О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2916София, 17.10.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1114/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, [населено място] срещу решение № 347 от 20.12.2024 г. по в. т. д. № 419/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 217 от 12.06.2024 г. по т. д. № 516/2023 г. в атакуваната му част, предявените от Н. Й. А. и Д. Й. А., двамата от [населено място], срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Й. И. А., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 13.09.2020 г., са уважени съответно: искът на Н. Й. А. е уважен за сумата 28 000 лв., а искът на Д. Й. А. – за сумата 16 000 лв.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че определеният от предходните инстанции, в т. ч. и от въззивния съд, размер на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния баща, е завишен, тъй като: не са съобразени в достатъчна степен конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, а именно – зрялата възраст на ищците; лисата на писмени доказателства, установяващи, че ищецът Н. А. действително е живял в едно домакинство с починалия; липсата на конкретика в свидетелските показания и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора; икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на деликта и присъжданите...