Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 6078/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) чрез процесуален представител, срещу решение № 2861 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело № 1157/2023 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР-СП-22/17.01.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено като неоснователно и му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – С. В. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон.

Съдът е установил релевантните за спора факти, а именно:

Върбанов е назначен със заповед № ЧР-СП-1-30/24.02.2022 г. на основание чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на длъжност „експерт по мрежова сигурност“, считано от 01.03.2022 г. в Централно управление на АСП, като по длъжностната характеристика за тази длъжност, връчена му на 01.03.2022 г. липсва изискване за заемане на длъжността – ниво на достъп до класифицирана информация – секретно, каквото е включено в утвърдената на 20.12.2022 г. длъжностна характеристика, която служителят отказва да подпише.

Със заповед № РД01-1681/02.09.2022 г. Изпълнителния директор на АСП на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) определя актуализиран списък на длъжностите в АСП, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, в който по т. 16 от раздел АСП – ЦУ е включен служител по мрежова и информационна сигурност.

Въз основа на тази заповед на 21.12.2022 г. на служителя са предоставени образци на документи, необходими за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, като с вх. № 30-108185/22.12.2022 г. същият уведомява органа по назначението, че липсва основание за включване на заеманата от него длъжност в този списък и отказва да подпише представения му нов вариант на длъжностна характеристика за тази длъжност.

С обжалваната пред АССг заповед, Изпълнителният директор на АСП поради отказа на служителя да бъде извършено проучване за достъп до класифицирана информация прекратява служебното му правоотношение поради наличие на обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

При така установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е постановено при липсата на посочените в нея фактически и правни основания.

Законосъобразен е изводът на съда, че за приложение на посочената в заповедта норма на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да е налице нова фактическа обстановка, която да е създадена извън волята на страните и това да води до невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения.

В случая, доколкото длъжността, заемана от Върбанов е включена в списъка от органа по назначението по негова преценка, предвид факта, че списъка е съставен по реда на чл. 37, ал.1 ЗЗКИ, а не по ал. 2 не е налице втората предпоставка, а именно новата фактическа обстановка да е възникнала извън волята на страните в правоотношението, тъй като е създадена от органа по назначението.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател като разпоредител с бюджета следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за един адвокат, който е към минималния нормативно определен размер и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2861 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело № 1157/2023 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на С. В., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1000(хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА