Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 6047/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез юрисконсулт Е. В. против решение № 229 / 03.05.2023 г. по адм. дело № 96 / 2023 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът М. Г. от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител В. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът - Кангару-транс ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. С. К. е депозирал становище, с което моли касационната жалба да бъде приета за основателна и обжалвания съдебен акт отменен.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 229 / 03.05.2023 г. по адм. дело № 96 / 2023 г., Административен съд Плевен е отменил решение № 1040-21-892/25.11.2022 година на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане № 30960/18.04.2022 г., на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, изпратил е преписката на административния орган за издаване на акт в едномесечен срок от влизането в сила на решението при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият административен акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби основание за отмяната му по чл.146, т.4 АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че на 04.09.2020 г. около 18.40 часа белгийско време на товаро - разтоварна площадка в гр. Марш ан Фамен, К. Б. Георгиев е получил травма на [травма]по време на работа. При затваряне на ремаркето е възникнала повреда на щората и при блокирано движение той се е опитал да я затвори, провеждайки разговор с работодателя, който му е разпоредил да напусне мястото, при което действие е усетил [заличен текст].

Постановеното разпореждане на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО за отказ за образуване производство по установяване и разследване на злополуката е било отменено с определение № 9719 / 07.12.2021 г. по адм. дело № 11733 / 2021 г. на Административен съд София град и преписката е била изпратена по подведомственост на директора на ТП на НОИ.

Със заповед № 1015-21-81 / 23.03.2022 г. е определена комисия за разследване на злополуката. За извършеното разследване е бил съставен протокол № 19 04.04.2022г. Установено е, че пострадалото лице е било назначено по трудов договор в Кангару-транс ЕООД на длъжност шофьор на товарен автомобил (международни превози). Проведени са първоначален и последващи инструктажи за по БЗР по време на път.

След извършен преглед в клиника в град Ерстал, Белгия е била издадена медицинска бележка за неработоспособност за периода от 09.09.2020 г. до 24.09.2020 г. с диагноза [диагноза]. Направено е изследване във ВМА - МБАЛ София, а на 16.10.2020 г., М. Г. е постъпил в МБАЛ Авис-Медика ООД - гр. Плевен за оперативно лечение.

С разпореждане № 30960 / 18.04.2022 г. длъжностното лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ София град не е приело злополуката за трудова.

Прието е, че не е осъществен фактическият състав на чл.55 КСО липсва внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност.

Директорът на ТП на НОИ София град с решение № 1040-21-892 / 25.11.2022 г. е потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО.

По делото е представено медицинско удостоверение от 09.09.2020 г. от Спешно отделение на К. А. Р. МРТ изследване от 05.10.2020 г. от ВМА - МБАЛ София за установено [травма], епикриза от МБАЛ А. М. П. за операции на 16.10.2020 г. [заличен текст] и [заличен текст] и документи за извършена рехабилитация, амбулаторни листи. С Експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) трети състав при УМБАЛ Д-р Г. С. е прието, че М. Г. е временно неработоспособен за заболяване, довело до необходимост от опeративно лечение с цел възстановяване на [травма] и необходимост от продължаване на рехабилитацията. По делото са представени болнични листове за временна неработоспособност за периода от 09.09.2020 г. - 08.10.2020 г. и за периода 08.03.2021г. 06.04.2021 г. и 07.05.2021 г. 05.06.2021 г.

Разпитаната свидетелка В. Г., съпруга на пострадалия посочва, че на 04.09.2020 г съпругът й се обадил и е уведомил, че е претърпял злополука при сваляне на част от камиона и [заличен текст] и го боли.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО, понятието трудова злополука е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за трудова, следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Неоснователни са наведените оплаквания и твърдения за недоказаност на обстоятелството, че пострадалото лице е изпълнявало трудовите си задължения към момента на злополуката.

Доказателствата от разследването, разгледани пред Административен съд - Плевен, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл.55, ал.1 КСО. Обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Разпореждането, с което длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО не е признало злополуката с работника М. Г. за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, не е основана на данните по делото за нея, а касационният жалбоподател не ги е опровергал. По времето, когато е станал инцидентът, Георгиев несъмнено е изпълнявал служебните си задължения, вменени му в трудовото правоотношение и трудовата характеристика. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезата на материалноправната разпоредба на чл.55, ал. 1 КСО: станала е на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Тези данни са достатъчни да обусловят, че изводът направен от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, относно липсата на трудова злополука е неправилен.

Неоснователни са доводите в касационната жалба относно липсата на причинна връзка между увреждането и неработоспособността.

При постъпването на пострадалия М. Г. в болница в гр. Ерста, К. Б. той е диагностициран с [травма] и [травма]. Безспорно е, че тези увреждания обективно водят до временна неработоспособност. Пострадалият не е могъл да се възстанови без оперативна интервенция, проведена на 16.10.2020 г. След операцията, в продължение на повече от година, Георгиев е извършвал различни диагностични процедури, рехабилитации и допълнителни изследвания, установяващи усложнения в неговото състояние - [състояние], [състояние] и [състояние], [състояние], затруднени дейности от ежедневния живот. Това се установява ясно и безпротиворечиво от медицинската документация (медицинско удостоверение от 09.09.2020 г. от Спешно отделение на К. А. Р. МРТ изследване от 05.10.2020 г. от ВМА - МБАЛ София, епикриза от МБАЛ А. М. П. за операции на 16.10.2020 г. на [заличен текст] и [заличен текст], извършена рехабилитация, амбулаторни листи, ЕР на ТЕЛК и болнични листове за временна неработоспособност.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд споделя като обоснован и направен в съответствие с приложимия материален закон крайния извод на първата инстанция, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО за признаване на станалата със М. Г. злополука за трудова. Оспореният административен акт правилно е приет за материално незаконосъобразен (незаконосъобразност по същество).

Предвид изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, процесуалният представител на ответника по касационната жалба - адв. П., е направил искане за присъждане на разноски, като е посочено, че на М. Г. е предоставена правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата. Прилага се договор за правна защита и съдействие от дата 12.06.2023 г., който е сключен на соченото основание и по причина, поради което и съобразно предвиденото в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокатът следва да се присъди сумата от 500,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 / 03.05.2023 г. по адм. дело № 96 / 2023 г. на Административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на адвокат В. П., процесуален представител на М. Г., разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата за касационната инстанция в размер на 500,00 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ