ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618

гр. София, 04.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. Ч. касационно гражданско дело № 20238003101080 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.

Образувано по частна жалба на Министерство на правосъдието, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенцията от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /Хагската конвенция/ и представител на молителя Я. Л. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд № 706 от 17.02.2023 г. по гр. д.№ 2709/ 2022 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение № 1323/ 08.11.2022 г., постановено по същото дело.

Жалбоподателят поддържа, че след като е постановил подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдът неправилно е отказал да издаде изпълнителен лист по него. Влезлите в сила решения, включително за предаване на дете, били изпълнителни основания по смисъла на ГПК и въз основа на тях съдът бил длъжен да издаде изпълнителен лист. Счита, че съдът неправилно се е позовал на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /отменен от 01.08.2022 г./, който третирал единствено хипотезите, в които решенията следвало да се изпълнят на територията на друга държава членка, но не и в държавата по произход. Молят обжалваното разпореждане да бъде отменено и молбата за издаване на изпълнителен лист да бъде уважена.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна.

Основното производство е образувано пред Софийски градски съд по подадена от Министерство на правосъдието, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенцията и представител на молителя Я. Л., срещу Н. Х. Л. за връщане на децата Я. Л. /родено на 03.12.2013 г./ и В. Л. /родено на 16.04.2015 г./ в държавата по обичайното им местопребиваване -Ч. Р. С решение от 22.07.2022 г. съдът отхвърлил молбата. По жалба на Министерство на правосъдието срещу това решение е образувано гр. д.№ 2709/ 2022 г. на Софийски апелативен съд. С решение от 08.11.2022 г. този съд отменил първоинстанционното решение и уважил молбата. Въззивното решение влязло в сила от същата дата. Министерство на правосъдието поискало издаване на изпълнителен лист въз основа на това решение от първоинстанционния съд, но с разпореждане от 10.02.2023 г. този съд се счел за некомпетентен да се произнесе по искането и го изпратил на Софийски апелативен съд. С обжалваното в настоящето производство разпореждане, издадено от този съд, искането било отхвърлено. Въззивният съд приел, че са приложими разпоредбите на чл.40, чл.42 и чл.47 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, които не изисквали никаква специална процедура за признаване и изпълнение на неговото решение, освен удостоверение в стандартна форма по приложение IV.

Разпореждането е недопустимо като издадено от съд, който е некомпетентен по правилата за родовата подсъдност. Съгласно чл.405 ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по искане за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд, който е разглеждал делото, а не съдът, постановил изпълняемото решение. В случая първоинстанционен е Софийски градски съд, до който молбата е била отправена и който неправилно е препратил същата до горестоящия съд. Неоснователно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредби от Регламент (ЕО) № 2201/2003, който касае отношения между държавите - членки, а не изпълнение на постановено от съд на една държава - членка решение на собствената й територия. Неправилно е и тълкуването на тези разпоредби. Чл. 42 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 касае хипотеза на издадено решение по чл.40 пар.1 б."Б", който от своя страна визира изпълнение на решения, които разпореждат връщането на детето в съответствие с чл.11 пар.8. Последната цитирана разпоредба касае хипотеза, в която е издадено в държава - членка решение за отказ за връщане на дете на основание чл.13 от Хагската конвенция, а съд в държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето е издал последващо решение, което разпорежда връщането на детето, въпреки този отказ. Именно това решение, което трябва да се изпълни на територията на държавата -членка на отказалия съд, визира чл.42 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, а не изпълнението на решение, с което е постановено връщане на детето, на територията на държавата по произхода.

В случая Министерство на правосъдието не е сезирало съда с искане за признаване и допускане на изпълнение на съдебно решение на български съд в друга държава - членка. То е поискало, съобразно действащото в страната законодателство, въз основа на постановено от български съд решение, да бъде издаден изпълнителен лист за привеждането му в изпълнение. За изпълнението на това решение в държавата по произход не са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Те могат да имат значение за изпълнение на решение по Хагската конвенция за връщане на дете в държава - членка, която е различна от държавата по произход, а настоящата хипотеза не е такава. Децата, чието връщане в държавата по обичайното местопребиваване е постановено, се намират в България и за изпълнение на решението за връщането им е приложимо българското законодателство, включително това за образуване и провеждане на изпълнително производство. Влязлото в сила решение е годно изпълнително основание по смисъла на ГПК и законодателството предвижда съответния изпълнителен способ за принудителното му изпълнение /чл.528 ГПК/, което следва да бъде съобразено от компетентния за произнасяне по молбата съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане на Софийски апелативен съд № 706 от 17.02.2023 г. по гр. д.№ 2709/ 2022 г.

ИЗПРАЩА по компетентност на Софийски градски съд искането на Министерство на правосъдието, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенцията от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и представител на молителя Я. Л., за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение № 1323/ 08.11.2022 г., постановено по гр. д.№ 2709/ 2022 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

1.

2.