Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 5706/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ срещу решение № 558 от 24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1933/2022 г. от Административен съд - Пловдив. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна – „Е. С. ООД, чрез пълномощника си адв. Р. К., в отговор на касационната жалба депозира становище за нейната неоснователност и моли да му бъдат присъдени понесените разноски за настоящата инстанция.
Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019, с изх.№ 01-2600/2898 от 19.05.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63 т.1 във връзка с чл. 77 т.4 б.„в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, се отказва финансова помощ и прекратява поетия от „Е. С. ООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
Съдът е приел оспорването за основателно и е отменил административния акт, като незаконосъобразен.
За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че през 2016 г. "ЕКО САДИНА"ООД е бил одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ за пчелини и пчелни семейства, като е поел 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности по това направление.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма, но в обжалваната част липсват конкретни фактически основания за издаване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност на съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което е налице отменителното основание на чл. 146, т. 2 АПК.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.
Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение.
Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано.
Правилно АС-Пловдив приема за установено, че от изложените в акта фактически твърдения и правни норми не може да се установи действителното основание, въз основа на което административния орган взел решението си да прекрати биологичния ангажимент. АО е посочил, че представеният от „Е. С. ООД документ не отговарял на изброените условия „всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа“ не води до яснота кое точно изискване на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 или т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не е спазено. В Акта за прекратяване на биологичен ангажимент не е изложено нито едно обстоятелство, относимо към непредставяне в предвидените срокове на някой от документите по чл.33 ал.1 т.4 от Наредбата, което би било основание за отказване на финансовата помощ по чл.14 ал.2 от същата Наредба, нито пък е посочен номера на документа, приет за представен от „Е. С. ООД, по отношение на който са изложени констатациите за несъответствие с изискванията на Наредбата.
Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В случая липсват конкретните фактически основания за издаване на оспорвания АА, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства и установеното от административните проверки, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, липсва обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от молителя обстоятелства и относно тяхната достоверност. Настоящият съдебен състав констатира че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни и многословни аргументи и съображения на подателя за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания административен акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които е постановен съответния АА.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт по чл. 146, т. 2 АПК.
С. Т. решение № 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи.
Особеностите на съставяне на конкретния административен акт, не пречи на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание.
Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт.
При така направената правилна преценка на АС – Пловдив за липса на фактически основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този правен резултат претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна, но не следва да бъде присъдена, тъй като не са представени доказателства за реално сторени такива пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 558 от 24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1933/2022 г. от Административен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА