№ 60454

[населено място], 07.12. 2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

П. Х.

като изслуша докладваното от съдия Т. В. ч. т.дело № 2445/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба /неточно наименувана частна касационна жалба/, подадена от Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 376 от 29.09.2021 г. по в. т.д. № 318/2021 г. на Апелативен съд – В. Т. Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима въззивната жалба на Агенцията против решение № 8 от 09.07.2021 г. по т. д. № 38/2021 г. на Окръжен съд – Габрово и е прекратено въззивното производство. С посоченото решение е отменен отказ № 20210609142757-2 от 15.06.2021 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№ 20210609142757 от 09.06.2021 г., подадено от Сдружение „Бъдеще и закрила за лица с интелектуални затруднения”, [населено място], като е дадено указание на длъжното лице по регистрацията да извърши вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на сдружението, съобразно заявлението.

Частният жалбоподател поддържа доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Твърди, че с измененията в чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ се дава възможност както на жалбоподателя, така и на Агенцията по вписванията, като страни в производството по чл.25, да защитят своите права и интереси. Позовавайки се на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, счита, че измененията на ЗТРРЮЛНЦ са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита на жалбоподателя и на Агенцията, както и с оглед процесуална икономия във връзка с претендиране на направени от страните разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията. Според частния жалбоподател, новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ сочи кои са страните в производството, като съдът неправилно се е позовал на охранителния характер на регистърното производство. Твърди се, че спецификите на регистърното производство не може да имат отношение при определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване акт на съда, постановен в производството по чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, а отричането на правото на Агенцията по вписванията да оспори правилността и законосъобразността на обжалвания акт на окръжния съд, противоречи на закона.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е посочил, че извършеното с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. в ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) допълнение на разпоредбата на чл. 25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ въвежда единствено задължение за съобщаване на решението на окръжния съд освен на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията, но не предоставя право на последната да обжалва акта на окръжния съд, постановен по атакувания пред него отказ на длъжностното лице по регистрацията. Според апелативния съд, въведеното в нормата задължение за съобщаване на решението по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията, следва да се разглежда във връзка с новото изречение на ал. 2 на същата норма, прието със същото изменение, относно администрирането на жалбата срещу отказа, както и във връзка с мотивите към законопроекта, видно от които допълнението на закона цели да преодолее противоречията в съдебната практика относно задължението за разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица – тъй като съдилищата не присъждат разноски в производствата по обжалване на отказите, същите се претендират по исков ред по реда на чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ пред административните съдилища, което от своя страна води до допълнителни разходи. За преодоляване на този проблем, с изменението е въведена нова ал.6 на чл.25, целяща осигуряването на финансова икономия и спестяване на производства пред административните съдилища.

В мотивите към обжалваното определение апелативният съд е приел, че основните аргументи за липсата на активна процесуална легитимация на Агенцията по вписванията да обжалва съдебните решения на окръжните съдилища по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ се извеждат от вида на самото производство по вписване, заличаване и обявяване на актове в търговския регистър, което е охранително. То се развива само между молителя и регистърния орган и цели да осигури съдействие за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, за заличаването им или за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Актовете, с които приключва това производство не представляват индивидуални административни актове, а актове с правно значимо действие (Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. д. № 2/2014 г., т. 7). Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен (чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ), като правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията има само заявителят, а в хипотеза на потвърждаване на отказа от окръжния съд, само той има интерес и процесуално право на въззивно обжалване. Ако отмени отказа, на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът решава въпроса по жалбата и дава задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване (чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ), като в този случай, интересът на страната, която е обжалвала отказа, е удовлетворен.

В заключение съставът на Апелативен съд – В. Т. е извел извод, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва позитивно за молителя съдебно решение, защото е решаващият орган, чийто акт е бил отменен от окръжния съд, а не страна в регистърното производство – заявител, който има интерес исканото от него вписване, заличаване или обявяване да бъде извършено.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита за правилно атакуваното определение, като споделя изцяло мотивите към него.

По въпроса за легитимацията на Агенцията по вписванията да обжалва постановено по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ решение на окръжен съд, с което е отменен отказ за вписване, е формирана константна практика на съдебни състави на ВКС, надлежно публикувана в сайта на съда, както и в правно-информационите системи. Според тази практика, регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ е охранително по смисъла на чл.530 ГПК, в подкрепа на което е и направеното препращане между чл. 19, ал. 6 ЗТТРЮЛНЦ и чл. 536, ал. 3 ГПК. Регистърното производство е едностранно и безспорно – предназначено е да съдейства за упражняване на граждански права и да породи изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя. С уважаване на искането, включително от окръжния съд по реда на съдебния контрол, окончателно приключва процедурата по конкретното заявление, а Агенцията следва да изпълни задължителните указания, дадени от съда и да извърши отказаното вписване, заличаване или обявяване.

Извънсъдебният характер на регистърното производство, предвид законодателно възложената на длъжностни лица по регистрацията към Агенцията за вписванията дейност по регистрация във връзка с вписвания, обявявания и заличавания в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не отнема останалите белези на регистърното производство като охранително. Изводът за охранителния характер на производството се потвърждава и от разпоредбата на чл.26 ЗТРРЮЛНЦ, според която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Освен това, следва да се има предвид и общото правило в чл.26, ал.1 ГПК, съгласно което страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото и те имат право да бъдат изслушани от съда преди постановяване на акт, имащ значение за техните права и интереси.

Освен категоричната практика на различни съдебни състави на Търговска колегия на ВКС, в случая следва да се вземат предвид и съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, както и мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Като неоснователни следва да се преценят доводите в частната жалба за съществуването на правен интерес за Агенцията по вписванията от обжалване на съдебно решение за отмяна на отказ, постановен от длъжностно лице по регистрацията. Поради липса на предпоставки за последващо възникващ правен интерес, твърденият от Агенцията правен интерес следва да е налице още в хода на регистърното производство. Това обаче би означавало наличие на правен интерес от отхвърляне на искането на заявителя, което противоречи на вмененото на Агенцията задължение за даване на защита и съдействие по молбата на заявителя.

Позоваването от страна на частния жалбоподател на мотивите към законопроекта е неоснователно. Тези мотиви касаят отговорността за разноски, която съобразно изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ следва да се разпределя при постановяване на съдебния акт за потвърждаване или отмяна на обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията. От мотивите не следва изводът, че Агенцията по вписванията е страна с право да осуетява самото производство по регистрация, чрез обжалване на съдебното решение по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

По тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение възприема изложеното в обжалваното определение становище, че Агенцията по вписванията не придобива качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, респ. не притежава активна процесуална легитимация да атакува съдебния акт за отмяна на отказа й да извърши вписване, заличаване или обявяване. Този акт е окончателен, поради което жалбата срещу него е процесуално недопустима, както правилно е преценил Апелативен съд – В. Т.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 376 от 29.09.2021 г. по в. т.д. № 318/2021 г. на Апелативен съд – В. Т. Гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: