Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 5498/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив против решение № 707 / 18.04.2023 г. по адм. дело № 1504 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал.2 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба, Х. Х., от гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 707 / 18.04.2023 г. по адм. дело № 1504 / 2021 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 158 / 17.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № N01064 от 17.02.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, с които е отказано изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване на Х. Х., считано от датата на отпускането и, а е разпоредено изменение от 21.12.2020 г. (датата на представяне на новите доказателства). Изпратил е преписката на пенсионните органи за издаване на нов акт, съобразен с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

Спорът между страните е досежно началната дата, от която следва да се извърши преизчислението на отпуснатата на лицето пенсия, предвид неточното определяне на нейния размер, детерминирано от невярно калкулиране на придобития осигурителен доход за период на временна неработоспособност 28.01.2019 г. – 30.04.2019 г.

Разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО предвижда отмяна или изменение на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО, по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства. Съгласно чл.99, ал.2 от КСО разпореждането се изменя или отменя в тези случаи от датата на представяне на доказателствата, освен ако новите доказателства са били представени в срока на обжалване на разпореждането (чл. 99, ал.3 КСО), при което положение последното се отменя или изменя от датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.

Със своето заявление от 21.12.2020 г. за изменение на отпуснатата му пенсия Христов се е позовал на получени от него суми за обезщетение за временна неработоспособност за времето от 28.01.2019 г. – 30.04.2019 г., представляващи разлика в размера на обезщетението след промяна на осигурителния доход, от който то е изчислено.

Получените суми съставляват нови доказателства, а процесното разпореждане от 08.09.2020 г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е връчено на Христов на 15.10.2020 г. (видно от приобщените към делото справки от Български пощи ЕАД), обстоятелства известни и на самото лице. В този смисъл искането за изменението на разпореждането не е направено в срока за обжалване (заявлението е подадено на 21.12.2020 г.), което законосъобразно е ценено от пенсионните органи, допускайки новия размер на пенсията да се изплаща от тази дата съгласно чл. 99, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване.

Административният съд не е изследвал фактите по този въпрос в първоинстанционното производство, задоволявайки се да отбележи, че липсват доказателства в тази насока. Не е указал на страните при условията на разпределяне на тежестта на доказване необходимостта от установяване на процесния факт (доколкото е съществувал спор досежно него), отчитайки възможните хипотези по приложението на чл. 99, ал.2 и ал.3 КСО и давайки указанията за тяхната проверка в административното производство.

По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и заявеното оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид изхода на спора касаторът има право на разноски за две инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100,00 лева за съдебна инстанция, както и сумата от 200,00 лева, платена ДТ по касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 707 / 18.04.2023 г. по адм. дело № 1504 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Х. Х., от гр. Пловдив срещу решение № 2153 – 15 – 158 / 17.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № N01064 от 17.02.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ.

ОСЪЖДА Х. Х., от гр. Пловдив да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 400,00 (четиристотин) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ