Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 5465/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез юриск. Йотов, срещу Решение №2405 от 07.04.2023г. по адм. дело №10083/2022г. на Административен съд София град. Счита решението за неправилно. Възразява, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът извел погрешни правни изводи, че в процесната заповед неправилно е определен грешен предмет на премахване, още повече, че тази грешка би могла да се отстрани по реда на тълкуване действителната воля на органа. Претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с оставяне в сила на процесната заповед, присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез юриск. Йотов, поддържа касационната жалба.

Ответникът А. Г., чрез адв. Б., в писмен отговор на касационната жалба, излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени пред касационната инстанция, но не представя списък на такива и доказателства в тази насока.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, по жалбата на ответника в касацията А. Г., административният съд е отменил заповед № РА-30-472 от 05.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „бетонова площадка“ към партерен апартамент в пететажна жилищна сграда, находяща се в дъното на УПИ VI – 18, кв. 546а по плана гр. София, с административен адрес гр. София, [улица], определен е шестдесет дневен срок за доброволно изпълнение и са определени последиците от неизпълнението.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приета СТЕ, установил, че А. Г. е собственик на апартамент, намиращ се на партерния етаж на жилищна сграда с адрес гр. София, [улица], построена в УПИ VI – 10. Административното производство е започнало със съставянето на Констативен акт /КА/ № РСЦ21-ГР94-929/18.10.2021 г. от служители от отдел „ИКСБЕ“ към район „Средец“ – Столична община, които извършили проверка на обект: „бетонова площадка“ към партерен апартамент в пететажна жилищна сграда, находяща се в дъното на УПИ VI – 18, кв. 546а по плана гр. София, с административен адрес гр. София, [улица]. В КА е отразено извършването на строеж: бетонова площадка с размери в план 3,00 м/2,80 м. и височина около 0,30 м. върху съсобствен имот. Бетоновата площадка е изградена към партерния апартамент с цел открита тераса. Площадката е облицована с керамична настилка, а към датата на проверката строежът не е завършен и не е захранен с ел. енергия и вода. Отразено е, че строежът е изпълнен в периода след м. май 2021 г., поради което не попада в обхвата на 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. За същия липсва съгласие на общото събрание на етажната собственост за изграждане на тераса и завземане на общи части от двора на жилищната сграда. Според служителите на общинската администрация строежът е изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Констативният акт е връчен на 23.11.2021 г. на жалбоподателя, който е депозирал възражение от 26.11.2021 г., че се касае за текущ ремонт, при което не се изискват документи и при който не са допуснати конструктивни намеси по сградата. Административният орган е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, тъй като не се представят доказателства опровергаващи констатациите по акта. П. З. № РА-30-472 е издадена на 05.05.2022 г. като с нея са възприети констатациите по КА. Приел, че строежът е IV категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ ЗУТ, който е извършен от А. Г. в периода след м. май 2021 г. и не попада в обхвата на 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, че е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ.

Съдът възприел заключението по приетата СТЕ, съгласно което в графичната част на проекта по част конструктивна е предвидена площадка към процесното жилището, която е с площ около 4,5 кв. м. , която е част от бетоновата площадка с площ от 8,55 лв. м., предмет на заповедта, т. е. площадката пред жилището е увеличена с около 4 кв. м. Описаната в процесната заповед бетоновата площадка пред жилището е с площ 8,5 кв. м., с размери 3 м./2,8м., височина около 25 – 30 см. и с настилка от подови плочи. Площадката е изпълнена над част от свободната дворна площ и няма парапет или други ограничители. Касае се за задигане на терена с едно стъпало, като достъпът е през жилището и през двора. Отразено е, че площадката е с височина над нивото на прилежащия терен около 30 см., при което не се променя застроената площ на сграда и не се променя нейната конструкция. Не се променя и предназначението на строежа, тъй като площадката не е заградена и може да се разглежда като част от вертикалната планировка на двора.

Въз основа на установеното, първоинстанционния съд извел правни следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.225а, ал.1, при спазване реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ при спазване на изискуемата форма и на производствените правила по ЗУТ. Допуснати са обаче други съществени процесуални нарушения - органът не е спазил задълженията си по чл. 34 и чл. 36, ал. 1 от АПК, тъй като не установил релевантните факти, което е довело до неправилно определяне на обекта на заповедта. Категорично по делото е установено, че към процесния партерен апартамент е налична тераса с площ около 4,5 кв. м., която е била оградена с парапет от тръби. Установява се премахването на парапета и изграждането на бетонова площадка (4 кв. м.) пред терасата върху общото дворно място на сградата. Изградената бетонова площадка е свързана с терасата, при което същите представляват едно цяло с площ от около 8,45 кв. м., което е с размери 2,8 м./3 м. и височина от около 30 см. Органът е пропуснал да установи, че се касае за два обекта, които в процесната заповед са обединени в едно – съществуваща тераса от около 4,5 кв. м, която представлява част от партерното жилище и продължение на тераса, като последната е процесния строеж по смисъла на 5, т. 59 от ДР на ЗУТ (открита използваема площ, разположена върху терен), която е пристроена към съществуващата такава. Същата е функционално обединена като едно цяло с терасата към жилището, поради което на тази допълнително изградената площадка (с площ от 4 кв. м.) е придадена функция на тераса, а не на заравняване на терен. Този пропуск е довел до погрешно прилагане на закона по отношение на една част от обекта, предмет на заповедта. Съдът развил и подробни доводи защо процесния строеж не представлява текущ ремонт, а незаконосъобразно преустройство от дворна площ в тераса към апартамента на жалбоподателя, извършено без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, за отсъствието на които по делото липсва спор, и не попада в изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. За същият, на общо основание, е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината, по силата на чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Липсата на обсъжданото разрешително прави процесния строеж незаконен такъв, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът правилно приел, че за съществуващата по проект тераса се констатира извършването на текущ ремонт, поради което не се изискват одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, което е довело до погрешно прилагане на закона от страна на органа. Органът не е съобразил тези обстоятелства, при което е разпоредил да се премахне цялата бетонова площадка около 8,5 кв. м. с размери 2,8м./3м., в които е включена площта на терасата, за която не е налице незаконен строеж. По този начин органът частично е определил грешен предмет на премахване. С оглед на изложеното съдът отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи.

Обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на процесуални правила – както в КА, така и процесната заповед, не са изяснени в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е направено разграничението между законно изградената част от строежа, предмет на процесната заповед и незаконната такава. Неправилното определяне на строежа води до промяна на предмета на принудително изпълнение и засяга законово настъпили за адресата права - да се премахне съществуващата тераса. Частично грешният предмет на премахване е съществен порок на процесната заповед, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. Целта на закона е да не се допускат незаконните строежи, а констатираното неправилно определяне на строежа води до премахване на законен строеж (в една част от обекта, който е предмет на заповедта), което е в разрез с законовата цел. Действително една част от бетоновата площадка е незаконен строеж, но съдът няма правомощия да определи сам правилния предмет на премахване, като го отдели от неправилния. Само компетентният орган, по своя преценка и в ново производство, има възможност да определи точно незаконния строеж, подлежащ на премахване.

С оглед горното, са неоснователни възраженията на касатора, включително и в частта, че този порок на заповедта може да се отстрани по реда на тълкуване на действителната воля на органа, издал процесната заповед.

По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.

Тъй като ответника в касацията не е представил списък на претендираните за присъждане разноски в настоящото производство, нито доказателства в тази насока, то такива не следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2405 от 07.04.2023г. по адм. дело №10083/2022г. на Административен съд София град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ