Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 5510/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Б[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. В. К., против решение № 928/14.02.2023 г., постановено по адм. д. № 11447/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реалност по фактурите от Т. Т.[Фирма 2], Бюти М 2017[Фирма 2], Ди Вижън БГ[Фирма 2] и С. Т.[Фирма 2]. Възраженията са насочени както срещу преценката на органите по приходите, така и към заключението на съда за законосъобразност на процесния административен акт предвид съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Позовавайки се на конкретни решения от преюдициалната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по отношение на данъчните измами с ДДС и приетата съдебна експертиза по делото счита, че по делото са доказани всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен. В неприсъствена молба по хода на делото от 13.11.2023 г. заявява, че поддържа оспорването и претендира присъждане на направените деловодни разноски по приложен списък.

Ответната страна - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. В., която оспорва същата като неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представена молба-списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с аргументи по същество за спазване на материалноправните разпоредби и обоснованост на постановения съдебен акт.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил РА № Р-22221520000604-091-001/12.02.2021 г., издаден от М. Х., орган по приходите - възложил ревизията и М. В., на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1223/11.08.2021 г. на и. д. директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Б.Б[Фирма 2] са установени допълнителни задължения по ЗДДС в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 91 361 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 13 137,98 лв. за данъчни периоди от м. 11.2018 г. до м. 01.2019 г. и от м. 05.2019 г. до м. 01.2020 г.

От фактическа страна съдът е описал констатациите на органите по приходите по отделно за четиримата доставчика Т. Т.[Фирма 2], Бюти М 2017[Фирма 2], Ди Вижън БГ[Фирма 2] и С. Т.[Фирма 2]. Последните се свеждат до анализа на представените документи и писмени обяснения от страна на ревизираното лице, извършени насрещни проверки на дружествата, невъзможност да бъде осъществен контакт с тях при ревизията, липса на данни за кадрови и друг ресурс, деклариране покупки от дружества с рисков профил, включване на процесните фактури в отчетните регистри и СД за ДДС с предмет продажба на стоки, нередовности в платежната отчетност. Тъй като Б.Б[Фирма 2] е упражило право на приспадане на данъчен кредит и с оглед на посочените обстоятелства, ревизиращият екип е предложил да бъдат коригирани декларираните резултати по ЗДДС съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Предложенията за установяване са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221520000604-092-001/30.12.2020 г.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на дружеството-жалбоподател е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието към доказателствения материал в с. з. на 17.01.2023 г. Установените факти и отговорите на вещото лице са посочени в констативната част на решението. Според заключението на експерта, след проверка на счетоводството на жалбоподателя и на счетоводната къща, която обслужва Т. Т.[Фирма 2], Бюти М 2017[Фирма 2], Ди Вижън БГ[Фирма 2] и С. Т.[Фирма 2], се установява спазване на основните счетоводни принципи и надлежно водене на счетоводната отчетност, но при констатации за липса на подадени ГДД за 2018 г. и 2019 г. от повечето от доставчиците. Информацията за всички процесни фактури е представена в табличен вид (по трета задача), както и за съставените счетоводните операции при доставчиците (по пета задача).

След извършената проверка решаващият съд е потвърдил валидността на РА приемайки, че е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, което не се оспорва от жалбоподателя.

За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка по делото. На първо място в мотивите по същество решаващият съд е посочил приложимите правни разпоредби на ЗДДС и тълкуването на СЕС по конкретни дела, съгласно което проверката за реалното осъществяване се извършва в съответствие с правилата на доказване по националното право. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. Изложените аргументи се отнасят до невъзможността да бъде установен предметът на доставките, противоречие между декларираните данни от доставчиците и жалбоподателя, липсата на договори, приемо-предавателни протоколи, отчети и друга придружаваща документация към фактурите, разминавания в счетоводната отчетност, липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. При това положение е направен извод за законосъобразност на РА, тъй като само данните от заключението на ССЕ не водят до противоположен резултат.

Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Оплакванията в касационната жалба не се споделят след извършената проверка на доказателствения материал по делото. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В по-голямата си част доводите съдържат твърдения за допуснати нарушения от органите по приходите при издаването на РД и РА, като само възражението за неправилна преценка на ССЕ може да бъде отнесено пряко към дейността на съда и отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Касационните съображения не засягат правилността на приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Проверката на всички известни факти във връзка с реалността на доставката е необходимо, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Тъй като въз основа на това жалбоподателят Б.Б[Фирма 2] черпи за себе си благоприятни правни последици, то в негова тежест е да докаже, че отговаря на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Последното е изведено правилно в обжалваното решение. В същия смисъл са т. 31 и т. 32 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, което е съобразено от първоинстанционния съд, както и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К.

Изграждането на защитната позиция на Б.Б[Фирма 2] около практиката на СЕС и по-конкретно - решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahagben kft и Pter Dvid, решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11, Gbor Tth и решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, МАКС ПЕН[Фирма 2], е логично да бъде използвано предвид установените от решаващия съд и органите по приходите несъответствия и невъзможност да бъде доказано по безспорен начин развитието на реални стопански отношения между него и дружествата Т. Т.[Фирма 2], Бюти М 2017[Фирма 2], Ди Вижън БГ[Фирма 2] и С. Т.[Фирма 2] през ревизираните данъчни периоди. Според посочената преюдициална практита не е допустимо добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или чисто формални нарушения. Подобни хипотези невинаги дават основание за отказ на субективното право на данъчен кредит, но след доказване реалността на пряката сделка. В случая именно тя е била оспорена от органите по приходите, а в хода на съдебния процес задълженото лице не доказало твърденията си по несъмнен начин. Неизяснени и към настоящия момент остават въпросите за предмета на спорните доставки и стопанският характер на отношенията между дружествата.

Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани допълнителни доказателства, освен назначената по негово искане ССЕ. Пропускът да бъдат приложени документите, използвани от вещото лице А. А. при изготвянето на заключението и съвкупната преценка на отговорите с останалите доказателства по делото, не води до извод за незаконосъобразност на РА и не подкрепя твърденията в касационната жалба за наличие на реални доставки по съответните фактури, издадени от Т. Т.[Фирма 2], Бюти М 2017[Фирма 2], Ди Вижън БГ[Фирма 2] и С. Т.[Фирма 2]. В това отношение изложените съдебни мотиви биха могли да се допълнят като се подчертае, че и след проверката на счетоводната отчетност на доставчиците не е възможно да се установят достатъчно данни за реалността на стопанските операции, техният точен предмет и характеристики. Напротив, констатациите за редово водена счетоводна отчетност от страна на доставчиците и извършване на дейността от собствениците и техните семейства, като безплатни работници (както твърди касаторът), влизат в пряко противоречие с данните за неизпълнението на задълженията за съставяне на ГФО за 2018 г. и 2019 г. - срвн. констатациите по първа, втора и седма задача от ССЕ. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. с 2 ДР ДОПК, не е налице задължение за съда да възприеме заключението на вещото лице, а за обсъждането му в съвкупност с останалите доказателства по делото, което е изпълнено.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП (по арг. от 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 8 829,95 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 928/14.02.2023 г., постановено по адм. д. № 11447/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Б.Б[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 8 829,95 лв. (осем хиляди осемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА