Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 6067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Белово, чрез неговия процесуален представител-адв.П. Г. срещу решение № 213 от 11.04.2023г., постановено по адм. д. № 597/2022г. по описа на Административен съд –Пазарджик. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено. Претендира разноски.Касационният жалбоподател, Общински съвет –Белово, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, Кметът на О. Б. не се явява и не се представлява.В представен по делото писмен отговор и молба-становище, чрез процесуалния си представител-адв.Д. С. оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмения отговор. Претендира разноски съобразно приложения списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Релевира доводи, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд –Пазарджик е образувано по жалба на кмета на О. Б. срещу Решение № 383/20.05.2022, прието по Протокол № 44/22.05.2022г. на Общински съвет Белово, с което е изменено Решение № 370/28.04.2022г., прието по Протокол № 43/28.04.2022г., с което е приет бюджета на О. Б. за 2022 година.

С обжалваното съдебно решение АС – Пазарджик е отменил решение №383 по Протокол № 44 от 22.05.2022 г. на Общински съвет Белово, с което е изменено решение № 370 по Протокол № 43от 28.04.2022г. на Общински съвет-Белово.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че Решение № 383 по Протокол № 44 от 22.05.2022 г. на Общински съвет Белово е прието от компетентен орган по арг. от чл. 94, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) с оглед предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в предвидената за това писмена форма и при спазване на изискването за мнозинство. Решаващият съд приел, че процедурата по вземане и гласуване на решението от колективния орган е спазена, но същото е прието в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила.

С оглед представените по делото доказателства, съдът е приел, че изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК не са спазени, доколкото в оспореното решение не са посочени фактическите и правни основания, налагащи издаването му и такива не се съдържат в приложените по преписката документи. На следващо място приел, че изискванията на закона не са спазени и с проведеното обсъждане при приемане на решението, предвид липсата на релевантни мотиви по приложимата разпоредба. Позовал се на ТР№4/2004г. по т. д.№4/2002г. на ВАС, според което липсата на мотиви при постановяване на акт от административния орган във всички случаи е основание за отмяната на акта, освен при наличие на предвиденото в разпоредбата на в чл.15 ал.3 от ЗАП изключение, каквото не е налице в конкретния случай. Посочил, че според разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правните основания за издаването му, както и че липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение, което има за последица неговата отмяна. Позовавайки се на ТР№16/1975г. на ОСГК на ВС посочил, че мотивите към акта могат да се съдържат и в друг документ и да са изложени отделно от самия акт, но в случая подобни данни по преписката не са изложени. Поради липсата на мотиви на обжалваното решение, препятстващи съда да осъществи проверка за законосъобразността на акта, както и накърняващи правото на защита на страната съдът приел, че оспореното решение на ОбС Белово подлежи на отмяна само на това основание.

Отделно от това Административния съд Пазарджиик е установил, че видно от заключението на изслушаната по делото ССчЕ, при постановяване на оспореното Решение не са спазени изискванията за съставяне на публични бюджети, определени както в Методическите указания на Министерство на финансите № ФО-3/25.03.2022г, така и в ЗПФ. Чрез оспорения административен акт не се извършвала промяна на бюджета, съгласно Решение № 370/28.04.2022г., но чрез него се извършва вътреструктурно преразпределение по функции и параграфи 10-00 „Издръжка“, което представлява промяна на бюджет и следва да бъде извършено по процедурата за внасяне на бюджет - по Приложение № 3, в разходите по функция „Общинска администрация“ параграф 10-00; В разходите по функция „Образование“ параграф 10-00, колона местни дейности ; В разходите по функция „Комунална дейност“ параграф 10-00, колона местни дейности. О. Р. не съдържа информация и класификация на разходите, пълно разпределение по функции, дейности и параграфи, приложение за бюджетния остатък, поради което не може да бъде определено дали такъв е налице.Въз основа на това съдът обосновал извод за постановяване на оспореното решение на ОбС в противоречие с материално правните изисквания, залегнали в ЗПФ. По изложените съображения съдът приел, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката-върната на ОбС Белово за ново произнасяне съгласно мотивите на решението.

Съдебното решение е правилно.

При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

На първо място следва да бъде посочено, че настоящата касационна инстанция не споделя релевирания от касатора довод, че доколкото в случая се касае до изменение относно заложените приходи на община Белово и намаление на сумите за капиталови разходи на средствата по общинския бюджет се касае до въпрос по целесъобразност, неподлежащ на съдебен контрол. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 4/2011 г., решението по приемане на общинския бюджет по същество е властническо волеизявление на орган на местно самоуправление, при издаване на който общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност, като изпълнява императивно предписани от Закона за общинските бюджети условия, с оглед на което съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е допустим. Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното са мотивите на ТР № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на ВАС, съобразно които "всички решения на общинския съвет" подлежат на съдебен контрол. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган с оглед предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и при упражняване правомощията му, уредени в разпоредбата на чл.45 от ЗМСМА да преразгледа върнатият от кмета на общината за ново обсъждане административен акт-решение за приемане бюджета на О. Б. за 2022год.Правилно съдът приел, че при постановяване на решението са спазени изискванията за наличие на кворум и мнозинство.

Правилно административният съд е приел незаконосъобразност на оспореното решение на общинския съвет поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, с оглед липсата на посочване в акта или в друг съпътстващ издаването му документ на фактическите и правни основания, обусловили постановяването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви винаги има за последица неговата отмяна. Липсата им съставлява съществено процесуално нарушение на изискванията за форма. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените в тази насока от решаващия съд подробни мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК.

Противно на твърденията на касационния жалбоподател, решението на АС Пазарждик се основана на правилно тълкуване и приложение нормите на ЗПФ и ЗМСМА.

Правилно съдът, позовавайки се на кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение по ССчЕ приел, че при постановяване на решението са нарушени изискванията за съставяне на публични бюджети, определени както в Методическите указания на Министерство на финансите№ФО-3/25.03.2022г., така и в нарушение на ЗПФ. Видно от заключението, решение№370/28.04.2022г., с което на практика се извършва вътреструктурна промяна и преразпределение по функции и параграфи 10-00“Издръжка“ не съдържа пълна бюджетна класификация на разходите-не съдържа информация и класификация на разходите, пълно разпределение по функции, дейности и подпараграфи, приложение за бюджетния остатък, с оглед на което не може да се определи дали такъв е налице. Съдът е изложил подробни правни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, които настоящият съдебен състав споделя изцяло, без да е необходимо да ги повтаря, като препраща към същите с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника по касационната жалба-Кмет на О. Б. за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски се явява неоснователно и недоказано, тъй като независмо от обстоятелството, че същото е направено своевременно с писмения отговор по касационната жалба, по делото липсват и не са налице доказателства, удостоверяващи реално плащане на договореното между ответника и упълномощения процесуален представител-адв. С. адвокатско възнаграждение. Видно от прил. към Списъка на разноските и писмения отговор договор за правна защита и съдействие, сключен между кмета на О. Б. и упълномощения адвокат, страните са се договорили плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 1200лева да се извърши посредством издадена фактура, по банков път.Доказателства за наличие на такава и извършено плащане по банков път въз основа на издадена фактура по делото липсват и не са представени от ответника, с оглед на което претенцията за разноски се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 213 от 11.04.2023г., постановено по адм. д. № 597/2022 г. по описа на Административен съд –Пазарджик.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно и недоказано искането Кмета на О. Б. за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста ) лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА