Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 5902/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Н.-57-А. А.“, чрез адв. Б., срещу Решение №159/12.04.2023 г. по адм. д.№562/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали, в писмено становище чрез старши юрк. Б., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, който я засяга по негативен начин, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд - Кърджали е отхвърлил жалбата на касатора срещу Решение №2153-08-518/21.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е оставена без уважение жалбата на ЕТ „Н. – 57-А. А.“ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01160073/07.07.2022 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали и са присъдени разноски.

По делото е установено, че контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали са извършили проверка на осигурителя ЕТ „Н.-57-А. А.“, по която с Констативен протокол №КП-5-08-01160040/07.07.2022 г. е установено, че липсват доказателства за реално упражнявана трудова дейност от В. Т. – наета по срочен трудов договор от ЕТ, на длъжност „супервайзор, магазин“, за периода от 28.03.2022 г. до 12.05.2022 г. включително, като една от изискуемите предпоставки по чл.10, ал.1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. Това е обосновало крайния извод на контролния орган, че Тенева, за която са подадени данни за сключен трудов договор, няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. В тази връзка и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на ЕТ "Н.-57-А. А.“ са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-08-01160073/07.07.2022 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал. 4 от КСО за В. Т., за периода от 28.03.2022 г. до 12.05.2022 г. включително, с вид осигурен 01, декларация образец №1. По жалба на ЕТ с процесното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е потвърдено задължителното предписание.

Административният съд е приел е, че оспореният акт – решението на директора на ТП на НОИ-Кърджали, е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението на Административен съд – Кърджали е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон и по мотиви, които се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят на основание чл.221, ал.2, предл.2-ро от АПК. Твърденията и оплакванията на касатора за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, са неоснователни.

Материалната компетентност на контролните органи на ТП на НОИ произтича от чл.108, ал.1, т.3 от КСО, съгласно който те имат правомощия да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Конкретните им правомощия са уредени в Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Инструкция №1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В настоящия случай проверката е възложена със Заповед №ЗР-5-08-01133890/19.05.2022 г., издадена на основание чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015 г., и е проведена съобразно относимите правни норми. Процесните задължителни предписания са валиден административен акт, отговарящ на законовите изисквания за форма и съдържание. С оглед на констатациите от проверката, правилно е приложен материалният закон и не са нарушени административнопроизводствените правила. Изводите на административния орган са логични и обосновани и се споделят от касационната инстанция.

Понятията за трудово и осигурително правоотношение следва да бъдат отграничени. Обстоятелството, че Тенева има валидно сключен трудов договор, не означава, че тя е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО. Трудовото и осигурителното правоотношения не са тъждествени понятия и за да възникне последното е нужно реално да е полаган труд от лицето, което твърди, че е осигурено от своя работодател, в какъвто смисъл Върховният административен съд многократно се е произнасял. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Изискването на закона според определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани от страна на работодателя данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В хода на административното и съдебно производство не са събрани достатъчно убедителни и безпротиворечиви доказателства за това, че В. Т. е полагала действително труд по сключения с нея трудов договор и е изпълнявала функции съответни на предвидените в длъжностната й характеристика „супервайзър, магазин“. Налице са разминавания и неясноти в данните относно изпълняваните от лицето функции, дали е подписвало или не фактури за доставени стоки, от коя дата е наето на работа /представителят на работодателя посочва като дата на наемане 28.03.2022 г., докато в попълнения от нея въпросник Тенева е посочила 25.03.2020 г./. Установени са противоречия при анализа на събраните доказателства от органа и съда на: попълнените въпросници от представителя на ЕТ и Тенева; трудовия й договор и длъжностна характеристика; счетоводните документи – дневни отчети на ЕТ – които не са водени от Тенева; фактури издадени в периода, през който се твърди, че е работила, и в които подписите не са поставени от нея и не съвпадат с подписите върху същите фактури при фирмите-доставчици /видно от извършената насрещна проверка/; фиш и ведомости за заплати за м.03-05.2022 г.; сведения и обяснения на представляващия ЕТ и на лицето, свидетелски показания пред първоинстанционния съд. Тези доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, ведно с краткия срок за който е сключен трудовият договор, не опровергават по убедителен начин извода на административния орган и първоинстанционния съд, че липсва реално изпълнение на трудовото правоотношение и служителката няма качеството на осигурено лице.

Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение от лицето, за което е поискано заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, налагат извода, че за него не е възникнало основанието за осигуряване и няма качеството "осигурено лице". Правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че административният орган законосъобразно е приложил материалния закон.

Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, не се констатират пороци, съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.37 от Закона за правната помощ. Във връзка с искането в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски за двете инстанции, касационният състав констатира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение са били присъдени на ответника с първоинстанционното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159/12.04.2023 г., постановено по адм. д.№562/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА ЕТ „Н.-57-А. А.“ да заплати на ТП на НОИ – Кърджали разноски в размер на 100 лева /сто лева/ за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ