Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 5930/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по две касационни жалби на Х. Ц. Й. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Д. Г. № 2А, представлявано от М. К., чрез адв. В. Ф.. Първата жалба е подадена срещу Решение № 28 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 2153-25-23 от 26.05.2022 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Търговище. Втората жалба е подадена срещу Решение № 51 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 28 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище.

И в двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановените решения и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Търговище, чрез главен юрисконсулт Б. К. и юрисконсулт Г. С.-Тодорова, в подадени писмен отговор и писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационните. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Б. М., чрез адвокат В. Д., в писмен отговор оспорва основателността на първата касационна жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове и от страни с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. По отношение на първата касационна жалба:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Търговище е Решение № 2153-25-23 от 26.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което е отменено Разпореждане № 5104-25-10 от 12.04.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Търговище и преписката за злополуката, декларирана от пострадалата Б. М., е била върната за ново разглеждане от компетентния административен орган, който следва да събере всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне относно приемане или неприемане на злополуката за трудова.

От фактическа страна е установено, че Б. М. била назначена на работа в Х. Ц. Й. ЕООД съгласно Трудов договор № 35 от 08.11.2021 г., на основание чл. 67, ал. 1 от Кодекса на труда, на длъжност санитар при 4-часов работен ден.

В ТП на НОИ Търговище е постъпила декларация, вх. № 5101-25-5 от 24.02.2022 г. за трудова злополука, станала на 13.12.2021 г., в 07,30 часа, с Б. М. при осигурителя Х. Ц. Й. ЕООД. От страна на ТП на НОИ Търговище е прието, че мястото на злополуката е дворното ограждение на хосписа, село Николово, област Русе, поради което с писмо, изх. № 5101-25-5#1 от 28.02.2022 г., декларацията за трудовата злополука и приложените към нея документи (Трудов договор № 35 от 08.11.2021 г., Епикриза № 21934/2021 г., болнични листове №Е20212907057 и № Е20213349639) са изпратени на ТП на НОИ Русе за разследване на злополуката от компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ Русе. С. З. № 1015-17-40 от 08.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе е наредено да се извърши разследване на злополуката от 13.12.2021 г., а за резултатите от извършеното разследване е съставен Протокол № 6 от 28.03.2022 г., в който е описано, че отразено, че пострадалата Б. М. е представила на работодателя си за изплащане болнични листове за периодите 13.12.2021 г. - 22.01.2022 г. и 23.01.2022 г. - 21.02.2022 г. с причина 04 - злополука трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, след което са анулирани и са издадени нови болнични листове за същите периоди с причина 06 - злополука нетрудова. Съгласно протокола и приложените към него документи, е установено, че на 13.12.2021 г. пострадалата не е била на работа по график, не е изпълнявала служебните си задължения, злополуката не с станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа.

Въз основа на Протокол № 6 от 28.03.2022 г., длъжностното лице в ТП на НОИ Търговище е издало Разпореждане № 5104-25-10 от 12.04.2022 г., с което, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната от Б. М. злополука, не е приета за трудова по чл. 55 от КСО.

Това разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Търговище, който с решението си, предмет на съдебен контрол, е отменил същото, а преписката е върната за ново разглеждане от компетентния административен орган с указания да събере всички факти и обстоятелства от значение за правилното произнасяне относно приемане или неприемане на злополуката за трудова.

Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата с която е сезиран, като е възложил в тежест на касатора разноските по делото.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт.

Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Правилни са констатациите на административния орган, възприети и от съда, че Разпореждане № 5104-25-10 от 12.04.2022 г. е постановено при неизяснена фактическа обстановка. От административната преписка не става ясно по безспорен начин дали пострадалата е била на работа или не. В едни документи е посочено, че е на осемчасов работен ден, а в други - на четиричасов. Също така има няколко представени графика за работа, които се припокриват по време и си противоречат по съдържание. В решението на директора на ТП на НОИ, в 17 точки, подробно са посочени пропуските при разследването на злополуката, които са относими към изясняването на обстоятелствата, довели до нея.

С оглед събраните доказателства, правилно административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на втората касационна жалба:

С оспореното Решение № 51 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 28 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище. С него разноските в производството се присъждат на адвокат В. Д. вместо на заинтересованото лице Б. М..

Допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в оспореното съдебно решение е поправена по законоустановения ред. С оглед несамостоятелния характер на решението за поправка, последното се инкорпорира в поправеното решение и става неразделна негова част, като двете съдебни решения съставляват и следва да се разглеждат като един цялостен съдебен акт на първоинстанционния съд.

От договора за правна защита и съдействие е видно, че същият е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. На тази база е определено и дължимото адвокатско възнаграждение от 500 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенциите на ответниците за присъждане на разноски са основателни и следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Видно от представените пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 18.04.2024 г., от страна на адвокат В. Д. е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД, на адвоката следва да бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

На основание 1, т. 6 от ДР на АПК за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, на НОИ се дължи юрисконсултско възнаграждение в претендирания минимален размер от 100 лева, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 51 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело № 224/2022 г. по описа на Административен съд Търговище.

ОСЪЖДА Х. Ц. Й. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Д. Г. № 2А, представлявано от управителя М. К., да заплати на адвокат В. Д. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА Х. Ц. Й. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Д. Г. № 2А, представлявано от управителя М. К., да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, бул. А. С. № 62-64, Булстат [номер], сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ