Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 5506/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. от гр. Бургас, действащ чрез пълномощника адвокат М. З., против решение № 1543 от 23.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1708/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Х. Г. против решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост, издадено от директора на РИОСВ (Регионалната инспекция по околната среда и водите) – Бургас, и жалбоподателят е осъден да заплати на РИОСВ – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения досежно липсата на установени пясъчни дюни в имота. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт А. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас, с което е постановено прекратяване на процедура по оценка за съвместимост за инвестиционно предложение „Изграждане на четири сгради за отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по КК на гр. Созопол, община Созопол, област Бургас“.

От фактическа страна по делото е установено, че съгласно нотариален акт № 683 от 19.12.2016 г., жалбоподателят Х. Г. е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, местност „Мапи“ с площ от 1469 кв. м. с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - лозе. На 20.03.2017 г. главният архитект на община Созопол по подадено от Георгиев заявление вх. № 5-94-Х-3/10.03.2017 г. във връзка с промяна на предназначението на имота, е издал становище с изх. № 5-94-Х-3(1)/20.03.2017 г., в което е посочено, че по действащия ОУП (общ устройствен план) на община Созопол, одобрен със заповед № РД-02-14-539 от 13.07.2016 г. на министъра на РРБ (обн. в ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.), ПИ 67800.54.140 попада частично в охранителна зона „А“, частично в охранителна зона „Б“ от ЗУЧК (Закона за устройството на Черноморското крайбрежие) и в устройствена зона с възможност за смяна предназначението - ОК4-11, територия за курорт и допълващи дейности, с отреждане за изграждане на сгради за отдих и курорт, при посочени параметри за застрояване.

С решение № 905 по протокол № 29/29.09.2017 г. Общинският съвет - Созопол е разрешил да се изработи проект за ПУП - план регулация и застрояване за промяна предназначението на ПИ 67800.54.140, земеделска земя, местност „Мапи“, землище на гр. Созопол, извън границите на урбанизирана територия, за изграждане на „сгради за отдих и курорт“. На 23.11.2017 г. Х. Г. е подал до директора на РИОСВ – Бургас уведомление за инвестиционно предложение, в което заявил желание за реализиране на инвестиционно предложение „Изграждане на 4 броя сгради за отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140, местност „Мапи“, гр. Созопол, община Созопол“. В резюмето на инвестиционното предложение е заявено, че то е свързано с изграждане на 4 броя сгради за отдих и курорт в ПИ, с капацитет на сградите - 15 души. Във връзка с подаденото уведомление за инвестиционно предложение, директорът на РИОСВ - Бургас изискал от началника на СГКК - Бургас удостоверение за наличие на дюни в обхвата на ПИ с идентификатор 67800.54.140 и ПИ с идентификатор 67800.54.141 по КККР на гр. Созопол. В отговор, с писмо изх. № 23-130-19.12.2017 г. началникът на СГКК - Бургас уведомил директора на РИОСВ - Бургас, че не са изработени специализирана карта и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК за територията непосредствено до морски плаж „Каваците-юг“, обхващаща поземлени имоти с идентификатори 67800.54.140 и 67800.54.141 по КККР на гр. Созопол. Предвид получения отговор, с писмо от 25.01.2018 г. директорът на РИОСВ - Бургас изискал от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Дирекция „НСЗП“ предоставяне на методически указания. В писмото е заявено, че в РИОСВ - Бургас са инициирани инвестиционни предложения „Изграждане на четири сгради за отдих и курорт в ПИ 67800.54.140 по КК на гр. Созопол, м. „Мапи“, землище гр. Созопол“ и „Изграждане на една сграда за отдих и курорт в ПИ 67800.54.141 по КК на гр. Созопол, м. „Мапи“, землище гр. Созопол“. От приложените скици е видно, че двата имота са с трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно ползване „лозе“. В писмото са описани действащите за имотите градоустройствени показатели, съгласно действащия ОУП. Описано е също, че двата имота не попадат в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, граничат с резерват „Пясъчната лилия“ и попадат в защитена зона по смисъла на ЗБР - защитена зона BG 0002077 „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици, обявена със заповед № РД-530/26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите и заповед № РД-563/22.07.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за обявяване. В писмото е цитиран и отговора на началника на СКГГ - Бургас, относно неизработването на специализирана карта и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от ЗУЧК за територията непосредствено до морски плаж „Каваците-юг“, обхващаща поземлени имоти с идентификатори 67800.54.140 и 67800.54.141 по КККР на гр. Созопол. Във връзка с описаните обстоятелства, директорът на РИОСВ - Бургас поискал от МОСВ указания, следва ли да бъде приложен чл. 31, ал. 24 от ЗБР (Закона за биологичното разнообразие) и преписките по двете инвестиционни предложения да бъдат прекратени. С писмо изх. № 05-08-403/24.04.2018 г. заместник-министър на околната среда и водите е уведомил директора на РИОСВ - Бургас, че при направена проверка в наличната база данни в дирекция НСЗП е установено, че двата поземлени имота попадат в охранителни зони „А“ и „Б“. Посочено е също, че съгласно специализирана карта, приета с протокол № 21-123/30.10.2014 г. за дюните в охранителна зона „Б“ на землището на гр. Созопол няма наличие на пясъчни дюни в частта на посочените имоти, попадаща в зона „Б“. В писмото на заместник-министъра е указано, че следва да се приложат указанията с изх. № 05-08-2362/19.04.2013 г. на МОСВ, в които е разпоредено извършването на проверки (задължително и на място) и издаване на становища, като реда и начините за извършване на проверките са детайлно разработени.

С писмо изх. № БРЗТЗЗ-385/11.07.2018 г. от директора на РИОСВ - Бургас до директора на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при Българската академия на науките (БАН) е поискано съдействие от експерт/и в областта на природните местообитания и видове за картиране на дюнни природни местообитания на ограничена площ (около 10 дка) в местността „Каваците“, землище на гр. Созопол. В отговор с писмо изх. № 690/20.07.2018 г. директорът на ИБЕИ при БАН е предложил да бъдат командировани за сметка на РИОСВ - Бургас двама експерти - проф. д-р И. А. и гл. ас. д-р Д. С., с опит в картиране на дюнни местообитания. На 28.08.2018 г. служители от РИОСВ - Бургас извършили извънредна проверка на ПИ № 67800.54.140; 67800.54.141; 67800.54.11; 67800.54.111 (път) и 67800.8.1005 по КК на гр. Созопол и 67800.54.30, находящи се в землището на гр. Созопол, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 013239 от 28.08.2018 г. В констативен протокол № 013239 от 28.08.2018 г. е вписано по отношение на ПИ 67800.54.11; 67800.54.140 и 67800.54.141 - частично са заети от пясъчни дюни, като площта с дюни е замерена от лице с геодезическа правоспособност. В протокола е посочено, че подробна характеристика на пясъчните дюни е изготвена в експертно становище - приложение към същия. Като приложения към протокола са вписани геодезична снимка на разпространение на дюни в ПИ: 54.141, 54.140, 54.11 и експертно становище - подробна характеристика на пясъчните дюни, изготвено от проф. д-р И. А. и гл. ас. д-р Д. С. от ИБЕИ при БАН. От приложеното експертно становище се установява, че поземлен имот 67800.54.140 е обследван едновременно с ПИ 67800.54.141, като експертите са посочили, че тези два имота съдържат както стари бунгала, така и остатъци от бетонни основи. Посочено е също, че в най-източната част, към границата с резервата има плътно покритие на бетонни плочки, разположени върху сива дюна, която е силно увредена от строителството. В близост до бетоните е установено значително обрастване с айлант (Ailantus altissima). Според двамата експерти, безспорно доказателство за наличие на сива дюна в имотите са регистрираните видове Artemisia campestris и Carex ligerica (с проектно покритие достигащо до 80). Посочено е също, че острицата (Carex ligerica) обикновено се развива по заравнени и понижени места, където се съдържа повече влага в субстрата. По мнение на експертите, близостта на бунгалата и рудерализацията около тях са причина да се развиват видове като Melilotus alba, Cynodon dactilon, Tragus racemosus, Tribulus terrestris, Setaria viridis, Xanthium italicum, които са индикатор за рудерализация. В същото време, установените от експертите видове Salsola ruthenica, Kochia laniflora, Cynanchum acutum, Sanguisorda minor, Anthemis tinctoria свидетелстват за висока степен на нарушеност на естественото местообитание и навлизане на видове от съседни местообитания - както дюнни, така и тревни. По мнение на експертите, премахването на бетонните основи ще предостави възможност за възстановяване на сивите дюни. Посочена е също и необходимостта да се поддържа чистотата на терена и да не се допуска битово замърсяване, водещо до рудерализация. Като допълнително доказателство за естествеността на дюнното местообитание в имота, експертите са посочили наблюдавания млад екземпляр на сухоземна костенурка (Testudo graeca), който намира убежище в местообитанието. В заключение от направената проверка на терен, експертите са посочили, че районът на местността „Каваците“ се характеризира с добре изразени кватернерни дюнни формирования. Те са били развити по цялата сухоземна територия на залива. Със засилване на човешкото присъствие, постепенно дюните са нарушени и фрагментирани. Според експертите, едно от първите нарушения на цялостния комплекс е прокарването на старото шосе на юг от Созопол. Впоследствие, строителството на комплексите също е довело до фрагментиране на дюните. Посочено е, че понастоящем те са добре запазени на територията на резервата и защитената местност. Извън тях има фрагменти, главно от типа „сиви дюни“, стабилизирани и колонизирани от многогодишни тревисти растения и значително покритие на мъхове и лишеи. Експертите са установили, че на места има остатъци от стари лозя (включително и в посочените имоти), което свидетелства за опитите на хората да развиват земеделие на тези територии в миналото.

Във връзка с внесеното от Х. Г. уведомление за инвестиционно предложение „Изграждане на четири сгради за отдих и курорт в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по КК на гр. Созопол“, директорът на РИОСВ - Бургас е постановил решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост. В мотивите на административния акт е посочено, че според наличната към момента в РИОСВ - Бургас цифрова информация, вкл. модели за разпространение на дюнни природни местообитания по Черноморското крайбрежие и извършена проверка с констативен протокол № 013239/28.08.2018 г. се установява, че в поземлен имот с идентификатор 67800.54.140 по КК на гр. Созопол попадат сиви пясъчни дюни.

Недоволен от постановения административен акт Х. Г. е оспорил решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. пред министъра на ОСВ, който с решение № 37/01.02.2019 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. на директора на РИОСВ - Бургас.

С решение № 1825/30.10.2019 г. по административно дело № 415/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменено решение № БС-11-ОС-П/19.12.2018 г. на директора на РИОСВ – Бургас и е върната преписката на административния орган за продължаване на процедурата по оценка на съвместимост. С решение № 11136/19.08.2020 г. по административно дело № 14547/2019 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1825/30.10.2019 г. по административно дело № 415/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото пред Административен съд – Бургас са назначени съдебно-техническа експертиза, изготвена от С. Н. - експерт биологично разнообразие, защитени територии и НЕМ, и съдебно-геодезическа експертиза, изготвена от Д. С. – експерт геодезист. Изводите на вещите лица и дадените от тях пояснения са подробно пресъздадените в мотивите към съдебното решение.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като според съда не представлява такова и липсата на уведомяване на жалбоподателя за извършената на място проверка и издадените въз основа на нея констативен протокол и експертно становище, тъй като жалбоподателят може да защити правата си в съдебното производство. Според съда не е спорно, че процесното инвестиционно предложение не попада в обхвата на чл. 17а от ЗУЧК, доколкото с влязъл в сила подробен устройствен план в него не е предвидено изграждане на обекти с национално значение или специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че в имота има фрагменти от сиви дюни, които са силно увредени от предишно строителство и опити за развитие на земеделие, за което говорят останките от лозови насаждения. Конкретно в имота на Х. Г. остатъци от дюни (4-5% от имота) има в южната му част и в най-източната. Като определящо за този извод е присъствието на диагностични за дюнните местообитания растителни видове, както ясно личи и от наименованието на природното местообитание 2130* - Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност. Такива изводи се съдържат както в експертното становище на проф. д-р И. А. и гл. ас. д-р Д. С. от ИБЕИ при БАН, така и на вещото лице С. Н.. Същите са посочили, че дюнните местообитания могат да се възстановят. Съдът е преценил, че мнението на вещото лице - геодезист Д. С., че в имота няма дюни, не следва да се обсъжда, защото задачата на тази експертиза основно се свежда до картно ситуиране на имота, а и вещото лице като специалист в областта на геодезията не разполага с нужната компетентност да изследва и даде становище за наличието или отсъствието на дюни.

Проверяваното решение е валидно, допустимо и правилно.

То е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

На основание чл. 31, ал. 25 от Закона за биологичното разнообразие (нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г., предишна ал. 24 - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) компетентният орган прекратява процедурата, когато установи, че планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение засягат поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

Разпоредбата е с императивен характер и следва да се прилага във всички случаи, в които е установено наличие на пясъчни дюни, без оглед на състоянието им и съотношението на площта на дюнното местообитание към общата площ на имота (така решение № 12638 от 13.10.2020 г. по адм. д. № 3188/2020 г., VІ отд. на ВАС).

Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 4 от ДР на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие пясъчните дюни са образувания, формиращи се от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Сивите дюни са застрашени от изчезване типове природни местообитания, включени в приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗБР и означени със знак (*), като приоритетни за опазване.

При установени местообитания на пясъчни дюни в поземления имот с идентификатор 67800.54.140 по КК на гр. Созопол, без значение на техния вид и размер, разпоредбата на чл. 31, ал. 25 от ЗБР задължава компетентния орган да прекрати процедурата за оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение. Наличието на фрагменти от сиви пясъчни дюни в процесния имот е установено както с изготвеното в хода на административното производство експертно становище от проф. д-р А. и гл. ас. д-р С. от ИБЕИ при БАН, така и със заключението по назначената при повторното разглеждане на делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С. Н.. Съгласно т. 1 от заключението по южната граница на имота има наличие на дюни, а според отговора на въпрос № 8 геоморфоложкият анализ показва наличие на първични пясъчни дюни по южната и източната граница на имота, както и под насипа от нехарактерна за района на крайбрежието канелена горска почва, която според вещото лице е положена върху дюните след 2017 г. В съдебно заседание, проведено на 14.06.2022 г., вещото лице е посочило, че към момента в имота има дюни, които са около 4-5% от неговата площ. По отношение на разликите между констатираното от него наличие на дюни в южната и източната част на имота и посоченото в приложената към констативен протокол № 013239/28.08.2018 г. геодезична снимка вещото лице Николов е пояснил, че той е оценявал моментното състояние към април 2022 г., а геодезичната снимка отразява състоянието преди извършване на насипите. Първоинстанционният съд е изложил аргументи защо не следва да се обсъжда мнението на вещото лице – геодезист Стоянова за липса на пясъчни дюни в имота.

С назначената експертиза е направен анализ на установените в процесния имот растителни видове, като е констатирано наличие на характерни за пясъчните дюни. Вещото лице Николов е посочил, че дюните се определят от видовия растителен състав, като в имота има съхранени растителни видове, обитаващи дюнните съобщества. Неоснователно е възражението на касатора, че извода за наличие на дюни в имота се базира изцяло на наличието на характерни за пясъчните дюни два вида растения – полски (лечебен) пелин и лигерийска острица. Вещото лице при проведения в съдебно заседание разпит е посочило като индикации за наличието на дюни не само наличието на специфични растителни видове, но и различния състав на почвата, която е съставена от пясък. Експертът е определил лигерийската острица /Carex ligerica/ като индикатор за наличие на дюни. Недоказано е твърдението на касатора за широк ареал на разпространение на лигерийската острица /Carex ligerica/, като посоченото от него като „категорично становище в научните среди“ е подкрепено само с представеното извлечение от „Конспект за висшата флора на България – хорология и флорни елементи“ четвърто издание 2012 г., послужила при изготвянето на съдебната експертиза при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция, от което се установява, че освен във флористичен район „Черноморско крайбрежие (южно)“ и флористичен район „Черноморско крайбрежие (северно)“ растението се среща единствено във флористичен район „С. Б. . Посоченото обстоятелство не оборва становището, че тези растителни видове са диагностични за дюнните природни местообитания. В представената извадка от Червена книга на Р. Б. том 3, стр. 69-70, двата вида растения са посочени сред характеризиращите природно местообитание 04В1 „Черноморски стабилизирани (сиви) дюни“ таксони и са характерни за подтип южни черноморски сиви дюни. Видно от приложената извадка от използваното при изготвяне на становището на експертите от ИБЕИ при БАН „Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България“, второ преработено и допълнено издание 2009 г., Artemisia campestris е характерен растителен вид за природно местообитание 2130 * - Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни). В посоченото ръководство като ключов вид за местообитанието е посочен Cynanchum acutum, присъстващ в Червената книга като характеризиращ таксон, но за северните черноморски сиви дюни, който съгласно експертното заключение от 03.09.2018 г. и заключението на вещото лице Николов се среща в имота.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция приема, че не са опровергани констатациите за наличие на пясъчни сиви дюни в части от процесния имот, съдържащи се в констативен протокол № 013239/28.08.2018 г., който като официален удостоверителен документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила до опровергаването ѝ по надлежен ред.

По принцип обстоятелството, че наличните в имота сиви дюни са фрагментирани, не изключва възможността за тяхното възстановяване чрез пресъздаване в естествени условия или чрез създаване на условия за повторно възникване. В процесния случай видно от отговора по т. 5 от заключението вещото лице Николов е достигнал до извод, че не е възможно естествено възстановяване на природното местообитание, като застрояването около имота и непрестанното антропогенно влияние върху терена не дават такава възможност. Същевременно е посочено, че такава възможност съществува при премахване на насипа от пръст до пясъчната основа и ако се ограничи достъпа от хора или се разшири обхвата на поддържания резерват "Пясъчната лилия", в който да попадне имота. Съгласно експертното становище, изготвено от проф. д-р А. и гл. ас. д-р С. от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, премахването на бетонните основи в най-източната част на имота, към границата с поддържан резерват „Пясъчната лилия“, които са разположени върху сива дюна, силно увредена от строителството, ще предостави възможност за възстановяване на сивите дюни. Същевременно е необходимо да се поддържа чистотата на терена и да не се допуска битово замърсяване, водещо до рудерализация.

В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по сходни казуси: решение № 11484 от 11.11.2021 г. по адм. д. № 6480/2021 г., VІ отд. на ВАС; решение № 12638 от 13.10.2020 г. по адм. д. № 3188/2020 г., VІ отд. на ВАС; решение № 10664 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 5648/2021 г., VІ отд. на ВАС; решение № 12082 от 29.09.2020 г. по адм. д. № 2755/2020 г., VІ отд. на ВАС и решение № 11392 от 09.12.2022 г. по адм. д. № 3007/2022 г., VІ отд. на ВАС.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационният жалбоподател Х. Г. от гр. Бургас следва да бъде осъден да заплати в полза на РИОСВ - Бургас, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1543 от 23.12.2022 г., постановено по административно дело № 1708/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Х. Г., [ЕГН], да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Бургас съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА