основание. Макар и поставеният материалноправен въпрос да не е разглеждан от касационната инстанция, то същият намира ясно и недвусмислено разрешение в действащата нормативна уредба, без съмнения за нейното тълкуване и прилагане. С разпоредбата на чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО е установена изрична забрана за заемане на длъжност на педагогически специалист от лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. При възникване на това обстоятелство, трудовото правоотношение с педагогическия специалист се прекратява при условията и по реда на Кодекса на труда, а според чл.215, ал.4 ЗПУО, установените правила се прилагат и за заемането на всички останали длъжности в детските градини, в училищата, в центровете за подкрепа за личностно развитие, включително и в центровете за специална образователна подкрепа. В този смисъл, не се различават изискванията към всички служители в учебните заведения по Закона за предучилищното и училищното образование относно забраната да заемат длъжност, когато лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Изводите на съда в обжалваното решение са в същия смисъл, поради което не е налице поддържаното противоречие с практиката на ВКС, относно задължението на решаващия състав да постанови решението след като обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на делото, както и доказателствата, въз основа на които се основават правнорелевантните факти. В случая, съображенията на касатора имат значението на доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, които не водят до извод за противоречие с цитираната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., II т. о., решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г., II т. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 220/2015 г., II т. о. и др., с оглед на което да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка с формулираните въпроси.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 20.03.2025 г. по в. гр. д. № 55/2025 г. на Окръжен съд Силистра.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.