О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60793

София, 06.12.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1862 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. К., чрез адв. М. Л. против решение № 71/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 1420/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решение № 908358/27.01.2020 г. по гр. д. № 1134/2020 г. на Районен съд Благоевград, предявените от касатора против Община Благоевград ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представляват обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които той самият е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за...