О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4679
гр. София, 20.10.2025 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 1740 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния й представител А. И. - главен инспектор в ТД - Варна, срещу въззивно решение № 15 от 06.02.2025 г. по в. гр. д. № 458/2024 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 111/05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 315/2022 г. по описа на Р.ския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от КОНПИ против М. А. А. и С. Р. Х. иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от М. А. А., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 1 400 лв., в т. ч.: - лек автомобил, марка „***“, модел „*** ***“, рег. № ***, дата на първоначална регистрация 13.04.1993 г., рама № ***, двигател № ***; - лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег. № ***, дата на първоначална регистрация 04.12.1996 г., рама № ***, двигател ***; от С. Р. Х. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 66 900 лв., в т. ч.: -жилищна сграда на един етаж съгласно разрешение на строеж със застроена площ 132 кв. м., построена в ***, *** в *** по плана на с. Я., общ. Р., обл. Р., с административен адрес: обл. Р., общ. Р., с. Я., на ул. „П.“ ***; - лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег. № ***, дата на първоначална регистрация 15.06.2004 г., рама № ***, двигател ***.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Изразява становище, че въззивният съд е извършил извън компетентността си перифразиране и прецизиране разпоредбите на ЗОНПИ, което излиза извън възприетата от законодателя концепция за отнемане на незаконно придобито имущество и основната цел на закона.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като същите са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда, както и очевидна неправилност на съдебния акт – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касаторът поставя следните въпроси:
1. Какво е съдържанието и какъв е механизмът за определяне на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ при предявен иск за гражданска конфискация?
2. Допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество?
3. Допустимо ли е въвеждането на минимален праг на стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имуществото в размер на 150 000 лв. като предпоставка за основателност на предявен иск за гражданска конфискация?
4. Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000 лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход?
По тези въпроси касаторът сочи като основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Сочи се противоречие с решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г., III г. о., определение № 50268 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 3315/2021 г., Г.К., IV г. о. на ВКС, решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на ВКС и ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Отделно се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Не е постъпил отговор от ответната страна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега КОНПИ) с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ (ЗОНПИ - Загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) срещу М. А. А. и С. Р. Х. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от М. А. А., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 1 400 лв., в т. ч.: лек автомобил, марка „***“, модел „*** ***“, рег.№ ***, дата на първоначална регистрация 13.04.1993 г., рама № ***, двигател № ***; лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, дата на първоначална регистрация 04.12.1996 г., рама № ***, двигател ***; от М. А. А. на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 63 761,27 лв., в т. ч.: сумата в размер на 3 700 лв., представляваща пазарните оценки към датата на отчуждаване на леки автомобили: „***“ с рег. № *** и „*** ***“, рег. № ***; сумата в размер на 17 708,51 лв., представляваща погасителни вноски по потребителски кредити в „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД; сумата в размер на 42 352,76 лв., представляваща получени чрез системи за бързи преводи средства от трети лица без законно основание; от С. Р. Х. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 66 900 лв., в т. ч.: жилищна сграда на един етаж, съгласно разрешение на строеж със застроена площ 132 кв. м., построена в ***, *** в *** по плана на с. Я., общ. Р., обл. Р., с административен адрес: обл. Р., общ. Р., с. Я., на ул. „П.“ ***; лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, дата на първоначална регистрация 15.06.2004 г., рама № ***, двигател ***; от С. Р. Х. на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ с цена на иска в размер на 99 510,49 лв., в т. ч.: сумата в размер на 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на бракуване на лек автомобил „***“, модел „***“, рег.№ ***; сумата в размер на 99 210,49 лв., представляваща получени чрез системи за бързи преводи средства от трети лица без законно основание. Съдът е установил, че Комисията е поддържала, че с решение № 2854/03.08.2022 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Районна прокуратура - гр. Р. с вх. № УВКПКОНПИ-298-2/11.02.2021 г. за привличане в качеството на обвиняем по ДП № 40/2017 г. по описа на ОСО - ОП-гр. Р., пр. пр. № 1484/2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Р. срещу лицето М. А. А. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК (за това, че в периода на неустановен ден и дата през месец декември 2016 г. до 26.12.2016 г., в Р. Т., действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Е. С. Х., Р. Р. В., С. В.а Е. и Г. Т. А., с цел да набави за себе си и за Е. С. Х., Р. Р. В., С. В.а Е. и Г. Т. А. имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у Т. Х., гражданин на Р. Т., че определено лице иска да се ожени и отиде при него в Т., като за невъзможността да отпътува и да се срещнат лично многократно изтъквали различни причини и трудности, мотивирайки го така на 5 пъти да изпрати парични преводи по системата за бързи разплащания „Уестърн юниън“ и с това му причинили имотна вреда в общ размер на 4 170 евро с левова равностойност 8 155,76 лв. като измамата е извършена от пет лица, сговорили се предварително за нейното извършване). Въззивният съд е посочил, че престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ, поради което с протокол № ***/УВ - 2461/17.02.2021 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето М. А. А. и съпругата му С. Р. Х., като периодът на същата е от 17.02.2011 г. до 17.02.2021 г. В хода на проверката, след събиране на необходимата информация и направени анализи, било установено несъответствие в имуществото на проверяваните лица и нетния им доход в размер на 362 061,41 лв., което, според комисията, било значително по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ и предпоставките за отнемане в полза на държавата на посоченото имущество по чл. 153, ал. 2 във връзка с 141 във връзка с чл. 142, ал. 2, т, 1, т. 2 и т. 5, чл. 151 и чл. 152 от ЗПКОНПИ били налице. Съдът е констатирал, че с молба от 31.08.2023 г., въз основа на взето решение № 730 от 23.08.2023 г., КОНПИ е заявила пред окръжния съд искане за изменение на иска от 231 571,76 лв. на 68 300 лв. чрез частичен отказ от претенциите. Апелативният съд е посочил, че окръжният съд, на осн. чл. 233 ГПК е прекратил производството по делото в посочената част, но с обжалваното решение, излизайки извън предмета на делото, се е произнесъл и по претенциите, предмет на отказа от иска, поради което решението му в тази част е постановено „свръх петитум“, недопустимо е и подлежи на обезсилване. В останалата част въззивният съд е приел решението на окръжния съд за допустимо. Посочил е, че производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо като за образуването му са били налице всички предвидени в закона предпоставки като искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е за отнемане от ответниците общо на три леки автомобила и на една жилищна сграда в с. Я., общ. Р. на ул. „П.“ ***. Въззивният съд е посочил, че за основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице да е за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. Съдът се е позовал на постановеното ТР № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съдът е акцентирал, че основната предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото (с дефиниция в §1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. Съдът е посочил подробно разрешенията в посоченото тълкувателно решение на ВКС като е подчертал, че стoйнocттa на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ - независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ.
Въззивният съд е достигнал до извода, че в случая, в рамките на целия проверяван период, придобитото от ответниците и налично в края му имущество са четири автомобила: лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, придобит на 22.08.2011 г. (не се претендира за отнемане от КОНПИ, поради изтекла давност) с пазарна стойност към датата на придобиването според заключението на вещото лице по САТЕ от 1 600 лв.; лек автомобил, марка „***“, модел „*** ***“, рег. № ***, придобит на 03.04.2013 г. с призната от КОНПИ като действителна пазарна оценка от 500 лв.; лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, придобит на 26.06.2018 г. с пазарна оценка според заключението на вещото лице от 1 320 лв.; лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег. № ***, придобит на 12.09.2019 г. по договор за замяна срещу л. а. „***“ с пазарна оценка към датата на придобиване според заключението на вещото лице от 5 420 лв.; и един имот: построената жилищна сграда на един етаж, съгласно разрешение на строеж със застроена площ 132 кв. м., построена в ***, *** в *** по плана на с. Я., общ. Р., с пазарна оценка според заключението на вещото лице по СТЕ (дори в по-неблагоприятния за ответниците вариант 1 от заключението, с включени нови материали, труд и разходи за механизация) - 81 890,33 лв. Общата оценка на придобитото имущество се равнява на сумата от 90 730,33 лв. и тя е под релевантния размер от 150 000 лв. Предвид изложеното, въззивният съд е достигнал до генералния извод, че не е налице увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. Приел е, че искът на КОНПИ по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По допускане на касационното обжалване:
Поставените от касатора въпроси са взаимосвързани и касаят съдържанието на понятието значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ЗОНПИ и начинът, по който се извършва преценката от съда за наличието на „значително несъответствие“, поради което са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното решение и са от значение за крайния изход на конкретния правен спор, т. е. осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Спрямо тях обаче не е налице наведеното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посочените въпроси са получили своя отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от същото е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т. 2 от горепосоченото тълкувателно решение не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Според горепосочените задължителни разяснения, сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, т. е. липсва предмет на отнемане, поради което и не подлежат на отнемане. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Ето защо водещата предпоставка за гражданска конфискация по ЗОНПИ е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в §1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер (чл. 107 ЗОНПИ), както е застъпвано последователно в практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (решение № 732 от 12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на Трето г. о.; решение № 50116/2024 г. по гр. д. № 3698 /2021 г. на Четвърто г. о; решение №5 0007/2024 г. по гр. д. № 4429/2019 г. на Четвърто г. о; решение № 140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г. о; решение № 50004/2024 г. по гр. д. № 3649 /2020 г. на Четвърто г. о; решение №140/2023 г. по гр. д. № 3565/2022 г. на Трето г. о; решение № 203/2023 г. по гр. д. № 4452/2022 г. на Четвърто г. о; решение № 50130/2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на Четвърто г. о. на ВКС и др.). Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваните лица имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Съгласно легалното определение в § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. В решение № 522/2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на Четвърто г. о на ВКС е даден отговор и на въпроса за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по специалните закони за гражданска конфискация. Несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ размер. Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство.
Атакуваното въззивно решение е постановено изцяло в съответствие с горепосочената практика на ВКС като решаващият правен извод за отсъствие на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е изведен въз основа на задължителните постановки на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4 от 2021 г. на ОСГК на ВКС и формираната след него практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, посочена по-горе и обобщена като достижение на съвременната, отстранила предходни противоречия, съдебна практика. Последното обстоятелство изключва осъществяването на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивното решение не противоречи на посоченото от касатора решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. по описа на ВКС, III-то г. о. Същото е постановено при друга фактическа обстановка, при която към началото на проверявания период ответниците са притежавали сумите от 50 лева и 78,51 лева – наличности по банкови сметки, а към края на проверката - проверяваните лица са притежавали суми над 170 000 лева – т. е. с оглед постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение съдът е следвало да изследва техните приходи и разходи. В настоящото производство фактическата обстановка е различна.
Не е налице и въведената от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, свеждаща се само до квалифицирани състави на неправилност (допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти), каквито не са осъществени по настоящото дело.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева, от предварителното внасяне на която е освободена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 15 от 06.02.2025 г. по в. гр. д. № 458/2024 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – гр. София да заплати по сметка на ВКС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________