1№ 3011/12.10.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1026 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1346/10.11.2022 г. по гр. д. № 25 по описа за 2022 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 268426/27.05.2021 г. по гр. д. № 4748/2018 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил исковете на И. П. П. – Ц. срещу К. Г. П., както следва:

· за прогласяване нищожността на договор по н. а. № 193/23.10.1996 г. за покупко-продажба на едно ателие в [населено място] на цена 29 880 лв. с продавач Г. П. Г. и купувач ответника К. Г. П. като привиден (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД);

· за установяване на прикрития договор за дарение (чл. 17 ЗЗД)

· за възстановяване запазената част на И. П. П. – Ц. от наследството на Г. П. Г. (чл. 30 ЗН) с прикритото дарение.

Решението се обжалва от И. П. П. – Ц. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуално-правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да се произнесе не само по иска за нищожност на договора като привиден (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД), но и по иска за нищожност на договора поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД)? 2. Длъжен ли е след като констатира, че договорът за покупко-продажба е нищожен като привиден, съдът да установи прикрития договор за дарение? и 3. По иска за нищожност на договора за покупко-продажба като привиден има ли доказателствено значение обстоятелството, че цената не е платена? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е необосновано (касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК). Претендира разноски.

Ответникът К. Г. П. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

В обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете, приемайки че са първоначално кумулативно обективно съединени, а с исковата молба не е предявяван иск за нищожност на договора по н. а. № 193/27.05.1996 г. поради липса на съгласие, нито ищецът е правил, респ. първостепенният съд - допуснал такова изменение на иска при условията по чл. 214 ГПК чрез добавяне на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД към първоначално заявеното по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД. Поради това е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първостепенният съд, а и второинстанционният, дължи произнасяне по твърденията на ищеца, че наследодателят, който е продавач по договора, не е изявявал съгласие за неговото сключване. В тази част решението съответства на установената практика на Върховния касационен съд в приложението на чл. 6, ал. 2 ГПК, според която съдът дължи да разгледа иска на заявеното основание (обстоятелствена част) и петитум (искане за защита), а следва да се произнесе по наличието на друго основание за нищожност на договора, само ако ищецът го е заявил (първоначално или впоследствие, при условията по чл. 214 ГПК). Обсъденото заключението на допуснатата и приета от първата инстанция съдебно-графологическа експертиза, установяващо автентичността на подписа на продавача по договора, сключен с нотариалния акт, въззивният съд е извършил, само за да обоснове извода, че основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1 пр. 2 ЗЗД се опровергава от събраните по делото доказателства и е недопустимо да го установи служебно. Следователно решението съответства и на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС, с което се прие, че съдът е длъжен в мотивите на решението да се произнесе по нищожността на правна сделка или на отделни клаузи от нея, които са от значение за правния спор, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. По първия повдигнат въпрос са изключени и общата, и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

Вторият повдигнат въпрос не обуславя решението в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е констатирал, а е изключил верността на твърденията на ищеца по иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. посл. ЗЗД, че договорът, сключен от наследодателя и ответника във формата на нотариален акт, е привиден, т. е. че не са целени последиците на покупко-продажба на ателието. Констатирайки валидното му действие, въззивният съд е нямал задължението да изследва прикрито дарение, а е отхвърлил и иска по чл. 17 ЗЗД. Касационният контрол не следва да се допуска и по втория въпрос.

По иска за прогласяване привидността на договор за покупко-продажба, сключен от наследодателя на ищеца, за който ищецът е твърдял, че е насочен срещу него като привиден, прикриващ дарение, накърняващо правото на запазена част (чл. 30 ЗН), и при липсата на т. нар. „обратно писмо“ (документ, съставен от страните по договора в свидетелство на прикритото дарение), е релевантно (има доказателствено значение) обстоятелството дали е платена цената на ателието по нотариалния акт. Въпреки това третият повдигнат въпрос няма претендираното значение, защото въззивният съд го е подложил на изследване, а не го е игнорирал, за да констатира, че относимият отрицателен факт (неплащането на цената) е недоказан. Ответникът го е оспорил, а събраните по делото доказателства не установяват какъвто и да е положителен факт, които да изключи отрицателния. Напротив, неопровергано остава обстоятелството, удостоверено от страните пред нотариуса и залегнало в съдържанието на нотариалния акт, че цената на ателието е платена изцяло и в брой преди сключването на договора. Въззивният съд допълнително се е мотивирал и с действащото законодателство към момента на сключване на договора. Към 23.10.1996 г. Законът за ограничаване на плащанията в брой от 2011 г. не е част от обективното ни право. Това е допълнителен аргумент, че твърдяното от ищеца и оспорено от ответника обстоятелство – неплащането - не е осъществено, а цената на ателието купувачът предварително е платил. Следователно третият повдигнат въпрос е проекция на въведеното касационно основание необоснованост на решението. По касационните основания обаче Върховният касационен съд няма правомощието да се произнесе в настоящия етап. Етапът законодателят концентрира само върху основанията за допускане на касационния контрол, т. е. той е по селектиране на касационната жалба – така т. 1 от ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС.

На ответника, ответник и по касация, е назначен особен представител на разноски на ищеца/сега касатор (чл. 47, ал. 6 ГПК). Съгласно установената практика на Върховния касационен съд с множество определения (напр. Определение № 518/02.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2789/2013 г. ІІІ-то ГО, Определение № 656/23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 342/2010 г. ІV-то ГО, Определение № 626/03.11.2015 г. по ч. т.д. № 2803/2015 г. ІІ-ро ТО, Определение № 60134/16.06.2021 г. по т. д. № 1299/2020 г. II-ро ТО и други), която съответства на т. 6 ТР № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът определя възнаграждение за представителството на особения представител за всяка инстанция, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая по чл. 9, ал. 3. При администрирането на касационната жалба въззивният съд е пропуснал да определи възнаграждението. Настоящата инстанция следва да поправи пропуска. Като съобрази ниската степен на фактическата и правна сложност на делото, на която съответства труда на особения представител по отговора на касационната жалба, настоящият състав определя неговото възнаграждение в размер на 600 лв. (чл. 46, ал. 7 ГПК).

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса с определение от 13.05.2016 г. по гр. д. № 3506/2016 г. на Софийски районен съд. Освобождаването е до приключване на исковото производство – т. 12 ТР № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС. Няма основание ответникът по касация да бъде задължен за таксата по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Изходът на касационното производство не е в полза на касатора (чл. 78, ал. 6 ГПК).

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1346/10.11.2022 г. по гр. д. № 25/2022 г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат А. Х. Д. за касационното производство в размер на 600 лв. и осъжда И. П. П. – Ц. ЕГН [ЕГН] да го плати.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.