ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439

гр. София, 16.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Н.а

като разгледа докладваното от Анна Н.а Частно касационно търговско дело № 20238003900486 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. В. А. срещу определение № 28 от 23.01.2023г. по в. ч.т. д. № 789/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено разпореждане № 4430 от 11.08.2022г. по т. д. № 1281/2022г. на Софийски градски съд.

С разпореждането на първоинстанционния съд е била върната исковата молба на касатора срещу „СЕ Специална енерготехника“ ООД в частта относно предявените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване за нищожни решенията на общото събрание на съдружниците в дружеството от 28.06.2022г. да бъде предявен иск срещу касатора, съдружник и управител, за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството вреди от извършвана конкурентна дейност в периода от 01.01.2020г. до 01.03.2022г., със законната лихва, и за назначаване на представител за водене на процеса.

Първоинстанционният съд е възприел, че се касае за нередовност на исковата молба – исковете за нищожност са били основани на твърдения за незачитане на гласа на касатора като съдружник при гласуването, което съставлявало невзето решение, но съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС нищожно е липсващото решени, т. е. това, което е вписано в протокол, че е взето, но без да е провеждано гласуване, а в случая общото събрание, както също излага касаторът, е било проведено.

Твърденията на касатора са относими към предявените при условията на евентуалност искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание, основани на същите обстоятелства. Нередовността на исковата молба в частта на исковете за нищожност не е била отстранена и след дадената възможност за това.

Изводите на състава на Софийски градски съд са били потвърдени от въззивния съд, възприел, че релевираните от касатора факти поставят въпроса дали оспорваните решения са законосъобразни и съответни на дружествения договор според мнозинството, с което са взети, но не и дали са нищожни.

Твърденията са относими към конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ и несъвместими с търсената от касатора – ищец защита чрез предявяване на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въпросът дали посочените в исковата молба нарушения следва да се квалифицират като такива, водещи до нищожност на решенията на общото събрание, е въпрос по същество на спора и по него съдът следва да се произнесе с решението си. Същевременно с тълкувателното решение, на което се е позовал и въззивният съд, е въведено необосновано отклонение от основен правен принцип, приложим към всички решения на колективни органи в страната, при които липсата на мнозинство за вземане на решение означава невзето решение. Това съответства и на изменените обществени условия след приемане на България в Европейския съюз. Нелогична е възможността съдружник или акционер с малък дял от капитала да вземе решение, с което след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ да обвърже всички останали съдружници или акционери.

Касаторът намира, че в случая е налице основание за отправяне на преюдициално запитване по въпроса:

„Краткият 14-дневен, съответно тримесечен срок по чл. 74 от ТЗ, преклудиращ правото на съдружник или акционер да иска отмяна на решения на общото събрание на търговското дружество, приети в нарушение на процедурата по свикването и провеждането на общото събрание, включително при липса на мнозинство за вземане на решенията, съставлява ли неоправдано нарушаване на правата на тези съдружници и акционери и лишава ли ги от правото на ефективни правни средства за защита и от правото на справедлив съдебен процес?“

Страната се позовава на чл. 50, § 2, б.“ж“ от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламенти на съвета от 14 юни 2017 относно някои аспекти на дружеството право и предпоставките за отправяне на преюдициално запитване – случаят се отнася до дружественото право като област, обхваната от правото на съюза по смисъла на чл. 19, § 1, втора алинея от ДЕС, и до разпоредба от първичното право на съюза - чл. 50, § 2, б.“ж“ от ДФЕС.

За касатора е възможно отстъпването от установеното с тълкувателно решение задължителна съдебна практика и без отправяне на преюдициално запитване – националните юрисдикции при необходимост изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза.

При изложените съображения касаторът иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Какви са критериите, по които съдът преценява, че по отношение на исковата молба, с която е сезиран, е налице нередовност поради противоречие между изложените от ищеца обстоятелства и петитума? Трябва ли противоречието да е явно и несъмнено или е достатъчно да е такова, което произтича от предварителна преценка на съда дали изложените в исковата молба обстоятелства, ако бъдат доказани, ще доведат до уважаване на иска? Касаторът сочи противоречие на въззивното определение с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 348 от 26.10.2011г. по гр. д. № 473/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 222 от 06.12.2016г. по т. д. № 2959/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 156/2014г. от 28.01.2015г. по гр. д. № 3805/2014г. на ВКС, ГК, ІІ го.

2. Нищожно или незаконосъобразно и съответно отменяемо по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ е решение на колективен орган на търговско дружество, което не е взето с изискуемото мнозинство?

Касаторът счита, че обективираната в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС задължителна съдебна практика се нуждае от поправяне, допълване и осъвременяване, каквото би могло да се постигне с отговора на поставения въпрос или поне относно решенията, взети при липсващ кворум или при които за и против са 50% на 50%, като е в случая при размера на дяловете на съдружниците. Искането се обосновава с отклонението от основен правен принцип, приложим към всички решения на колективни органи в страната и изменените обществени условия, след приемането на страната в Европейския съюз.

Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК

Първият поставен от касатора правен въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото липсва предварителна преценка на въззивния съд дали изложените в исковата молба обстоятелства, ако бъдат доказани, ще доведат до уважаване на иска. Напротив, преценката на този съд е изцяло въз основа на исковата молба на касатора – изложените обстоятелства и направеното искане към съда. Въз основа на изложени идентични твърдения за несъобразяване на гласа на касатора като съдружник при гласуването на общото събрание на съдружниците на „СЕ Специална енерготехника“ ООД, проведено на 28.06.2022г., от страната е бил формулиран петитум за обявяване за нищожни на взетите решения, евентуално за тяхната отмяна.

Задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002 на ОСГК на ВКС) приема, че такова твърдение обосновава отменяемост на решенията по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, при което, според въззивния съд, се е касаело за нередовност на исковата молба, която не е била отстранена.

Поради липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, не се разглежда допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава касаторът.

Поставеният от касатора втори въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С. Т. решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ (т.4), правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането или за да бъде тя осъвременена.

В случая такива обстоятелства, с оглед конкретните направени от касатора оплаквания и начина, по който се обосновава допускането на касационното обжалване, не са налице.

На поставения от касатора въпрос е даден отговор в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС и той е, че когато са опорочени процедурата по свикване на общо събрание, редът и кворумът за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт или закона, решенията са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни; отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 от ТЗ.

Това тълкуването не се нуждае от поправяне с оглед установените от националното законодателство правила относно решенията на колективни органи, както твърди касаторът. В тълкувателното решение е направена съпоставка между основанията за недействителност на правните сделки по ЗЗД и сделките – решения по ТЗ, като е откроена спецификата на сделките – решения, включително решенията на общо събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност.

Същевременно позоваването от касатора на правото на Европейския съюз (изменените обществени условия след приемане на България в Европейския съюз) е в контекста не на правните последици на решения, взети в противоречие на закона или дружествения договор, съответно възможните искове за защита на правата на съдружника, а на предвидения в националния закон (ТЗ) преклузивен срок относно исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяна на такива решения. Този въпрос обаче е неотносим в настоящото производство, при което би била неотносима и евентуално променената съдебна практика, тъй като безспорно срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ е спазен от касатора. Всички негови оплаквания във връзка с взетите на 28.06.2022г. решения на общото събрание на съдружниците на „СЕ Специална енерготехника“ ще бъдат разгледани от съдилищата и въпросът – решен по същество по исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявени при условията на евентуалност.

По същите съображения не би могло да бъде отправено преюдициално запитване, така както също иска касаторът в подадената по делото касационна жалба.

Въпросът по исканото преюдициално запитване отново е относно краткия 14-дневен, съответно тримесечен срок по чл. 74 от ТЗ, преклудиращ правото на съдружник или акционер да иска отмяна на решения на общото събрание на търговското дружество, а този въпрос не е свързан нито с обстоятелствата по делото пред въззивния съд (безспорно е, както се посочи, спазването от касатора на срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ), нито с формулираните от касатора правни въпроси във фазата по допускане на касационното обжалване, съответно оплакванията му срещу обжалваното определение.

Съответно на чл. 19 от ДЕС и чл. 267 от ДФЕС, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по тълкуването или валидността на правото на Съюза, осигурявайки неговото единство и съгласуваност.

Решенията на Съда на Европейския съюз в областите, обхванати от правото на Съюза, са задължителни за националния съд, при приложимост и предимство на европейското право, като самостоятелен правен ред, спрямо разпоредбите на националното право (решение на Съда от 05.02.1963г. по дело 26-62 (Van Gend & Loos) и решение на Съда от 15.07.1964г. по дело 6-64 (Costa/E.N.E.L.)). В хода на съдебно производство, когато правото на Съюза е приложимо, националните юрисдикции сезират съда на ЕС с преюдициални въпроси относно тълкуването на правото на ЕС или валидността на актовете, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и това е основен механизъм, чрез който се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Поради всичко това, съответно на чл. 19, § 3, б.“б“ от ДЕС, чл. 267 от ДФЕС, Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и отделните процедурни правилници, ГПК (чл. 628 и сл.) урежда преюдициалните запитвания, отправяни от българските съдилища.

За бъде отправено преюдициално запитване, то трябва да е необходимо – Съдът на Европейския съюз (Съдът) да бъде сезиран относно тълкуване и валидност на правото на Съюза, когато това право е приложимо в главното производство, но не с тълкуване на националноправна норма, правилността на направено в тази връзка тълкуване от националния съд или по фактически въпрос. Въпросът не трябва да е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, отговорът да не се налага недвусмислено от практиката на СЕС или да не оставя място за разумно съмнение. Въпросът трябва да бъде и относим за съответната фаза на националното производство – заключението относно тълкуването или валидността на правото на Съюза да бъде необходимо, за да постанови националният съд решението си. Последното обстоятелство по настоящото дело липсва, независимо от координирането, предвидено в чл. 50, § 2, б.“ж“ от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , свързано със свободата на установяване, и създадените в тази връзка с Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламенти на съвета от 14 юни 2017 относно някои аспекти на дружеството право (при извършено кодифициране) хармонизационни правила, съответно съществуващите други относими към дружественото право разпоредби на ДФЕС.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – София, както и няма основание за спиране на производството по делото с отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 628 и сл. от ГПК. Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28 от 23.01.2023г. по в. ч.т. д. № 789/2022г. на Апелативен съд – София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.