О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60861

София, 06.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б. ЧЛЕНОВЕ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 2619/2021 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. №2448/16.04.2021г. на С. А. С., подадена чрез адв. Д.Д. от АК В. Т. против въззивно решение № 84/15.03.2021г. по възз. гр. д. № 745/2020 г. по описа на Окръжен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 375 от 22.04.2020г., постановено по гр. д. № 929/2019г. на ВТРС. С първоинстанционното решение е обявявен за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на „Ю. Б. АД в качеството му на универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2014г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100, том III, рег. № 4833, дело № 330/2014 г. на нотариус С. К., рег. № 611 в НК, РС В. Т. с който С. А. С. е продал на Р. Б. Б. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор.............. по КККР на [населено място], общ. В. Т. одобрени със Заповед № РД – 18 – 39/18.03.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност „Б. М. , с площ 1023 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория X /десета/, при съседи на имота: ............................, ........................, ...................................., ........................................, .............................., .............................., заедно с построените в него сграда, с идентификатор ........................., с предназначение жилищна сграда - еднофамилна на 1 ет., със застроена площ от 20, 00 кв. м., при съседи: ........................... и сграда с идентификатор ....................................., с предназначение жилищна сграда - еднофамилна на 1 ет., със застроена площ от 9, 00 кв. м., при съседи: ....................................

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответниците С. А. С. и Р. Б. Б. да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 481, 40 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща общ размер на сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно - поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В изложението към касационната жалба касаторът поставя въпрос, във връзка с който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Длъжен ли е съдът, при придобиване на имуществото от съпруг, да изследва моментът на придобиваване на имуществото и вида на придобивното основание, с оглед липсата или наличието на съвместен принос между съпрузите, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена на цялата сделка, или за идеална част от нея? Позовава се на противоречие на въззивното решение с решение № 193 от 22.07.2016г. на ВКС по гр. д.№4144/2015г. на 4-то ГО, с което е дадено правно разрешение по въпросите : 1/Може ли да бъде СИО недвижим имот, придобит по време на брака от длъжника-ответник по делото, чрез трансформация на имущество придобито по наследство и делба и 2/ Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл.135 от ЗЗД да изследва начинът/способът на придобиване на недвижим имот, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена за цялата разпоредителна сделка, а не за идеална част от нея, при положение, че длъжникът е физическо лице, не е едноличен търговец нито е ограничено отговорен съдружник.Счита също, че решението е и очевидно неправилно с оглед изложените в касационната жалба оплаквания.

Необжалвалият необходим другар - Р. Б. Б., не се е присъединил към жалбата.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, подаден чрез процесуалния представител адв. С. Н. от САК. Счита, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество - че атакуваното решение е правилно и обосновано.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява редовна и допустима. Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационнното обжалване по чл.280ал.1 т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд е приел за установено, че ответниците С. А. С. и Р. Б. Б. са сключили граждански брак на15.08.2008 година, а на 19.08.2008 година ответникът С. е сключил с праводателя на ищеца договор за кредитна линия с ипотека; че на същата дата на ответника е отпуснат и жилищен кредит, обезпечен с ипотека, впоследствие допълван и анексиран; че сумите по отпуснатите кредити, съответно 70 000 евро и 40000 евро, са усвоени; че на 11.12.2014 година ответникът С. е продал на съпругата си Б. процесния имот - негова лична собственост, подробно описан в исковата молба, за цена от 600 лв.; че съпрузите фактически са се разделили след 2012г., а през ноември 2014г. са избрали имуществените им брачни отношения да се уреждат от законовия режим на разделност.

Посочил е, че така установените факти обуславят извод за доказаност и основателност на иска, тъй като по делото са установени вземанията на ищеца по договори за кредит и сключването на атакуваната разпоредителна сделка; че продажбата е прехвърлителен способ по смисъла на чл. 77, предложение първо от ЗС и със сключването й имуществото на длъжника по кредитното правоотношение намалява, а това уврежда кредитора – чл. 133 от ЗЗД; че знанието за тази увреда се предполага и по делото презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана, поради което и е налице фактическият състав по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а искът е доказан по основание. Счел е за неоснователни защитните доводи на ответниците по иска. В тази връзка е посочил, че за правото на кредитора да бъде обявена за недействителна спрямо него разпоредителна сделка, сключена от длъжника, е без значение какви активи има прехвърлителят и доколко вземанията на кредитора са обезпечени, тъй като Законът подобно условие не поставя; че увреждането на кредитора е дефинитивно дадено при изваждане на права от патримониума на длъжника; че вземанията на банката – ищец, не са били изискуеми към момента на продажбата, но са били ликвидни както към момента на сключване на атакувания договор, така и понастоящем; че фактическата раздяла и избраният режим за уреждане на брачните имуществени отношения не оборват презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД при съобразяване на обстоятелството, че договорите за кредит са сключени четири дни след сключването на брака.

При съобразяване на решаващите мотиви на въззивния съд и повдигнатия от касатора въпрос, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.

Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно. Допускането до касационно обжалване е обусловено и от кумулативното наличие на някоя от специфичните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал.2 ГПК.

В случая поставеният в изложението въпрос не е правно разрешен от въззивния съд и не обуславя решаващите му изводи, поради което и не обуславя извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Същевременно не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280 т.1 ГПК. Решението, на което се позовава касатора е неотносимо и не може да обоснове извод за противоречиво разрешен правен въпрос. На първо място с това решение постановилият го съдебен състав дава правно разрешение на правни въпроси, каквито не са разрешавани от въззивния съд с обжалваното решение. На следващо място това решение е постановено и при съвсем различна фактическа обстановка – предмет на разпоредителната сделка в това решение е имот, който представлява СИО и е отчужден в полза на трето лице. В процесния случай съпругът длъжник се разпорежда с имот, който е лична собственост, в полза на съпругата си.

Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с така поставения въпрос.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че с т.2 на ТР№ 2 от 9.07.2019 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк. д. № 2/2017 г., е разяснено, че „правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора - т. е. установяване наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск.

Няма спор в теорията и практиката и относно това, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Доказателствената тежест за оборване на презумпцията е за ответниците. Тези правни разрешения трайно и постоянно се обективират в актовете на ВКС, в това число и в посоченото от касатора решение. Въззивното решение е изцяло съобразено с тях и не им противоречи.

Настоящият състав не открива и пороци на въззивното решение, които да водят до извод за неговата нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Ето защо и във връзка с изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

Разноски на касатора с оглед изхода на делото не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал такива.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84/15.03.2021г. по възз. гр. д. № 745/2020г. по описа на Окръжен съд В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ