ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60451

гр. София, 06.12.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 2343 по описа за 2021 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Д. О. Г. и К. О. Д. чрез адвокат И. Й. обжалват разпореждане № 60 165 от 20.07.2021 г. за връщане на частна жалба вх. № 4169/18.05.2021 г., постановено от друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Излагат съображения за нищожност на обжалваното разпореждане, тъй като било постановено еднолично от съдия-докладчик, вместо от тричленен състав. Съдът бил върнал подадената частна жалба, като недопустима като по този начин преграждал хода на делото по отношение на конкретната жалба. Било налице нарушение чл. 110, т. 1 от ЗСВ. Нямало възможност за връщане на частната жалба. Налице били конкретни норми, които сочат на какво основание може да се постанови разпореждане от съда напр. чл. 262 ал. 2 и 3 и чл. 286 от ГПК, както и че следва да е постановено в предвидения от закона състав.

Моли да се прогласи като нищожно разпореждането. Евентуално да се отмени като незаконосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирани да обжалват определението страни.

С обжалваното разпореждане 60 165 от 20.07.2021 г. по т. д. 1607/21 г. по т. д. 1607/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II отделение, е върната като процесуално недопустима, частна жалба вх. № 4169/18.05.2021 г., подадена от Д. О. Г. и К. О. Г. чрез пълномощника им адв. И. Й. срещу определение № 237 от 10.05.2021 г. на ВКС, 2 ТО, с която по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на ВКС е отменил решение № 462 от 21.2.2020 г. по в. гр. д. 2667/18 г., в частта, имаща характер на определение, с която Софийски апелативен съд по реда на чл. 248 от ГПК е отказал да допълни в частта за разноски постановеното от него решение № 2144 от 05.09.2019 г. в. гр. д. 2667/18 г. и вместо него ВКС е допълнил последното по реда на чл. 248 от ГПК. Въззивният съд е посочил, че произнасянето му по частна жалба срещу въззивното решение в частта за разноските е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. Тези изводи са обусловили и разпореждането за връщане на частната жалба поради нейната недопустимост.

По отношение доводите за нищожност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Съгласно чл. 270, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, е възможно решение на съда да е нищожно. Същото правило се прилага и за определенията и разпорежданията, постановявани от съда. Нищожността на съдебния акт, ще е налице само когато е налице предвидено основание за нищожност. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, с участие на съдия, който не е взел участие при разглеждане на спора, както и когато е постановено извън правораздавателната власт на съда или срещу лице, което не е подчинено на българския съд, ако решението не е писмено или не е подписано, когато е постановено нещо неразбираемо или решението противоречи на българския правен ред.

В настоящия случай, не е налице нито едно от посочените основания. В случая съдията – докладчик се е произнесъл след като е постановил определение, на основание чл. 288 от ГПК, както и определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 от ГПК. Разпореждането, предмет на настоящето производство, е относно частната жалба, засягаща определението на ВКС, II ТО, в частта, в която съдът се произнася на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 от ГПК. Следователно, на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2 от ГПК, съдията докладчик е компетентен да се произнесе по допустимостта на частната жалба. Действително, на основание чл. 20 от ГПК касационната инстанция заседава в състав от трима съдии. Съгласно чл. 110, т. 1 от ЗСВ Върховният касационен съд на Р България заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон не е предвидено друго. Върховният касационен съд постановява решения, на основание чл. 290 от ГПК, както и определения именно в състав от трима съдии. С определение ВКС се произнася на основание чл. 288 от ГПК, чл. 274, ал. 3 и чл. 274, ал. 2 от ГПК, както и в други, предвидени от закона случаи. Наред с определенията, ВКС постановява разпореждания. Разпорежданията се постановяват от съдията-докладчик когато се произнася по процесуални въпроси, включително относно допустимостта на частни жалби. В случая при обжалване на решението на въззивния съд за поправка на решението по делото, в частта, имаща характера на определение, на основание чл. 248 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд действа като въззивна инстанция. В този случай при администриране на частните жалби срещу акта, постановен от съда, е възможно да се постанови разпореждане от съдията докладчик. Следва да се има предвид тълкуването, извършено от ВКС, с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая е постановено разпореждане, в рамките на правомощията на съдията-докладчик, поради това не може да се приеме, че е постановен акт в незаконен състав. Не са налице и другите посочени основания по отношение на съдията докладчик, постановил акта. Налице е правораздавателна власт за съдията-докладчик да постанови обжалвания акт. Не е постановено нещо неразбираемо или в противоречие на българския правен ред. Липсва произнасяне извън правораздавателната власт на българския съд.

По отношение на оплакванията за незаконосъобразност, настоящият съдебен състав намира, че не са налице. Макар и да не са изложили конкретни оплаквания в частната жалба от жалбоподателите, настоящият съдебен състав намира, че следва и служебно да извърши проверка на обжалвания акт, така както е разяснено в Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д № 6/2017 Г., ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение, когато съдът извършва проверка на обжалваните определения, преценява приложението на императивни правни норми. Не е налице законово задължение частната жалба да е мотивирана. В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът действа при условията на т. нар. пълно въззивно производство, произнасяйки се по всички релевантни факти и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Съгласно чл. 278, ал. 2 от ГПК се изключва приложението на чл. 269 от ГПК. Въззивният съд не е обвързан само от изложеното в частната жалба. С правната уредба на обжалването на определения, законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина. Поради това правилността на обжалвания акт следва да се прецени, както когато са наведени конкретни оплаквания в частната жалба, така и при служебна проверка на обжалвания акт.

В настоящия случай, при извършената служебна проверка, не се установи нарушение на процесуалните норми.

Установява се от данните по делото, че с определение № 237 от 10.05.2021 г. по т. д. 1607/20 г., ВКС, ТК, II отделение, съставът на ВКС се е произнесъл с определение по чл. 288 от ГПК по касационната жалба на Д. О. Г. и К. О. Д. и не е допуснал касационно обжалване. Със същото определение, съставът на ВКС се е произнесъл и по частната жалби на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу решение № 462 от 21.2020 г. в частта, с която САС е отказал да допълни в частта за разноските решение № 2144 от 05.09.2019 г. като изрично отмени присъдените по реда на чл. 248 от ГПК от пръвоинстанционния съд разноски с определение от 08.3.2018 г. в полза на ищците.

Видно е от данните по делото, че въззивният съд е постановил решение № 2144 от 05.09.2019 г. по гр. д. 2667/18 г., САС, ГК, 10 състав, поправено с решение № 462 от 21.02.2020 г. по гр. д. 2667/18 г. С последното решение, въззивният съд е оставил без уважение искането на основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските съразмерно на отхвърлената част от исковете, което искане е оставено без уважение с мотив, че искането е относно присъдена сума от 1 634 лв разноски, която сума не била присъдена със съдебното решение на първоинстанционния съд, а с определение на същия съд, постановено, на основание чл. 248 от ГПК, което не било обжалвано. Така въззивният съд не е изменил решението и в тази част решението на въззивния съд от 21.2.2020 г. има характера на определение, обжалвано на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК пред ВКС. Именно по частна жалба на посоченото основание се е произнесъл Върховният касационен съд в обжалваното определение, предмет на разглежданата частна жалба, в настоящето производство. Със същото определение Върховният касационен съд се е произнесъл с окончателен акт, на основание чл. 288 от ГПК вр. чл. 296, т. 3 от ГПК. Съответно и произнасянето му на основание чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК е акт, който не подлежи на следващо обжалване, предвид изричната норма на чл. 248, ал.3 от ГПК.

Така частната жалба вх. № 4196 от 18.05.2021 г., подадена от Д. О. Г. и К. О. Г. е недопустима. Не се оспорва, че имената на жалбоподателката К. О. Д. и К. О. Г. са имената на едно и също лице, касационен жалбоподател по т. д. 1607/20 г. К. О. Д., вписана като К. О. Г. в частна жалба вх. № 4196/18.5.2021 г.

Предвид посоченото основание относно окончателността на обжалвания с посочената частна жалба съдебен акт, изводът на съдията-докладчик по т. д. 1607/20 г., ВКС, II ТО, е съответен на чл. 248, ал. 3 от ГПК и следва да се потвърди.

По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 60 165 от 20.07.2021 по т. д. 1607/20 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: