О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4757
гр. София, 21.10.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 3911 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 73070/16.06.2025 г., уточнявана с молба с вх. № 98622/20.08.2025 г., подадени от В. К. П., чрез процесуалния му пълномощник адв. З. М., за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 6488/26.11.2024 г. по гр. дело № 11922/2024 г. на Софийския градски съд, потвърдено с решение № 347/26.03.2025 г. по възз. гр. дело № 548/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е постановено връщане на детето А. В. П. в държавата по обичайното местопребиваване – Великобритания, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, по молба на майката Д. Г. П. срешу бащата – молителя В. П..
В молбата и в уточнителната молба, като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. И в двете молби молителят твърди, че са налице нововъзникнали обстоятелства, които не са изследвани в производството по делото и не са били известни при постановяване на влязлото в сила решение, а именно: при насрочените три дати за принудително предаване на детето в изпълнение на влязлото в сила решение – 05.06.2025 г., 12.06.2025 г. и 16.06.2025 г., детето категорично отказва да тръгне с майка си, изпада в силен стрес и изживява значителни по интензитет негативни психо-емоционални реакции; липсва възможност за емоционален обмен между майката и детето, налице е отчуждение на същото и невъзможност на майката да осъществи физически контакт с него, поради което то не е предадено от съдебния изпълнител; по препоръка на присъстващите специалисти на ЦОП и ОДЗ – Бургас, е необходима дългосрочна терапевтична работа с детето и неговите родители, като в изпълнение на тази препоръка детето посещава ЦОП-Бургас. Спирането на изпълнението на влязлото в сила решение се иска на основание чл. 309, ал. 1, изреч. 2 от ГПК.
Ответницата по молбата за отмяна Д. Г. П., в отговора си, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. Й. Б., излага съображения за неоснователност на молбата.
При извършената служебна проверка съдът намира молбата за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, за процесуално недопустима.
Отмяната по реда гл. ХХІV (чл. 303 – чл. 309) от ГПК съставлява самостоятелно извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК причини – основания за отмяна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 306, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Съгласно т. 10 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Не са нови, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, нововъзникналите обстоятелства – тези доказателствени и правнорелевантни факти, които са настъпили след приключването на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, към който момент се формира силата на пресъдено нещо на решението по делото и се преклудират правнорелевантните за спора факти. В случая самият молител твърди, че сочените от него факти са нововъзникнали обстоятелства, които са се осъществили след влизането в сила на решението, чиято отмяна иска, поради което молбата му за отмяна, въпреки дадената му от администриращия съд възможност за уточняване на същата и подадената от него уточнителна молба, не съдържа надлежни твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито за друго основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК.
Предвид недопустимостта на основното искане за отмяна на влязлото в сила решение, процесуално недопустимо е и имащото несамостоятелен характер искане по чл. 309, ал. 1, изр. 2 от ГПК за спиране изпълнението му до постановаване на решение по молбата за отмяна.
В заключение, подадената молба за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила съдебно решение, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата за отмяна, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й в производството по настоящото дело, а именно – сумата 6 000 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с вх. № 73070/16.06.2025 г., уточнявана с молба с вх. № 98622/20.08.2025 г. на В. К. П. за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 6488/26.11.2024 г. по гр. дело № 11922/2024 г. на Софийския градски съд, потвърдено с решение № 347/26.03.2025 г. по възз. гр. дело № 548/2025 г. на Софийския апелативен съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3911/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ОСЪЖДА В. К. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: