Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: КРЕМЕНА ХАР. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 5938/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Сливо поле, представлявано от председателя И. И., приподписана от адв. В. М., против решение №101 от 05.04.2023 г., постановено по адм. д. № 53/2023 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена т. 2 от негово решение №537, обективирано в протокол №46/23.12.2023г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим, алтернативно неправилен, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При изложени съображения прави искане съдебният акт да бъде обезсилен като недопустим, алтернативно да бъде отменен. Представена е писмена молба, в която са претендирани разноски.

Ответникът – Областен управител на област Русе оспорва касационната жалба като неоснователна и излага аргументи за потвърждаване обжалваното съдебно решение.

Ответникът – Г. М., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд се е развило по жалба на Областния управител на О. Р. против т. 2 от Решение № 537/23.12.2022 г. на Общински съвет Сливо поле, обективирано в Протокол № 46/23.12.2023 г.

Административният акт е издаден на основание чл.21, ал.1, т. 8 и чл. 52, ал.5, т.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 8, ал. 1 и ал.9, изречение второ и чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост, чл. 45, ал.1 и ал. 2, т. 1 и чл. 53 от Наредба №1 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост /Наредба №1/ на Общински съвет - Сливо поле за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост. С т. 2 от решението Общински съвет Сливо поле е решил да се извърши продажба без търг на недвижим имот – частна общинска собственост, представляваща: застроено дворно място с площ от 570 кв. м., квартал 29, по действащия регулационен план на [населено място], община Сливо поле, област Русе, при цена – 2212.06 лева без ДДС.

По делото е представено становище от Постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност по докладната записка на кмета на общината и същата е внесена за разглеждане. Общински съвет Сливо поле постановил обжалваното Решение № 537/23.12.2022 г. обективирано в Протокол № 46/23.12.2023 г.

С Определение от 01.02.2023 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт, както и указания на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С писмо вх. № 923/06.03.2023 г., председателят на О. С. -Сливо поле е уведомил съда, че с решение № 570/23.02.2023 г. по Протокол № 48/23.02.2023 г. Общински съвет - Сливо поле е отменил Решение № 537/23.12.2022 г., което било предмет на оспорване.

В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 08.03.2023 г., заинтересованата страна – Г. М., заявили, че дни преди заседанието е разбрал за отмяната, счита че няма причина да се отмени административния акт и изразява желание да закупи имота, така както е определен в първоначалното решение.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че не е извършено надлежно оттегляне на административния акт, поради което не е налице предпоставката на чл. 159, т. 3 от АПК. На следващо място е установено, че административиня акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на чл. 59, ал. 4 от АПК. Установено е, че в докладната записка, в точка 2 относно определяне на продажната цена е различна от тази, която е гласувана от Общински съвет – Сливо поле. В приетия административен акт липсват мотиви във връзка с новоопределената цена, поради което е приел, че нарушението във формата на обжалвания административен акт е самостоятелно основание за отмяна.

На следващо място административния съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с приемането на административния акт и в частност формирането на волята на колективния орган. Съдът е счел, че с приемането на цена различна от тази, която е определена с експертна оценка и която е предложена от кмета, и за която не е налично фактическо и правно основание за промяна не само се нарушава чл. 53, ал. 6, т. 3 от Наредба №1, но са нарушение основни принципи на административното право, в това число чл.6, ал.2, АПК, чл. 12, ал.1 и чл. 13 от АПК.

Съдът е приел, че решението е и материално незаконосъобразно, тъй като в чл. 53, ал. 7 от Наредбата са посочени задължителните точки, по който общинския съвет следва да се произнесе с решението за продажба на имот – частна общинска собственост. Установено е, че колективния орган не е изпълнил задължението си да определи начина на плащане на продажната цена, както и че не е предвидена необходимостта от представяне на обезпечение.

С тези правни изводи, първоинстанционният съд е извел решаващ извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт, налагаща неговата отмяна, поради което е уважил подадената жалба.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При тази фактическа обстановка, настоящият състав не приема за основателни доводите на касатора, за недопустимост на производството на основание чл. 159, т. 3 от АПК, поради оттегляне на оспорения административен акт. За да е налице хипотезата на чл.91 АПК, следва да е спазен преклузивният срок за преразглеждане на въпроса от административния орган. В настоящия случай той е изтекъл на 07.02.2023г. /вторник, присъствен ден/, тъй като жалбата срещу оспорения акт е подадена чрез административният орган на 24.01.2023г., а предложението за отмяна на акта е направено на 13.02.2023г., поради което не са налице предпоставките на тази хипотеза. Решение №570/23.02.2023г., по Протокол №48/23.02.2023г. на Общински съвет е постановено след конституиране на страните, разпределение на доказателствената тежест и насрочване на съдебното заседание, с предмет на делото - т.2 от решение №537/23.12.2022г., в която е определена продажната цена на имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтерсованите страни, за които оспорения акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С оттеглянето на административния акт, административният орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. С оглед това действие на оттеглянето, законовата разпоредба изисква за оттегляне на оспорен пред съда административен акт съгласието на останалите ответници в производството. В случая законодателя очевидно е имал предвид лицата за които акта е благоприятен. Този извод се налага и с оглед употребения израз "останалите ответници", т. е. има се предвид други страни с такова процесуално качество, които са различни от административния орган, който оттегля оспорения административен акт. При това тълкуване може да се направи извод, че за оттегляне на оспорения административен акт е необходимо съгласието на всички страни в производството, а в случая не е налице съгласие на страните и органа няма как да оттегли оспорения индивидуален административен акт. Последният акт е благоприятен за заинтересованата страна по делото. Видно от решение №570/23.02.2023г., по Протокол №48/23.02.2023г. на Общински съвет, се установява, че административният орган е отменил изцяло обжалваното решение №537/23.12.2022г., а не т.2, което в случая, само и единствено е предмет на настоящето производство. След като не е извършено надлежно оттегляне на административния акт не е налице предпоставката на чл. 159, т. 3 от АПК за прекратяване на образуваното производство.

Ирелевантно е в случая предприетото действие по уведомяването на заинтересованата страна. Видно от протокола от проведено публично заседание същата е заявила несъгласието си за оттегляне на оспореното решение.

Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал нарушения като се е произнесъл по незаявени от оспорващия възражения. Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът не е обвързан само от твърденията и сочените основания за отмяна на акта. Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Същият е постановен въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, и след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти по делото.

Първоинстанционният съд е установил, че определената с решението на общинския съвет цена e различна от тази, която е определена от лицензирания оценител и предложението на кмета до Общинския съвет обективирано в докладна записка. Административния съд правилно е установил, че по делото не е налична информация за предприети действия от страна на председателя на съответната комисия да е направил предложение за друга цена, както и че не е известно дали в посочената постоянна комисия са проведени дебати относно размера на продажната цена. Следователно приетата продажна цена на недвижимия имот - частна общинска собственост, различна от тази, която е определена от експерта оценка и предложена от кмета, за която няма изложени съображения налагащи промяната й, води до нарушение на чл. 53, ал.6, т. 3 от Наредба №1, а с нея и на принципите на съразмерност, достоверност на информацията в административното производство, последователност и предвидимост. Действително с разпоредбата на чл. чл.53, ал. 7, т. 1 от Наредба №1 е предвидено, че с решението си Общинският съвет определя продажната цена, която не може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В случая в оспорения административен акт не са изложени конкретни мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че следва да бъде променена цената за продажба на недвижимия имот, вече определена от лицензирания оценител и предложена от кмета. Извода на съда е правилен, че оспореното решение е постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, с оглед липсата на мотиви за новата продажна цена, която е самостоятелно основание за отмяна.

Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации, какъвто настоящия случай не е.

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 05.04.2023 г. на Административен съд - Русе, постановено по административно дело № 53/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. Х. п/ МАРИЯ РАДЕВА