Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 5812 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба, подадена от Р. Заабри, гражданка на Йордания, чрез процесуалния й представител адвокат С. Б., срещу решение № 2438/10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7600/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 34-ти състав. В касационната жалба и допълнително представено по делото на 14.09.2023 г. писмено становище, са релевирани доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директор на Д. М. при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуален представител юрисконсулт В. Т., в съдебно заседание по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искания за оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Заабри, гражданка на Йордания, срещу заповед рег.№ 5364з-2614/15.12.2021 г., издадена от директора на Д. М. с която на основание чл. 40, ал. 4 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ на чужденката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ за отнемане на правото й на постоянно пребиваване в Р. Б. с определен срок от 30 дни за доброволно напускане на страната. От административния съд е събрана цялата преписка по издаване на атакувания административен акт, в т. ч. пет броя справки за пътуванията на чужденката, обективиращи датите, на които същата е влизала и излизала от България. По данни от приобщените доказателства, на 09.09.2015 г. на Р. Заабри е издадено разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, б. б ЗЧРБ, валидно до 13.05.2020 г. Във във връзка с подадено на 06.12.2021 г. заявление от чужденката, за издаване на ново разрешение за пребиваване, е извършена проверка от служители на отдел Законна миграция и българско гражданство /ЗМБГ/ в Д. М. при която е установено, че за периода от 11.09.2015 г. до 05.12.2021 г. лицето е отсъствало от територията на Р. Б. В тази връзка, на чуждата гражданка е изпратено съобщение рег.№ 536400-32215/08.12.2021 г. на вписания в разрешението й за пребиваване адрес в гр. София, както и по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК - с поставяне на таблото за уведомления в сградата на Д. М. за периода от 08.12.2021 г. до 15.12.2021 г. Така същата е уведомена, че спрямо нея е открито производство за отнемане на правото й на постоянно пребиваване, с предоставена й възможност, съобразно чл. 34, ал. 3 АПК в 7-дневен срок да се запознае с материалите по преписката и да представи възражения. След изтичане на посочения срок е изготвено предложение рег.№ 5364р-25439/15.12.2021 г. от началника на отдел ЗМБГ, на Р. Заабри да бъде отнето правото на постоянно пребиваване на основание чл. 40, ал. 4 ЗЧРБ - поради отсъствието й от страната, продължило повече от шест години, по което от директора на Д. М. е издадена обжалваната пред първата инстанция, заповед.
С атакуваното решение административният съд приема, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати при това съществени процесуални нарушения и в съответствие с чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, и целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакуваното решение, с което отхвърля жалбата на Р. Заабри и я осъжда да заплати на Д. М. сумата от 150лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от съда мотиви: Между страните липсва спор и видно от съдържанието на атакуваната заповед, същата е издадена на разллично от соченото от административния съд основание, а именно - при условията на чл. 40, ал. 4 ЗЧРБ, според която разпоредба във всички случаи след 6-годишно отсъствие от територията на Р. Б. се отнема предоставено право на дългосрочно или постоянно пребиваване, с изключение на случаите по чл. 25г. Нормата на чл. 40, ал. 4 ЗЧРБ е императивна и създава задължение за административния орган, при условията на обвързана компетентност, ако са налице предвидените в нея предпоставки да отнеме правото на пребиваване. Освен изрично регламентираната, като изключение в горепосочената разпоредба, хипотеза на чл. 25г ЗЧРБ /относима към членовете на семейството на български гражданин или на гражданин на Европейския съюз, какъвто разглежданият случай не е/, законодателят не въвежда други изключения по отношение на изчисляването на шестгодишния срок на отсъствие, като задължителна материалноправна предпоставка, налагаща във всички случаи отнемане на предоставено право на пребиваване, в т. ч. и относно изваждането от този срок, на този съгласно обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, съответно на дните, в които лицето е било поставено под карантина при положителен резултат от направено изследване за COVID. Предвид изложеното, фактическата установеност по делото /относно която липсва спор между страните и не са релевирани възражения от оспорващата включително в хода на първоинстанционното дело/, че чужденката е отсъствала от Р. Б. за период, надвишаващ шест години /от 11.09.2015 г. до 05.12.2021 г./ обосновава направения от съда краен извод за законосъобразността на наложената от директора на Д. М. принудителна административна мярка. След като данните по делото сочат на продължило повече от шест последователни години, отсъствие на чужденката от Р. Б. /през почти целия период на разрешението й за постоянно пребиваване от 09.09.2015 г., валидно до 13.05.2020 г./, то съответно на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗЧРБ правото й на постоянно пребиваване е отнето от компетентния според чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, административен орган, със заповедта, атакувана пред първата инстанция.
Следва да се посочи, че неправилно в обжалваното решение административният съд приема, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, и е извършена преценка на установените по делото факти в контекста на предвидените в тази разпоредба материалноправни предпоставки. Но доколкото фактическата установеност по делото действително обосновава извод за съответствие на издадената от директора на Д. М. заповед с всички изисквания за законосъобразността на административния акт, определени като основания за неговото оспорване в разпоредбата на чл. 146 АПК, касационният състав приема, че обжалваното решение, като правилно по своя краен резултат следва да бъде оставено в сила, при отчитане на мотивите, изложени в настоящия съдебен акт.
При този изход на спора, основателна е своевременно заявената от процесуалния представител на ответника, претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и Р. Заабри следва да бъде осъдена да плати на МВР сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен от касационния състав при условията на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2438/10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7600/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 34-ти състав.
ОСЪЖДА Р. Заабри, родена на [дата]., гражданка на Йордания, да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ МАРИЯ РАДЕВА