О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4683

Гр. София, 20.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1221/25 г., намира следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

В срока по ал.1 е постъпила молба от касатора Л. Ш. за изменение на постановеното по делото определение от 1.07.25 г. в частта за разноските, като се остави без уважение искането на ответната страна А. Г. за присъждане на разноски за адв. възнаграждение или евентуално се намали размерът им поради прекомерност. Сочи се, че разноските са направени само за отговора на касационната жалба, без процесуално представителство или извършване на други процесуални действия, при липса на фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по молбата А. Г. я оспорва като неоснователна.

ВКС намира молбата за допустима, като своевременно подадена за изменение на определение на ВКС, с което съдът се е произнесъл за разноските, но неоснователна. На ответницата по жалба, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, се дължат поисканите разноски за адв. възнаграждение – чл.78, ал.1 ГПК. Наистина те са направени само за отговора на касационната жалба, но неоснователен е доводът на молителя за липса на фактическа и правна сложност на делото. Касационната жалба е срещу въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по три от исковите претенции – за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, за режима на личните отношения с бащата и за издръжката на детето. Предметът на обжалване, както и последната инстанция, пред който се осъществява защитата срещу жалбата / на което се акцентира и в отговора на молбата за разноски/, налагат извод, че заплатеното от ответницата по жалба адв. възнаграждение в размер на...