Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: В. Н. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 5824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на А. С. от гр. Плевен, чрез адв. П. П. против Решение № 193/10.04.2023 г. по адм. дело № 52/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Плевен, чрез старши юрисконсулт З. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Административен съд Плевен да бъде потвърдено като правилно.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С решение № 193/10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 52/2023 г., Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на А. С. от гр. Плевен против решение № 2153-14-153/22.12.2022г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлил жалбата на Станева срещу разпореждане № 2113-14-958-3 от 26.10.2022г. на ПО на ТП на НОИ Плевен. Съдът е приел, че лицето не отговаря на кумулативно посочените изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО и постановеният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че на А. С. е издадено разпореждане [номер] от 01.08.2013 г. за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване с 58 % трайно намалена работоспособност, като с последващи разпореждания през годините пенсията е индексирана и осъвременявана. Било е поискано отпускането на ЛПОСВ със заявление вх.№ 1023-14-102/09.06.2022г. по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО. С издаденото разпореждане №2113-14-958#3/26.10.2022г. на ръководител на Пенсионно осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Плевен на Станева е било отказано придобиването право на пенсия. Лицето е с навършена възраст от [възраст] и придобит осигурителен стаж до 04.11.2019г. от 29 години и 15 дни от трета категория труд. Недоволна от разпореждането, А. С. го е обжалвала по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ Плевен. При осъществения административен контрол, с решение № 2153-14-153/22.12.2022г. директорът на ТП на НОИ Плевен не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането. По делото е била назначена и съдебно-икономическа експертиза, която правилно е кредитирана от първоинстанционния съд като безпристрастно и компетентно изготвена, отговаряща на всички относими към спора въпроси.

Пенсионното производство се провежда по специалните правила на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

Разпоредбата на чл. 2 от НПОС възлага на заявителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст задължението да представи документи за осигурителен /трудов/ стаж и осигурителен доход /оригиналните удостоверения за осигурителен стаж и за осигурителен доход, заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и др./. В тежест на заявителя на правото на пенсия е да представи и документи, удостоверяващи продължителността и категорията на положения от него труд.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че осигурителен стаж относно претендирания от оспорващата и непризнат от НОИ период от 11.07.2001г. до 11.10.2005г. не се установява от доказателствата по делото. Липсват трудови, служебни, осигурителни книжки или документ по утвърден образец по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и разплащателни ведомости. Видно от административната преписка, ВВУ Г. Б. е депозирало писмо с рег.№ 780/28.02.2022г. в отговор на писмо с изх.№ 2109-14#5/16.02.2022г. на Началника на сектор Отпускане на пенсии при ТП на НОИ, в което е посочено, че в регистратурата за класифицирана и некласифицирана информация на ВВУ Г. Б. се съхраняват разплащателните ведомости от 01.01.2013г. до 2022г., както и че за периода от 01.01.2002г. до 10.10.2005г. А. С. не фигурира в разплащателните ведомости. От това следва да се направи извод, че същата не е била назначена на длъжност на трудов договор в учебното заведение. Съгласно писмо рег.№ 283-825/23.03.2022 г. Станева не фигурира в дадените за съхранение в Оперативния архив на Българската армия разплащателни ведомости на военно формирование [номер] - [населено място] за периода от 11.01.2001г. до 11.10.2005г., както и в Информационната система ТРЗ.

При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми.

Представените писмени доказателства пред касационната инстанция не водят до различни правни изводи относно правилността на обжалвания съдебен акт. Две от приетите писмени доказателства са приложени по административната преписка, а другата част не променят фактическите констатации досежно необходимия осигурителен стаж, предвиден в чл. 68, ал. 1-2 от КСО.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и съотнасянето им към нормите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.

Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не са налице изложените касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, а ответникът не е поискал такива и не му се следват.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193/10.04.2023 г. по адм. дело № 52/2023 г. по описа на Административен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ