Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 6031/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 533 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2502/2022 г. Административен съд (АС) Варна, XXIX-ти състав, е отменил Решение № 32-352005/17.10.2022 г. към МД с MRN 21BG001009006192R4 с дата на приемане 17.02.2021 г. издадено от директора на Т. Д. (ТД) М. Б. С решението съдът е осъдил ТД М. Б. при А. М. да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 640,00 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД М. Б. чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Л. Д.. В същата се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението на АС - Варна. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Варна и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Й. Г., с [ЕГН], с адрес: гр. Аксаково, област Варна, [улица], чрез процесуалния си представител адв. Р. В., взема становище за неоснователност касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските и доказателства за тяхното заплащане.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението си АС - Варна е отменил Решение № 32-352005/17.10.2022 г. към МД с MRN 21BG001009006192R4 с дата на приемане 17.02.2021 г., издадено от директора на ТД М. Б. с което на основание чл. 70, 1 и чл. 71, 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, допусната до свободно обръщение с МД с MRN 21BG001009006192R4, е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 12 002,91 лева, в резултат на което на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и спрямо новата МС е определено вносно митническо задължение в размер на 909,36 лева, а на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е определена нова данъчна основа на внесената стока и съгласно чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено и задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000,60 лева. Със същото решение ТД М. Б. при А. М. е осъдена да заплати на Господинов разноски по делото в размер на 640,00 лева.

Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение, като е приел, че Й. Г. е осъществил внос на стока, като е подадена МД с MRN 21BG001009006192R4 за режим допускане за свободно обращение, с държава на изпращане/износ САЩ и държава на получаване България. Стоката е описана в декларацията, в елемент от данни 6/8 като употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка: АУДИ, модел: А3; бр. места: 5; товароносимост: 2005; първ. рег.: 20160102; цвят: черен; раб. обем: 2000 куб см; мощност: 190 HPDIN; шаси №: WAUB8GFFXG1007349; цена на стоката 1 800 USD. Декларираното условие на доставка е DAP - Доставено на място.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ при извършен последващ контрол е установено, че МС е определена на база цената на автомобила в размер на 1 400 USD и разходи за международен транспорт в размер на 400 USD, съгласно приложена фактура (invoice) 3122/10.12.2020 г. издадена от Global auto exchange [адрес], САЩ. Освен това при анализ на наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), на ел. страница - https://autoauctions.io/app/25848014/2016-audi-a3-premium е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 25.11.2020 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 55 174 actual miles в страната на износа, като публикуваната продажна цена е в размер на 6 600 USD и превишава повече от три пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 800 USD.

В тази връзка и предвид възникнало съмнение относно действителната цена на автомобила, както и елементите, които се прибавят към нея при определяна на МС, от Й. Г. са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с peг. № 32-258866/12.08.2021 г. от Господинов е представена разписка с номер 925810/10.12.2020 г.

След анализ на данните в представените документи и доказателства, е установено, че приложеният с МД Certificate of title с № [номер] от дата 12.11.2020 г. на претърпяло щета моторно превозно средство с VIN WAUB8GFFXG1007349, е издаден на името на Metropolitan prop cas ins, 700 Quaker Lane POB 350, Warwick, RI 02887, САЩ. В полето като купувач е вписан Global auto exchange с дата на продажба 25.11.2020 г., съвпадаща с датата на продажбата от проведения аукцион в страната на износа, вид но от ел. страница www.autoauctions.io. Освен информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион са установени и 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние. Административният орган е приел, че освен разписка за платената сума по фактурата вносителят не е представил договор, кореспонденция или документи, предшестващи сключването на сделката, поради което датата на фактурата следва да се приеме и за дата на сключване на сделката. От информацията в приложения коносамент (Bill of Lading), издаден от FreeLine на 11.02.2021 г., автомобилът е натоварен в отправно пристанище New York на 21.12.2020 г. и е с получаващо пристанище Varna, Bulgaria. При така изложената фактическа обстановка е прието, че последната осъществена продажба с местоназначение митническата територия на съюза на автомобил с VIN WAUB8GFFXG1007349 е проведеният на 25.11.2020 г. аукцион, като публикуваната подробна информация за същия удостоверява по безспорен и категоричен начин, че на същата дата, същият продавач е продал описания автомобил за цената от 6 600 USD. Прието е, че в случай на последвала препродажба между купувача от аукциона и вносителя, в цената на автомобила би следвало да са включени освен цената от аукциона, така и суми за печалба, разходи за посредничество и/или такси от проведения аукцион или други, тъй като при определяне на митническата стойност към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество. В тази връзка се излагат мотиви, че тези разходи следва да се добавят към митническата стойност на стоките, но не са налице доказателства че такива са извършени, нито какъв е техния размер. При така изложената обстановка митническите органи приемат, че продажната цена в размер 6 600 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата МС съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., към която на основание чл. 71, 1, б. д) i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Определена е МС на стоката в размер на 12 002,91 лева (6 600 USD при курс 1.61625) плюс транспортни разходи, изчислени на база средноаритметичен размер, възлизащ на 1 335,66 лева. Предвид определената нова МС в размер на 12 002,91 лева е изчислено вносно мито в размер на 909,36 лева, данъчна основа за ДДС от 13 203,20 лева и размер на ДДС 2 640,64 лева и е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане от 2 909,96 лева.

След преценка на събраните доказателства директорът на ТД М. Б. издава оспореното Решение №32-352005/17.10.2022 г.

Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е също така, че допуснатата очевидна фактическа грешка в изписване годината на фактурата на стр. 3 от административния акт и липсващата година на издаването му в екземпляра, изпратен на Господинов, не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като, предвид правилното посочване на стр. 2 от решението на номера и датата на фактурата, както и с оглед идентичността на останалото съдържание и в двата екземпляра на решението, правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Прието е, обаче, че при издаването на акта са допуснати други съществени нарушения на административно-производствените правила, както и нарушение на приложимия материален закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения, кой носи доказателствената тежест и прочее. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че внесеният с процесната митническа декларация употребяван автомобил катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване, които съмнения, в случая, са изградени при липса на достоверни доказателства, въз основа на които митническата администрация да се позове, а единствено на база разпечатка от интернет страница. 3. Изложени са мотиви, че тези изводи на митническия орган са необосновани. Аргументите на съда в тази насока са в следните направления: 3.1. в следните направления: в представената разпечатка от сайта www.atoauctions.io. се съдържа информация за проведен на 25.11.2020 г. аукцион и продажба на автомобил с идентичен номер на шаси като този, закупен от Й. Г., но не е отбелязано, че именно той е негов купувач. Според съда, видно от свидетелство за право на собственост към 12.11.2020 г. собственик на автомобила е бил Metropolitan prop cas ins, до 25.11.2020 г., когато автомобилът, видно от свидетелство за право на собственост, е придобит на 25.11.2020 г. от Global Auto Exchange. Наред с това е прието, че фактурата за продажба № 3122/10.12.2020 г. и разписка за плащане № 925810/10.12.2020 г. на сумата от 1 800 USD с печат на Global Auto Exchange, представени от Господинов и неоспорени от митническия орган, са с дата след провеждане на аукциона от 25.11.2020 г., на който митническите органи се позовават. 3.2 информацията от посочения сайт не съставлява служебна или официална такава, за да може да се използва с доказателствена сила, като в тази връзка е отхвърлен довода на ответника, че предвид сигурното криптиране и достоверност на сайта, както и платения достъп до него, същият е международен източник на право. 3.3. освен това не са събрани никакви доказателства, че обявената в сайта цена е равна на продажната. 4. Митническият орган, въпреки че не е оспорил автентичността на представената фактура за придобиване на стоката и разписката за плащане, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната МС във фактурата, и е определил тази стойност въз основа на информацията съдържаща се в интернет страницата. 5. Прието е, че при хипотеза за наличие на основателни съмнения относно това дали декларираната договорна стойност е действителната такава предвид сочените данни в интернет сайт, е било налице основание за определяне на митническата стойност чрез прилагане на някои от методите, включени в чл. 74, 2 или 3 от Регламент 952/2013, което не е сторено, а митническата стойност е била определена на база съдържащата се информация в посочения сайт. 6. Предвид изложеното първоинстанционният съд обосновава краен извод, че декларираната МС е договорната стойност и съответства на всички предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната сделка, като съмненията в достоверността на МС не са били обосновани, а решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му както с материалния закон и неговата цел, така и с процесуалните норми.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и основателност на жалбата.

Решението на АС - Варна е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на директора на ТД М. Б. се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. По същество касаторът излага съображения, че съдът не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, от които безспорно и категорично се установявала продажната цена на автомобила, възприета в отмененото решение. Според касатора вносителят не е посочил убедителни доказателства за наличието на валидна сделка с Global Auto Exchange, освен представената при вноса фактура, която не била подкрепена с никакви доказателства и не можела да послужи за митнически цели. Касаторът излага също така аргументи, че в зависимост от това, че вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, 2 и чл. 74, 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, както и с оглед липсата на представени доказателства за реално платената цена по сделката, правилно митническите органи са предприели действие по проверка, като доколкото след въвеждане на номера на рамата на автомобила никъде не е намерена цена като декларираната от Й. Г. 1 800 USD, са приели, че продажната цена в размер на 6 600 USD е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което същата е послужила за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Освен това според касатора използваната в отмененото решение информация била получена от достоверен интернет сайт, защитен от подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Следва да се посочи, че по делото няма спор за факти, като наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и предмета на спора по делото, а именно законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, 1 МКС.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN WAUB8GFFXG1007349, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 25.11.2020 г. за сумата от 6 600,00 USD, със статус продаден (SOLD) и с посочен продавач Global auto exchange, а наред с това, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Господинов е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Господинов, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена, тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката, а не да определят такава въз основа на информация от интернет сайт, чиято достоверност не може да бъде установена и проверена. Освен това документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно фактурата за продажба № 3122/10.12.2020 г. (л. 129 130 от първоинстанционното дело) и разписка за плащане № 925810/10.12.2020 г. на сумата от 1800 USD с печат на Global auto exchange (л. 30 от административната преписка) не са били оспорени досежно тяхната автентичност. Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, 2, респективно - по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, 1 и 2 от регламента, директорът на ТД М. Б. е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса А. М. в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспореното митническо решение, следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 730,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 34 и платежно нареждане на л. 35 в размер на 730,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2502/2022 г. по описа на Административен съд Варна, XXIX-ти състав.

ОСЪЖДА А. М. С. да заплати на Й. Г., с [ЕГН], с адрес: гр. Аксаково, област Варна, [улица], разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 730,00 (седемстотин и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ