ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60785

гр. София, 03.12.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 411 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията; към датата на подаване на жалбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, преименувана с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ) срещу решение № 189/25.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 452/2016 г. на Варенския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 148/06.06.2016 г., изменено в частта за разноските с определение № 499/12.07.2016 г., постановени по гр. дело № 669/2014 г. на Добричкия окръжен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Д. Т. Д. и Н. П. Д., искове по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество и парични суми (подробно описани) на обща стойност 741 491.17 лв.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран следният правен въпрос: следва ли в приходната част на икономическия анализ да се отразяват суми, получени от ответниците от трети лица, за които суми не е доказано по безспорен начин, че са със законен произход. В изложението си касаторът поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. – навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответниците Д. и Н. Д. в отговора на касационната жалба излагат доводи и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С отговора на жалбата ответниците са направили и искане за спиране на производството по делото до решаване на тълкувателно дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС.

С оглед правомощията на касационната инстанция и служебно да следи за процесуалната допустимост на въззивното решение, с определение № 320/02.10.2017 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, касационното производство по делото е спряно до приключването на производството по тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. След постановяването и обявяването на тълкувателно решение № 4/2016 г. от 07.12.2018 г. по това тълкувателно дело, с определение № 457/14.12.2018 г. касационно производство е възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК.

С определение № 187/03.05.2019 г. производството по делото отново е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 631, чл. 633 и с чл. 629, ал. 3, предл. 1 от ГПК – до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), по което е образувано дело С-234/18, както и по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС, по което е образувано дело С-319/19. Прието е, че правните въпроси, включени в двете преюдициални запитвания на СГС до СЕС, също са от значение за процесуалната допустимост на исковото производство по настоящото дело и на обжалваното въззивно решение.

С молба с вх. № 68511/08.11.2021 г. касаторът-ищец КПКОНПИ моли съда да възобнови производството по делото. Молбата е основателна.

С решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване, отправено с определението от 23.03.2018 г. по гр. дело № 3406/2016 г. на СГС. С решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 СЕС се е произнесъл и по преюдициалното запитване, отправено с определението от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на СГС. При това положение процесуалните пречки за движението на настоящото дело са отпаднали и касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът следва да се произнесе по допускането на касационното обжалване.

По направено от ответниците възражение за недопустимост на исковото производство по делото, поради това че образуваното срещу ответника Д. Д. наказателно производство е било прекратено с постановление от 04.11.2014 г. на Силистренската окръжна прокуратура, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че производството по делото е допустимо, поне до приключване на тълк. дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение в обратния смисъл. В тази връзка в мотивите към обжалваното въззивно решение са изложени и съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за развитие на исковото производство по ЗОПДНПИ (отм.) е решение на комисията за наличие на обосновано предположение за незаконно придобито имущество, но не и качеството „обвиняем“ или „подсъдим“ на ответника към момента на приключване на проверката – това качество е предпоставка за стартиране на проверката, но не и за образуване на производството пред съда.

С тълкувателно решение № 4/2016 г. от 07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. ОСГК на ВКС даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като прие, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.

С последвало законодателно изменение, обаче бе прието противоположно правно разрешение, а именно: В чл. 153 от ЗПКОНПИ бе създадена нова алинея 6 (ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.), съгласно която, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Същевременно в § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ бе създадена нова алинея 2 (ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.), съгласно която, неприключилите проверки и производства пред съда по ЗОПДНПИ (отм.) се довършват по реда на ЗПКОНПИ, т. е. разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗПКОНПИ е приложима и за настоящото исково производство.

В решението от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 на СЕС е прието, че Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска правна уредба на държава-членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание – от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление.

В решението от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС е прието, че Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага за правна уредба на държава-членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления.

Видно от гореизложеното, изводът и съображенията на апелативния съд в обжалваното решение, че прекратяването на наказателното производство срещу ответника Д. Д. не води до недопустимост на исковото производство по делото, са в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с тълкувателно решение № 4/2016 г. от 07.12.2018 г. по тълк. дело № 4/2016 г. ОСГК на ВКС. Последните обаче са дерогирани с цитираното по-горе последващо законодателно изменение, съгласно което не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен за престъпление, попадащо в приложното поле на ЗОПДНПИ (отм.). Приетото от въззивния съд е в съответствие с това ново разрешение, възприето от законодателя. Дадените от СЕС отговори на двете преюдициални запитвания, както и разясненията в мотивите към двете решения на СЕС, също не сочат на процесуални пречки, респ. – на процесуална недопустимост на исковото производство по делото. При това положение, не са налице основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2, пр. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с оглед извършването на касационна служебна проверка за вероятна негова недопустимост; не са налице и останалите две хипотези по чл. 280, ал. 2 от ГПК – вероятна нищожност или очевидна неправилност на обжалваното решение, като основания за допускане на касационното обжалване в случая.

Няма основание касационното обжалване да се допуска и по правния въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба на КПКОНПИ. За да отхвърли предявените по делото искове по чл. 75, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното от комисията-ищец, значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) между имуществото и нетния доход на ответниците-съпрузи за проверявания период, тъй като нетният доход със законен източник в размер 397 831.34 лв. напълно покрива стойността на имуществото от 315 636.37 лв. За да достигне до този свой решаващ извод, апелативният съд е приел, че стойността на имуществото на ответниците е формирана, както следва: 238 616.20 лв. – стойност на недвижими имоти и моторни превозни средства, 26 940 лв. – налични суми по банкови сметки и 50 080.11 лв. – суми, постъпили по техни сметки, за които суми не е установен законен източник на средства от доказателствата по делото. Съдът е приел още, че нетният доход на ответниците по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) съставлява разликата между техния доход по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), който е в размер 641 894.05 лв., и общия размер на разходите им – 244 062.71 лв. Общият размер на доходите въззивният съд е формирал от следните суми: 136 705.20 лв. – доходи на ответниците от трудови правоотношения, граждански правоотношения и обезщетения, 286 829.24 лв. – приходи от продажба на имущество, 87 823.13 лв. – отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица и 130 536.48 лв. – доходи на ответниците със законен източник, а именно – средства, дарени им от родителите им и други техни близки, постъпили по сметки на ответниците. Правният въпрос на касатора (следва ли в приходната част на икономическия анализ да се отразяват суми, получени от ответниците от трети лица, за които суми не е доказано по безспорен начин, че са със законен произход) се свързва в изложението към касационната жалба с изводите на въззивния съд относно последната сума от 130 536.48 лв. За да достигне до тези свои изводи, – че и тази сума съставлява доход на ответниците със законен източник, въззивният съд е направил подробен анализ относно произхода на всяка една от множеството по-малки суми, формиращи тази сума, като по отношение на всяка от тях е извършил съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения, които са относими към всяка от тези суми. По същият начин – изследвайки доказателствата относно всяка една от по-малките суми, формиращи посочената по-горе сума от 50 080.11 лв., също постъпила по сметки на ответниците, апелативният съд е достигнал до извода, че за тази сума не е установен законен източник, поради което не я е включил в приходите на ответниците, а в тяхното имущество. При това положение, правният въпрос на касатора – така както е формулиран, изхожда не от горните правни изводи на въззивния съд, изложени в мотивите към обжалваното решение, а – изцяло от тезата и от касационните оплаквания на комисията-ищец, според които и по отношение на сумата 130 536.48 лв. не било доказано по безспорен начин по делото, че същата е със законен произход. Въззивният съд обаче е достигнал до друг извод относно тази сума, поради което формулираният от страна на жалбоподателя правен въпрос, макар да е включен в предмета на делото, не е от обуславящо значение за правните изводи на апелативния съд в обжалваното решение и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите към която изрично е разяснена разликата между общите основания за допускане на касационното обжалване (правните въпроси) по чл. 280, ал. 1 от ГПК и касационните основания (касационните оплаквания) за неправилност на възивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Формулираният от касатора правен въпрос би бил обуславящ правните изводи на въззивния съд, ако последният беше включил като приход на ответниците суми, за които самият съд е приел, че са с недоказан по делото законен произход, но случаят не е такъв.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от касатора основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника Д. Д., претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред касационната съдебна инстанция, а именно – сумата 1 350 лв. Не се установява другата ответница Н. Д. да е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, каквито и тя претендира, поради което такива разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 411/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 189/25.11.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 452/2016 г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Д. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 350 лв. (хиляда триста и петдесет лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: