Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. П. Членове: В. П. П. Я. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя М. П. по административно дело № 6002/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по две касационни жалби на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град Пловдив, чрез юрк. А. Р. и на Ч. П., от град Пловдив, чрез адвокат Н. В. против решение № 715/19.04.2023 г. поправено с решение № 808/02.05.2023 г. и решение № 852/10.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2985/2022 г.
Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001621007468-091-001/11.08.2022 г., поправен с ревизионен акт № П-16001622153670-003-001/05.09.2022 г. и ревизионен акт № П-16001622171124-003-001/21.09.2022 на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно установените на Ч. П. задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2019 г.
В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че данните, предоставени от AirBnB на Ирландската данъчна администрация за изплатени на ревизираното лице суми за 2019 г. чрез платежната система PayPal, са достатъчни да обосноват получаването на приходи от стопанска дейност за този период. Трансферирането на така получените парични средства по банкова сметка на лицето е без значение, тъй като PayPal е платежна система, която дава възможност за превод на пари онлайн и е електронна алтернатива на традиционните разплащания, без да е необходима банкова сметка. След като средствата постъпят в акаунта на потребителя, той може да разполага и да се разпорежда с тях. Поради това касаторът, счита, че посочените от Airbnb суми на данъчната администрация в Ирландия са тези, които подлежат на облагане.
Искането е за отмяна на решението в частта, в която е отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.
Ч. П. от град Пловдив, чрез адвокат Н. В. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16001621007468-091-001/11.08.2022 г., поправен с ревизионен акт № П-16001622153670-003-001/05.09.2022 г. и ревизионен акт № П-16001622171124-003-001/21.09.2022 на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно установените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода 2016 2018 г.
В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост на решението касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Този касаторът счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно и в нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО е отхвърлил жалбата му срещу определените с оспорения ревизионен акт задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периодите на 2016 г., 2017 г. и 2018 г., тъй като лице, облагаемо по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ не е част от субектите по чл. 4 КСО. Поддържа и противоречие на решението с чл. 124, ал. 2 ДОПК, тъй като от органите по приходите не са доказани предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред, предвидени в чл. 122, ал.1 ДОПК.
Оплакванията за необоснованост на решението се отнасят до противоречието му с доказателствата по делото. В тази връзка касаторът твърди, че съдът не е съобразил представените по делото доказателствата, че трето лице е собственик на имота, регистриран в платформата Airbnb. Изводите на съда, че ревизираното лице е извършвало търговска дейност по отдаване под наем на недвижим имот с цел краткотрайно пребиваване (нощувки) и реализиране на печалба, са в противоречие с данните от събраните гласни доказателства, че имотът е бил запуснат в периода 2015 г. 2019 г. и представеното удостоверение за заявен настоящ адрес във Великобритания от 13.11.2000 г.
Не е установена идентичност на броя, размера и валутата на плащанията от Airbnb, посочени в приложение № 1 на съдебно счетоводната експертиза и сумите, постъпили по банковата сметка на касатора. Не е установена връзка между сумите, постъпили по банковата сметка и сумите трансферирани на физическото лице, регистрирано чрез електронен профил C. Parov в платформата Airbnb с уникален номер [номер], email [електронна поща] и [тел. номер]. Касаторът твърди, че от показанията на св. Н. Б. е установил по делото, че получените парични средства по банкова сметка са дарение.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в предвидения в чл. 211, ал.1 АПК срок. При разглеждането им по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-16001621007468-091-001/11.08.2022 г., поправен с ревизионен акт № П-16001622153670-003-001/05.09.2022 г. и ревизионен акт № П-16001622171124-003-001/21.09.2022 на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, в която на Ч. П. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 851.29 лева и лихви от 992.06 лева, за 2017 г. в размер на 1 332.04 лева и лихви от 578.74 лева, за 2018 г. в размер на 1 347.30 лева и лихви от 448.76 лева и за 2019 г. в размер на 1 966.30 лева и лихви от 421.70 лева, както и задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 2 960.73 лева и лихви от 1 652.67 лева, за 2017 г. в размер на 2 280.72 лева и лихви от 1 067.36 лева, за 2018 г. в размер на 2 463.20 лева и лихви от 909.67 лева и за 2019 г. в размер на 3 594.88 лева и лихви от 869.32 лева и вноски за здравно осигуряване (ЗО) за 2016 г. в размер на 1 129.07 лева и лихви от 605.04 лева, за 2017 г. в размер на 749.72 лева и лихви от 325.74 лева, за 2018 г. в размер на 750.43 лева и лихви от 249.95 лева и за 2019 г. в размер на 1 183.68 лева и 273.91 лева общо 21 609.36 лева главница и 8 394.92 лева лихви.
Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1, 2, 4 и 5 ДОПК.
С обжалваното съдебно решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2019 г. и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в останалата част относно задълженията, установени за периода 2016 2018 г.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че за ревизирания период на 2019 г. не е доказано по безспорен начин, получаването на облагаем доход от стопанска дейност. Според съда за този период не са събрани доказателства заплащаните нощувки чрез системата PayPal да са трансферирани по банкова сметка на ревизираното лице. За разлика от останалите ревизирани периоди, за този период не са ангажирани доказателства за достигане до жалбоподателя на паричните средства от клиентите на мястото на настаняване, превеждани чрез платформата Airbnb.
За останалите периоди 2016 г. 2018 г. съдът е приел за установено обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК данни за укрити приходи, представляващо основание за провеждане на ревизията по особения ред. Този извод е основан на фактическите констатации от проверката на Airbnb Ireland Unlimited Company дружество, регистрирано в Ирландия по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 904/2010, според които Ч. П. е регистриран в електронната платформа Airbnb с уникален номер [номер], email: [електронна поща] и български [тел. номер] за предоставяне на услуга, описана като Cosy quiet house in Old Town for families (groups), на адрес [улица], в град Пловдив. От ирландското дружество е предоставена информация за изплатени парични средства за извършваната хотелиерска дейност чрез платформата PayPal за процесните периоди, както следва: на 2016 г. в размер на 9 355 щатски долара, за 2017 г. 7 391.10 щатски долара, за 2018 г. 8 043.83 лева щатски долара и през 2019 г. 11 101.13 лева.
В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения, от ревизираното лице е представена декларация по чл. 61н ЗМДТ от 03.02.2020 г. за извършване на услуги с личен труд в две стаи за гости в град Пловдив, [улица], считано от 03.02.2020 г.
От представеното извлечение от банкова сметка в евро, открита на името на Ч. П. в Централна кооперативна банка АД, от ревизиращите органи е установено, че през 2016 г. са получени преводи в размер на 8 153.47 евро, при изплатени 9 355 щатски долара според представената справка от електронната платформа. При междубанков курс долар/евро към 31.12.2016 г. от 1/1.0541 са изчислени плащания в равностойност в евро в размер на 8 874.87 евро и равностойност в лева в размер на 17 357.74 лева. По аналогичен начин за 2017 г. е установено, че получените парични средства по банкова сметка са в размер на 6 626.39 евро, колкото са и плащанията в платформата според справката от Airbnb или равностойност в лева 12 960.03 лева. За 2018 г. са установени плащания в платформата в размер на 8 043.83 щатски долара или равностойност в евро в размер на 5 949.01 евро и равностойност в лева 13 738.65 лева. За 2019 г. не са установени постъпления по банковата сметка. По справката на Airbnb Ireland Unlimited Company, Ирландия са установени плащания в размер на 11 101.13 щатски долара, или равностойност в евро 9 881.60 евро, съответно равностойност в лева 19 326.73 лева.
По отношение на собствеността на имота, находящ на [улица], в град Пловдив при ревизията е установено, че Ѕ идеална част от дворното място с площ от 210 кв. м., ведно с построената в северната му част жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 48 кв. м., е придобита на 16.12.2019 г. от Д. П., дъщеря на ревизираното лице. Според писмените обяснения на Д. П. през ревизираните периоди на 2015 г. 2019 г. не е била собственик на имота, не е получавала приходи от този имот, а от друг имот, находящ се в град Пловдив, [улица] няма информация този имот да е предоставян от баща й за краткотрайно ползване (нощувки). От описанието на имота в нотариалния акт от 16.12.2019 г. е прието, че позволява ползването му като място за настаняване на туристи.
От справки в община Пловдив е установено, че имотът е деклариран от ревизираното лице с декларация по чл. 14 ЗМДТ от 31.05.1998 г.
Въз основа на тези фактически констатации, в ревизионния акт е прието, че ревизираното лице Ч. П. е извършвал търговска дейност, чрез предоставяне под наем на недвижимия имот, находящ се в град Пловдив, [улица]чрез платформата за туристически пътувания Airbnb в която има активна регистрация. Разплащанията от клиентите са извършвани чрез платежната система PayPal по личен имейл адрес и български телефонен номер, при средно между 67 и 94 посещения от туристи, което според органите по приходите определя регулярно извършване на услугите с цел печалба -търговска дейност по чл. 1 ТЗ. За процесните периоди не е подавана годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от ревизираното лице.
С ревизионния акт е формиран облагаем доход по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ като разлика между приходите от изплатените в платформата Airbnb парични средства и установените разходи на лицето за телефон и интернет. От облагаемия доход са приспаднати внесените от Ч. П. вноски за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО и определените при ревизията задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО на основание чл. 124а ДОПК, които са за сметка на лицето. Формирана е данъчна основа за доходите от стопанска дейност, без регистрация като ЕТ, върху която е приложена ставка от 15 % на основание чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ.
След издаването на ревизионния акт е констатирано, че при установяване размера на задълженията не са взети предвид внесените от лицето вноски за ЗО по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, като са поправени дължимите суми с ревизионни актове за поправка по реда на чл. 133 ДОПК.
При обжалването по административен ред установените задължения за 2015 г. са отменени, поради неспазване на срока по чл.109 ДОПК при започване на ревизионното производство.
При така установените факти и след обсъждане на събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно счетоводната експертиза, съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че Ч. П. е извършвал регулярно и с цел реализиране на печалба отдаване под наем на недвижим имот за краткотрайно пребиваване (нощувки) чрез електронна платформа Airbnb - търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 ТЗ, без да са налице изключенията по чл. 2 ТЗ. Получените от тази дейност доходи, не са декларирани и подлежат на облагане с 15 % данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.
Доводите на ревизираното лице, че не са налице безспорни доказателства, че именно той е регистриран в платформата Airbnb с профил C. Parov, чрез който се предлага услугата по наемане на имот с адрес [улица], Plovdiv, BG с код за идентификация, електронен адрес и българския му телефонен номер, съдът е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка съдът е изложил, съображения, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че Паров не действа с посочените в платформата електронен адрес и телефонен номер, включително, че е налице злоупотреба с личните му данни. Представената от електронна платформа Airbnb информация е съпоставена с постъпленията на парични средства по банковата му сметка. Съпоставени са направените резервации по данни от платформата с постъпленията на парични средства по банковата сметка в ЦКБ АД. Констатираното разминаване в размера на изплатените чрез платежната система PayPal суми и сумите, получени по банковата сметка на лицето, е обосновано от органите по приходите с функционалните възможности на посочената платежна система, според които има опции за извършване на плащания на стоки и услуги преди сумите да бъдат наредени по банкова сметка.
Според съда по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ревизираното лице, че през ревизираните периоди не е собственик на имота, отдаван под наем. В тази връзка съдът е кредитирал показанията на св. Димитров и Генов в частта, в която посочват, че ревизираното лице е свързано с имота, най-малкото с неговата поддръжка, като сочат, че е извършвал почистването му от изсъхнали клони. Според съда по делото несъмнено са събрани доказателства, че имотът е обявен за предоставяне на краткотрайно пребиваване (нощувки) в електронна платформа, ревизираното лице има регистрация в тази платформа и се идентифицира с електронен адрес и телефон, установени са плащания от различни лица чрез платежната система PayPal, паричните средства, от която впоследствие постъпват в банковата сметка с титуляр Ч. П..
Съдът е приел, че пребиваването на ревизираното лице в Австралия не е пречка за извършване на стопанската дейност. Констатирал е, че са налице данни за пребиваването му през ревизираните периоди и във Великобритания, и в България, тъй като според извлечението от банковата му сметка в ЦКБ АД са налице суми, изтеглени касово от него. Като аргумент, че стопанската дейност е осъществявана, съдът е посочил и направените от ревизираното лице разходи за ползване на български телефон номер и Интернет през ревизираните периоди.
Твърденията, че паричните средства по банковата сметка са получени по дарение от Н. Б., съдът е приел за недоказани. В тази връзка е посочил, че не кредитира показанията на св. Балкански за дарение на парични суми в паунди чрез превод по банковата сметка на ревизираното лице, тъй като те са изолирани и не се подкрепят от другите доказателства по делото. Липсват доказателства за нареждане на сумите от Балкански на Паров чрез PayPal вносна бележка или емайл потвърждение.
Съдът е отхвърлил и доводите на ревизираното лице относно механизма на извършване на услугите чрез използването на електронната платформа. Според съда наличието на данни за регистрация на Паров в платформата, идентификация с уникален код, имейл адрес и телефонен номер, информация за направените резервации, цена и дати на нощувките, съответно данни за извършените плащания чрез системата PayPal и липсата на доказателства за извършване на дейността от друго лице, ползващо личните му данни, обосновава извод за укрити доходи именно от ревизираното лице. Съпоставката на данните за получените от лицето суми по банковата сметка в ЦКБ АД за периода от 2016 г. до 2018 г. включително, с данните, предоставени от електронната платформа Airbnb, позволява еднозначно установяване предмета на услугата, броят нощувки и общата им стойност. Това е потвърдено и от съдебно счетоводната експертиза, чието заключение съдът е кредитирал.
При тези факти съдът е приел за установени получени плащания в системата PayPal срещу извършването на реални доставки на услуги от ревизираното лице, доходът от които е укрит. В подкрепа на този извод е посочил и обстоятелството, че освен преводи на парични средства по банковата сметка, през 2016 г. и 2017 г. са налице и тегления на суми по касов път (в брой) от ревизираното лице.
При установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК съдът е приложил презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни в производството по обжалването му.
По отношение на установените задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2016 2018 г. съдът е приел, че считано от 15.02.2011 г. са приложими съответно разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК. Съобразявайки тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. е посочил, че в конкретния случай установеният облагаем доход е от стопанска дейност, за която вноските са дължими от ревизираното лице.
С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2019 г. и законосъобразност на задълженията, установените за останалите спорни периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив е неоснователна. Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт, е правилно постановено.
Неоснователни са доводите на решаващия орган, че данните, предоставени от Airbnb Ireland Unlimited Company на Ирландската данъчна администрация за изплатени суми за 2019 г. чрез платежната система PayPal, са достатъчни да обосноват получаването на приходи от стопанска дейност за този период. Въз основа на публично достъпната информация в Интернет относно платежната система PayPal принципно вярно касаторът счита, че получаване на доход ще е налице с постъпването на паричните суми в акаунта (сметката) на физическото лице в посочената платежна система. Това следва и от нормата на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, която регламентира придобиването на доходи при безналично плащане на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода.
В конкретния случай не е спорно по делото, че в справката, предоставена от Airbnb Ireland Unlimited Company по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 904/2010 се съдържат данни за изплатените парични средства чрез системата PayPal в полза на потребител, с електронен адрес [електронна поща], а не за получените парични средства в акаунта на този потребител. Това се потвърждава и от обясненията на ирландското дружество, дадени в отговор на запитването на българските данъчни власти, представени в превод на български език по делото, според които плащания не са извършвани в брой, Airbnb Ирландия не е титуляр на банкова сметка, плащанията към домакините, които предлагат места за настаняване и изживявания, чрез платформата Airbnb се обработват от компания от групата на Airbnb, която предоставя услуги за обработка на плащания на Airbnb, Ирландия, както и че всички плащания са изплатени към акаунта на потребителя в PayPal (колона G).
В справката не се съдържат данни за получените парични средства в акаунта на потребител с електронен адрес: [електронна поща] в платежната система PayPal, от C. Parov, регистриран в платформата Airbnb за предоставяне на настаняване на адрес в град Пловдив, [улица]. За разлика от останалите ревизирани периоди, в които данните за изплатени суми чрез системата PayPal са обвързани с преводи от Ч. П. по банковата му сметка в ЦКБ АД, за 2019 г. не са установени такива банкови преводи. В хода на ревизията за този период не са събрани допълнителни доказателства, включително извлечение от акаунта на ревизираното лице в платежната система PayPal за получаване на изплатените суми. Според публично достъпната информация в Интернет, PayPal е платежна система, електронна алтернатива на традиционните разплащания, като за получаването на пари в акаунта е необходимо приемане на сумата. От това следва да се приеме, че предоставените от платежната система възможности за преводи и плащания онлайн към други потребители, регистрирани в системата, се отнасят до получените в акаунта суми. В случая не е установено, че изплатените през 2019 г. суми от Airbnb са получени от ревизираното лице в акаунта му в PayPal. За разлика от другите периоди, за които е установено, че голяма част от изплатените суми са преведени към банковата сметка на лицето в ЦКБ АД. Без доказателства за заверяване на сметката, респективно получаване на сумите от безналичните плащания в акаунта на ревизираното лице, правилно съдът е приел, че не е доказано придобиването на доход от стопанска дейност от предоставяне на място за настаняване чрез платформата Airbnb през 2019 г. и за този период не е установено обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК. Доказателствената тежест за установяването му, по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК, е на органите по приходите и за посочения период не е изпълнена.
С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2019 г. е правилно постановено и следва да се остави в сила.
Касационната жалба на Ч. П. е неоснователна.
Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против ревизионния акт за установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за 2016 2018 г. е правилно постановено. Не са налице посочените нарушения на материалния закон и необоснованост на решението в тази част, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна.
За тези периоди правилно съдът е приел, че са установени данни за укрити приходи от стопанска дейност на ревизираното физическо лице по смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК, поради което е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт в производството по обжалването му. За периодите на 2016 г. 2018 г. освен данните от Airbnb Ireland Unlimited Company за изплатени парични средства чрез платежната система PayPal за предоставени нощувки по резервации в платформата Airbnb, са установени и преводи на парични суми в щатски долари и евро от ревизираното лице по собствената му банкова сметка в ЦКБ АД. Извършените преводи са свързани с функционалните възможности на платежната система, публично достъпни в Интернет (www.wise.com/bg/ ), според които не e възможно използването на паричните средства в брой, тъй като PayPal не предполага издаването на дебитна или кредитна карта. За да се изтеглят парите от PayPal е необходимо да се регистрира към системата кредитна или дебитна карта, с която потребителят разполага от своята банка. В случая според извлечението от банковата сметка в ЦКБ АД, по делото е установено, че Ч. П. е извършвал преводи (refund, C. Parov) по собствената си сметка, като след това част от преведените паричните средства е теглил в брой (касово).
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е установена връзка между сумите, постъпили по банковата му сметка и сумите трансферирани на физическото лице, регистрирано чрез електронен профил C. Parov в платформата Airbnb с уникален номер [номер], email [електронна поща] и [тел. номер], поради липса на идентичност на броя, размера и валутата на плащанията от Airbnb, посочени в приложение № 1 на ССЕ и сумите, посочени в банковото извлечение. За 2017 г. размерът на изплатените суми съответства на постъпилите преводи. Вещото лице е констатирало, че в основанието на получените преводи е посочена сумата в щатски долари. Тази констатация се потвърждава от данните за основанието на преводите в банковото извлечение. Вещото лице е посочило, че при преводите получените плащания от платформата Airbnb са групирани, без да е установено по какъв признак. Вещото лице е описало получените преводи в евро и в щатски долари през 2016, 2017 г. и 2018 г. по банковата сметка, като размерът им е в рамките на изплатените суми от Airbnb чрез системата PayPal. При тези факти, законосъобразно органите по приходите и съдът приемат, че изплатените средства през тези периоди са получени в акаунта на ревизираното лице в системата PayPal, като една част от тях са изтеглени чрез превод по банковата сметка в ЦКБ АД.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че получените по банковата сметка преводи са от дарения на парични суми, направени от Н. Б.. Това твърдение е в противоречие с данните от извлечението от банковата сметка на касатора, според което наредител на преводите е C. Parov. В съответствие с чл. 172 ГПК съдът не е кредитирал свидетелските показания на Н. Б., тъй като те са в противоречие с писмените доказателства по делото.
На това основание законосъобразно съдът е приел за доказано, че от ревизираното физическо лице е реализиран доход от стопанска дейност, без регистрация като ЕТ, който подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ. В случая данъчната основа е формирана като разлика между приходите и разходите за ползване на телефон и Интернет, които са свързани с дейността по предоставяне на място на настаняване чрез регистрация в платформата Airbnb и след приспадане на внесените и установените задължителни осигурителни вноски.
Правилно съдът е приел, че пребиваването на ревизираното лице в чужбина и в частност в Австралия и Великобритания, не е пречка за осъществяване на стопанската дейност чрез електронната платформа Airbnb, приходите от която са реализирани чрез платежна система за онлайн разплащания PayPal. В това отношение са основателни доводите в писмената защита на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив, че Ч. П. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ. От представените по делото преписи от шофьорска книжка, издадена от Великобритания и препис от паспорт за влизане в Австралия през 2016 г. не може да се приеме, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е извън страната и не е задължено лице на основание чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ.
Обстоятелството, че през ревизираните периоди имотът, предоставян за настаняване чрез платформата Airbnb е собственост на трето лице, което се установява от представените по реда на чл. 219, ал.1 АПК писмени доказателства, само по себе си не изключва извършването на стопанската дейност. Според Airbnb Ireland Unlimited Company при приемане на условията за ползване на Airbnb, домакинът счита, че има право да отдава под наем имота, който е посочил в платформата (л.701 от делото). В случая е установено, че ревизираното лице има регистрация в платформата, която изисква съгласие с условията за ползването й.
При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. Неоснователно касаторът се позовава на изменението на тази норма с ДВ бр. 102/2018 г. в сила от 01.01.2019 г., с което като задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са посочени изрично и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и по аргумент за противното счита, че периодите преди 01.01.2019 г. не е субект на задължителното осигуряване за ДОО и ЗО.
По силата на чл.10, ал. 1 КСО основен принцип за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.), приложим за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Упражняването на търговска дейност, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 ЗДДФЛ. В този смисъл е и константната съдебна практика по приложението на чл. 4, ал.3, т. 2 КСО преди изменението от ДВ бр. 102/2018 г., както и мотивите на тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 на ОСС на първа и втора колегии на ВАС. Поради това изричното посочване на лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал.3, т. 2 КСО, обн. ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., не изключва задължението на тези лица за осигуряване за осъществяваната от тях трудова дейност като търговци, без регистрация като ЕТ за периоди преди 01.01.2019 г. Касае се за прецизиране на разпоредбата, като са разграничени двете форми на трудова дейност на физическото лице търговска дейност с регистрация като ЕТ и търговска дейност без регистрация като ЕТ и е съобразено разграничението в облагането им с данък върху доходите по ЗДДФЛ. В този смисъл са и мотивите на проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. № 802-01-46/29.10.2018 г., с който е изменен чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, в които изрично е посочено, че с предложената редакция се прецизира текстът на разпоредбата, като осигурени се считат физическите лица, които вследствие на извършвана стопанска дейност са получили доходи, облагаеми по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ.
С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата Ч. П. срещу ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО за ревизираните периоди на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е правилно поставено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят и на двете страни по делото. На Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита срещу касационната жалба на ревизираното лице в размер на 2 205.40 лева, съобразно материалния интерес, за който е потвърден ревизионния акт. На Ч. П. следва да се присъдят разноски за адвокатска защита срещу касационната жалба на административния орган в размер на 1100 лева, пратени по договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба. С оглед изхода от спора останалите разноски в касационното производство остават за сметка на всяка от страните.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 715/19.04.2023 г. поправено с решение № 808/02.05.2023 г. и решение № 852/10.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановени по адм. дело № 2985/2022 г.
ОСЪЖДА Ч. П. от град Пловдив, [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 2 205.40 лева разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Ч. П. от град Пловдив, [ЕГН] сумата 1100 лева разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Особено мнение на съдия Полина Якимова
Не съм съгласна с извода на мнозинството на касационния състав за правилност на решението в частта, отхвърляща жалбата на Ч. П. срещу ревизионния акт в частта относно установените в тежест на ревизирания задължения за задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
В мотивите на Тълкувателно решение №2/2022 г. по тълкувателно дело №8/2020 г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС е посочено, че не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и следващите от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс.
Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.), приложим за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Едва с допълнението на този текст, обн. ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО препраща също към чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО е материалноправна и се прилага занапред, доколкото изрично законодателят не й е придал обратно действие. Това следва и от мотивите на проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. № 802-01-46/29.10.2018 г., с който е изменен чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. В тях е посочено, че се разширява кръгът на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, поради необходимостта да бъде уреден осигурителният статус на лицата, които получават доходи от стопанска дейност като ЕТ по ТЗ без регистрация.
Макар основата за облагане да се определя по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от същия кодекс, то съгласно чл. 122, ал. 1 дължимостта на данъка и неговият размер се определят в материалните закони, а според чл. 124а ДОПК, това се отнася и за задължителните осигурителни вноски. Посоченото е аргумент за недължимост на установените с РА задължителни осигурителни вноски за периода от 2016 г. до 2018 г. (вкл.). По тези съображения намирам, че обжалваното решение подлежи на отмяна в частта, с която е отхвърлена жалбата на Паров срещу ревизионния акт в частта на установените задължителни осигурителни вноски за цитираните данъчни периоди, като бъде отменен и ревизионният акт във визираната част.