ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316

гр. София, 28.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Тотка Калчева

Членове: Вероника Николова

Мадлена Желева

като разгледа докладваното от М. Ж. Ч. касационно търговско дело № 20238003900465 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на М. С. Н. срещу определение № 50219 от 3. 11. 2022 г. по т. д. № 2208/2021 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 40 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 153/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която частично е уважен предявеният иск с правно основание чл. 95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от М. С. Н. част.

Частният жалбоподател поддържа, че определението в обжалваните части е неправилно и моли същото да бъде отменено. Излага подробни доводи за недопустимост и неправилност на атакувания от него въззивен акт. Ответникът по частната жалба Г. П. М. изразява становище, че същата е неоснователна. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално допустима само в частта, в която се обжалва определението на ВКС в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба на М. Н., касаеща предявения иск по чл. 95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване, и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение по чл. 288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 40 от 1. 07. 2021 г. по гр. д. № 153/2021 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната от М. С. Н. част не е от тези две категории. С определението по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на касационното обжалване като извършва преценка за наличието на установените в процесуалния закон предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Проверката за съществуването на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд, която не дава разрешение на процесуален или материалноправен спор на страните, а осъществява селекция на касационните жалби по посочени в закона – чл. 280 ГПК критерии с оглед уредбата на касационната инстанция по действащия Граждански процесуален кодекс като факултативна. С оглед тези особености на определението по чл. 288 ГПК отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес.

Допълнителен аргумент за необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 296 ГПК, уреждаща момента на влизане в сила на решенията. Съгласно т. 2 от цитираната разпоредба при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно т. 3 - решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване или касационната жалба не е уважена, съответно са приравнени правните последици на недопускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК и на неуважаването на касационната жалба. В процесуалния закон не е предвидено като условие за влизане в сила на решението влизането в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване, от което следва извод, че актът по чл. 288 ГПК се третира от законодателя като окончателен – неподлежащ на обжалване.

По частната жалба на М. Н. в допустимата й част:

За да остави без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател в настоящото производство, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на касатора да заплати на Г. П. М. на основание чл. 95 ЗАПСП сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставът на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на този иск – 2000 лв. Извършената преценка за допустимост на касационната жалба в посочената част е правилна.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Цената на предявения иск с правно основание чл. 95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума, е 2000 лв., тоест под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация както за търговски дела, така и за граждански дела, поради което въззивното решение в частта по този иск не подлежи на обжалване.

По тези съображения, като е оставил без разглеждане касационната жалба на М. С. Н. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт за частично уважаване на предявения от Г. П. М. срещу Н. иск по чл. 95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като процесуално недопустима, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед резултата по делото на ответника по частната жалба Г. П. М. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50219 от 3. 11. 2022 г. по т. д. № 2208/2021 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. С. Н. срещу решение № 40 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 153/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260001 от 6. 01. 2021 г. по гр. д. № 298/2019 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която М. С. Н. е осъден да заплати на Г. П. М. на основание чл. 95 ЗАПСП сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. С. Н. срещу определение № 50219 от 3. 11. 2022 г. по т. д. № 2208/2021 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 40 от 01. 07. 2021 г. по гр. д. № 153/2021 г. на Варненски апелативен съд в обжалваната от М. С. Н. част.

ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Проф.

К. П. № 3В, ет. 3, ап. 9 да заплати на Г. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Силистра, ул. Х. О. № 19, ап. 10 разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, ТК в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. С. Н., в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.