О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2918София, 17.10.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1204/2025г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трафик СОТ“ ООД, [населено място] срещу решение № 67 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 9/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 416 от 01.11.2024 г. по т. д. № 150/2024 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваните му части, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Професионален футболен клуб Ботев“ АД, [населено място] обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 74 125.60 лв. – неустойка за едностранно прекратяване на сключения между страните договор за физическа охрана от 01.01.2021 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 596.28 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 14.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г..

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода за нищожност на клаузата на чл. 21 от процесния договор поради накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че уговорената между страните компенсаторна неустойка в размер на 50 % от възнаграждението, дължимо за оставащия период от срока на договора, не е прекомерна и не води до неоснователно обогатяване на страната-възложител.

Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Какви са критериите, които следва да се прилагат при преценката за нищожност...