О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3467

Гр. София, 01.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.05.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1221/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. Ш., чрез адв. Ц. М., срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр. д. №1361/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение, постановено по спор между касатора и А. – М. Г. с пр. осн. чл.127 СК, упражняването на родителските права за малолетното дете на страните В. Ш. /род. през 2020 г./ е предоставено на майката, при която е постановено да живее детето; бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка от 269 лв. чрез неговата майка и законен представител и му е определен разширен режим на лични отношения с детето.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставя два обобщени правни въпроса: за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живее детето; за задължението на въззивния съд да обсъди по свое убеждение доказателствата и доводите на страните. Намира, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, по тях има противоречива практика / която обаче касаторът не сочи/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Тези основания за допускане на обжалването според касатора са налице и по по –конкретните / свързани...